Loading...
Голямото чакане свърши! Време е за екшън. Снегът се разтопи, вятърът утихна, температурата е малко над 0-та и вече спокойно шампионатът ни по футбол може да се поднови. 94! Не, не става дума за прословутата 94 – та година, когато всички знаем какво се случи по терените в Америка. 94 са дните, които родните ни клубове прекараха в трескава подготовка, лагери, трансфери и контроли. За това време кой каквото свършил – свършил. Време е да видим резултатите.
И видиш ли, още след първия кръг вече има уволнен треньор. И то не кой да е. Димитър Пенев, човекът, поел ЦСКА, замествайки един от най-добрите млади специалисти в България – Милен Радуканов, вече не е треньор на Армията. За хората, следящи дори с половин око събитията из родния футбол, това не е голяма изненада. От немалко години, това да си треньор на роден клуб си е професия, която има доста ветровит характер. Днес си тук, утре там, а след 1-2 години пак тук. Общо взето едва ли има вече треньор в България, който да не е обиколил 80 % от клубовете. В потвърждение на това идва новото – старо лице Стойчо Младенов, за когото това ще бъде трето поемане на червения тим.
Рокадите обаче не спират дотук. Досегашният президент на червените – Димитър Борисов, се оттегля от поста като на негово място идва Пената. Да се пита човек, сериозно ли се гледа в клубовете на тези позиции или просто се назначават хора, колкото да фигурира някакво име?! Или може би в случая това е утешителната награда за стратега.
В крайна сметка се получава един кръговрат. Назначават се треньори, които тържествено и гръмогласно в стил речите на Хитлер обещават как ще направят отбора шампион, вкарвайки го, ако не в групите на Шампионската лига, то поне в тези на Лига Европа. Правят се грандиозни селекции в името на това тимът да бъде готов за предстоящите битки по европейските терени. Всичко е розово и приказно, докато не дойде мач, в който отборът завърши наравно, камо ли пък да загуби. Драмата вече е налице. Отборът е в криза. Време е за промени. Летят оставки. Време е доскорошният месия безславно да слезе от трона, а на негово място да дойде друг специалист. Той, както се очаква, има друга конценпия за футбола и логично, се нуждае от нови футболисти. Старите вече за нищо не стават. И така години наред отборите назначават ли назначават треньор след треньор, купуват ли купуват по 7-8, ако не и повече футболисти, след което същите се продават, но сякаш никой не си дава сметка, че най-важното – резултати липсват.
Преди време същата история се повтори в Левски, сега в ЦСКА. Успоредно с грандовете, подобни сериали често се режисират и в другите родни отбори. Но, за да бъдем докрай обективни, не може да не отбележим изключението Лудогорец. Тимът от Разград доказва, че успехите не идват с говорене, а много труд и постоянство. И докато по време на паузата повечето отбори наблягаха на това кой ще привлече „по-именит” футболист, в Лудогорец тихо, без много шум се е вършела качествена работа. И ето, че резултатите не закъсняват. Явно има хора, които все пак гледат на нещата под друг ъгъл и с други намерения. Няма да е зле и другите отбори да почерпят примера на Лудогорец и да погледнат на ситуацията далеч по-сериозно и професионално. Защото реално, парите, които се дават в клубовете, хич не са малко. А за заплатите на футболистите да не говорим. За нивото им на игра също.
В крайна сметка, няма да дойде краят на света, за който и да е отбор, ако преглътне това, че 1, 2 или 3 години не е на върха, в името на това да се работи по една дългосрочна стратегия, която има ясна и точно поставена цел. В против случай подобни събития като това в ЦСКА ще се повтарят дълго време. Успех !
