БОГОМИЛСТВОТО

продължение

С особено ожесточение продължават гоненията на богомилите при управлението на западния възпитаник, „императорът – латинофил” Мануил І Комнин (1143-1180) и в резултат на преследванията много богомили се връщат към православието, а непокаялите се са прогонени или осъдени на изгнание. Съветник по ересите на Мануил І Комнин е италианският теолог Хуго Етериен, на когото богомилите в Далмация, Босна и на запад от тях дължат наименованието „патарени”.

По онова време на изключително активно богомилско мисионерство в Централна, Западна Европа и Мала Азия, водач на богомилите в Средец е Петър Кападокийски. За него и още няколко богомили има отделна анатема в Синодик на цар Борил: „(78)На Петър Кападокийски, средечки дедец, на Лука и Менделей Родоболски, анатема трижди.”. „Дедец” или „дед” (в западната – епископ) се нарича главата на богомилска църква, който има помощник – „старши син”, а за двете по-ниски степени се използват едни и същи наименования, съотв. презвитер и дякон.

 

Антиеретически гонения предприема и основателят на сръбската династия на Неманите – Стефан Неман (1168-1196), който свиква голям събор срещу еретиците, но след като той не дава очакваните резултати, провежда военна кампания. Някои намират смъртта си на кладата, други са осъдени на изгнание, книгите им са изгорени. Обединените усилия на светските и църковните власти за изкореняване на ереста разбиват богомилските общности, които не са в състояние да се съвземат и да възстановят влиянието си до ХІV в. Безкомпромисната борба срещу ересите продължава най-малкият син на Стефан Неман – св. Сава (1175-1235), основател на сръбската автокефална църква.

Прогонените и осъдените на изгнание богомили, кръстоносните походи, засилените търговски контакти, широкото разпространение на учението в монашеските среди и във влиятелни светски кръгове на Балканите, както и обменът на идеи между Източна и Западна Европа, създават благоприятни условия за разпространение на богомилството в западните и северните части на континента. Най-вероятно, около началото на ХІІ в. богомилите на Балканите и в Мала Азия започват да изграждат свои „църкви” с развита йерархия и ритуална система. Две от тези богомилски църкви – Ecclesia Bulgariae и Ecclesia Druguntiae/Druguntia влизат в аналите не само на инквизицията. Авторитетът на двете „църкви” е толкова голям, че църквата на Конкорецо, за да легитимира посвещаването в сан на епископите си, ги изпраща в България, където те се утвърждават от Ecclesia Bulgariae. През 1190г. Назарий – епископ на Конкорецо, ръкоположен в Ecclesia Bulgariae, пренася на запад богомилския трактат „Тайна книга” (Liber Secretum). Всепризнато е значителното влияние на този труд върху доктрините на италианските умерени дуалисти и на някои общности в Лангедок

В трактат, приписван на инквизитора Анселм Александрийски (Tractatus de hereticis, 1226-1267) се подчертава ролята на българската богомилска църква в Константинопол (наричана Романска църква), за разпространението на ереста на запад, довело до основаването на първата катарска община. След Първия кръстоносен поход, някои френски кръстоносци също приемат богомилството и основават в Константинопол своя латинска еретическа църква. Изрично се изтъква, че те били   „отклонени от правата вяра от българи… из цяла Франция сега тези хора са наречени български еретици”. В публикувано на френски език изследване на Вл. Топенчаров за катарите и богомилите, цитирано от автора на „История на катарите” Мишел Рокбер, са изброени редица примери от текстове от първата четвърт на ХІІІв., в които думите bulgare, bourge, bulgari, boulgres, bogres… (всички със значение българин) се отнасят безспорно за катарите.

Според германски изследователи, разкриването на Кьолнските катари през 1143г. със сигурност е било предшествано от многобройни богомилски мисии в западния християнски свят. Предполага се, че богомилски мисионери са имали контакти и с британски и скандинавски еретици.

 

 

В хроника на цистерцианския монах, църковен писател и поет Алберих, описваща световните събития от сътворението до 1241г. (Alberic de Troi-Fontains, Chronica, p.886) е записано, че папа Инокентий ІІІ изпраща легат при цар Борил (1207-1218), за да го призове да предприеме мерки срещу българските манихеи (богомилите). През 1211г. в Търново е свикан църковно – народен събор. След събора, в Синодик на цар Борил са прибавени две анатеми, които свързват манихеите (богомилите) с магически и езически практики и дават принципна ориентация за насоките, в които се е развила ереста им: „(42) На онези, които на 24-ия ден от месец юни, на рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема.”; (101) „На онзи, който чрез каквато и да била хитрина или билки, или чародеяние, или обайване, или вражески влъхвания, или отрова се опита да увреди царя, помазаника господен, нему анатема трижди”. Въпреки това съборът не ги осъжда прекалено сурово – покаялите се са приети отново в лоното на църквата, а непокаялите се са осъдени на изгнание или са им наложени неуточнени наказания. Възможно е някои да са жигосани.

Важно е да се отбележи действащата по време на Второто Българско царство система от наказания, защото има много митове и откровени измислици за носещ се мирис на пушечно месо от пламтящите из цялата страна клади. След възстановяването на суверенитета на държавата, действащо право са българският Закон судньiй людьм и рецепираната отчасти Византийска Еклога. Те инкриминират следните престъпления срещу религията: извършване на езически треби и заклинания; нарушаване на азилното право; отказ от християнската вяра от пленен от неприятеля; светотатство – кражба на свещени предмети от църква; побой над свещеник; изготвяне на амулети; проповядване на манихейство и стълпничество. Системата от наказания включва две групи – светски и църковни. Светските наказания са: смъртно наказание (обикновено и квалифицирано – изгаряне на огън, съсичане с меч); членовредителни наказания (отрязване и пречупване); опозорителни наказания (жигосване, бой, отнемане на права – продажба в робство, заточение и изгнание); имуществени наказания – глоба (фун, конски тат и др); конфискация. Църковните (епитимийните) наказания са, както следва: отлъчване, пост, молитва, недопускане до литургия, разлъчване и др.

 

Мерките от църковно-народния събор от 1211г. нямат особен резултат и папа Григорий ІХ (1227-1241г.) подбужда унгарския крал Бела ІV (1217-1270) да тръгне на кръстоносен поход срещу „богохулния народ, еретиците и схизматиците, управлявани от Иван-Асен ІІ”. Бела ІV започва да събира армия в Унгария, но кръстоносният поход, замислен от Григорий ІХ като нова „свещена война” срещу ереста, е осуетен от дипломатическите ходове на българския цар.

Срещу Босна обаче през 1235 се провежда кръстоносен поход, превърнал се в завоевателна война, макар че босненските банове се отричат от ереста и приемат католицизма.

Междувременно схизмата в балканския дуализъм разделя църквите: Константинополската (църква на Романя) и Ecclesia Druguntiae/Druguntia (с неустановено точно местоположение) приемат т.нар. абсолютен (манихейски) дуализъм, а Ecclesia Bulgariae и Боснеската църква продължават да се придържат към умерения дуализъм.

В „Книга за двете начала”, написана през 1240г. от Джовани ди Луджо от Бергамо, епископ на катарската църква в Дисенцано (1250-1260), макар да са недвусмислени силните влияния на „Тайна книга” на богомилите, надделява схващането за изначалната обособеност на двете първопричини.

 

През 1350г. от св. Теодосий Търновски (нач. на ХІV в. – 1363) е свикан специален събор. Обвиняеми са трима водачи за разпространяването на ереста, аскетизъм и сексуални изстъпления. Сведенията за този събор са запазени в Житие на изтъкнатия покровител на исихазма в България св. Теодосий Търновски.

През 1360г. е свикан нов събор, който прогонва непокаялите се богомили от Българското царство.

 

Стечците (от стечак в ед.ч.) са надгробни паметници, намиращи се главно на територията на Босна и Херцеговина, в близките им райони, също и в Трънско, Добруджа и т.н. Тези паметници се свързват най-вече с богомилите. Броят им е около 60 000, като някои автори посочват и по-голямо число. Обявени са за световно културно наследство и са под закрилата на ЮНЕСКО. В голямата си част стечците са от ХІV-ХV в., много от тях с надписи на кирилица. Формите им са най-различни: монументални саркофази, високи ковчези, изправени плочи…, върху които са издълбани различни релефи на соларни символи, розети, комбинации от лилия и кръст, кръстове, свастики, пентаграми, полумесеци, както и изображения на ловни сцени, рицарски турнири, танци…Приема се за установено е, че стечци са издигали богомили, православни и католици. Някои учени ги свързват, освен с богомилите, и с многобройните влашки кланове на коневъди, които са имали значително влияние в средновековна Босна и Херцеговина.

 

Колкото и да се различават доктринално нормативното християнство и богомилството, те възпитават у индивида добродетелите на груповия живот, подчиняването на авторитета и предполагат вяра и пасивно приемане на получената доктрина, вместо разсъдъчно търсене. С тази разлика, че богомилството е много по-близо до старите култови общности, предшестващи държавата като политическа (династическа) организация и по-враждебно към нея.

 

Мирча Елиаде като че ли най-точно и кратко е описал „новата религиозна стойност”, която християнството придава на завареното културно наследство: „…една чешма от времето на галите, смятана за свещена още от предисторията, но осветена от присъствието на местна или регионална божествена фигура, става свята за цялото християнство, след като е била посветена на Дева Мария. Всички, сразили някакъв дракон, бяха отъждествени на свети Георги или на някой друг християнски герой… Голямото значение на цивилизаторската роля на християнството се определя най-вече от създаването на нов митологически език, общ за останалите привързани към своите земи народи и, следователно, изложени на най-големия риск да се затворят в собствените си старовремски традиции…[християнството] позволи да се въведе в новия духовен етап на човечеството всичко от тези стари обичаи, вярвания и надежди, което заслужаваше да бъде „спасено.”.

 

Макар в нови синкретични форми и с неизбежни актуализации, някои богомилски вярвания са оцелели до наши дни. Оцелял е и богомилският дуалистичен мит. Но, пак по думите на Елиаде: „Митът може да деградира в епична легенда, в балада или в роман, или да продължи да живее в умалената форма на „суеверия”, обичаи, носталгии, т.н. От това той не изгубва нито своята структура, нито своето значение.”.

 

---

 

Използвана литература: Д.Ангелов, Богомилството, С., 1993; ГИБИ, т.8, 1972, с.136-149 (А. Комнина); ГИБИ, т.10, 1980, с.51-75(Е. Зигавин); Мирча Елиаде, Трактат по история на религиите, С., 199 и Образи и символи, С., б.г.; Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, С., 1925; Д. Кембъл, Източна митология, С., 2004 и Западна митология, С.,2005; ЛИБИ, т.4, 1981, с.111-125 (Тайна книга); М. Матев, История на българската държава и право, С., 2004; Н. Недев, Българското масонство (1807-2007), П., 2008; Д. Оболенски, Богомилите. Студия върху балканското новоманихейство, С., 1998; П.Петров, Г. Петрова, История на българската държава и право. Извори. С., 2010, с. 109- 111( Синодик на цар Борил); М. Рокбер, История на катарите, С., 2010; С. Рънсиман, История на Първото българско цартво, С., 1993; Ю. Стоянов, Другият бог, С., 2006 и др.

  

---

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

 

 ТАЙНА КНИГА

 

 

„Тайна книга”( Liber Secretum) е известна в науката освен с това име още като „Свети Йоанова книга” и „Лъжовно евангелие на Йоан” и е запазена в два латински преписа – т.нар. Каркасонски от ХІV в.(намерен в архивите на инквизицията в гр. Каркасон, Франция) и Виенски от ХІІ в. Написана е в България като книга на богомилите най-вероятно през ХІ – ХІІ в. въз основа на много по-стари апокрифни извори. Има два новобългарски превода.

Каркасонски текст

 

 

„1.Аз, Йоан, ваш брат, участник в страданието, за да бъда участник и в царството небесно, когато се бях облегнал на гърдите на господа наш Исус Христос, му рекох: „Господи, кой е този, който ще те предаде?” В Отговор той ми рече: „Който потапя ръка заедно с мен в блюдото. Тогава ще влезе в него сатаната и ще поиска да ме предаде.”

 

2.И рекох: „Господи, преди сатана да падне, на каква слава беше при твоя отец?” И ми рече: Той беше на такава слава, че управляваше небесните сили. А аз седях до моя отец. Самият той управляваше изцяло като подражател на отца и слизаше от небето в преизподнята, и възлизаше от преизподнята чак до престола на невидимия отец. И пазеше славата, която принадлежеше на движещия небесата, и замисли да постави своя престол над облаците на небето, и поиска да бъде подобен на всевишния. И като слезе във въздуха, рече на ангела на въздуха: „отвори ми дверите на въздуха!? И като се отправи по-надолу, намери ангела, който управляваше водите, и му рече: „Отвори ми дверите на водите!” И той му отвори. И като премина по-нататък, намери цялото лице на земята, покрито с води. И като слезе под земята, намери две риби, легнали над водите и бяха впрегнати като волове за оран. Те държаха по повеля на невидимия отец цялата земя от залез чак до изгрев слънце.

И когато слезе долу, намери своя пъкъл, т.е. огнена геена, и след това не можа да слезе по-надолу поради пламъка на горящия огън. И сатаната се завърна обратно и отново измина [същия] път, и влезе при ангела на въздуха и при този, който беше над водите, и им рече: „Всичко това е мое, ако ме послушате, ще поставя престола си на облаците и ще бъда подобен на всевишния, и като издигна водите горе над тази твърд, ще събера останалите места на морето и след това ще има вода по лицето на цялата земя, и ще царувам заедно с вас во веки веков.” И като рече това, ангелът възлезе при останалите ангели чак до петото небе и така казваше на всеки: „Колко дължиш на твоя господ?” Оня отговори: „Сто крини пшеница.” И му рече: „Вземи перо и мастило и пиши: шестдесет.” И рече на други: „А ти колко дължиш на твоя господ?” Оня отговори „Сто крини пшеница.” И му рече: „Вземи перо и мастило и пиши петдесет”. И като възлизаше на всички небеса, казваше така чак до петото небе, като съблазняваше ангелите на невидимия отец.

 

3. И излезе глас от престола на отца, който казваше: „Що вършиш, отрицателю на Отца, който прелъстяваш ангелите? Създателю на греха, бързо извърши онова, което си намислил.” Тогава отецът повели на своите ангели, като рече: „Вземете одеждите им !” И те взеха одеждите и венците на всички ангели, които бяха послушали онзи. И запитах господа: „Когато сатаната падна, на кое място обитаваше?” И ми отговори: „Моят отец го преобрази поради неговата гордост и беше отнета от него светлината и лицето му стана като нажежено желязо, и заприлича цялото на лице на човек. Той повлече с опашката си третината от божите ангели и бе захвърлен от престола на бога и от управлението на небесата. И сатаната, като слезе на тази твърд, не можа да създаде никакъв покой за себе си, нито за тези, които бяха с него. И помоли отца и рече: „Имай търпение спрямо мене и ще ти върна всичко.” И смили се над него Отецът и даде отдих на него и за тези, които бяха с него [да стори], каквото иска чак до седем дни.

 

4. И така той седна на твърдта и повели на ангела, който беше над въздуха и [на този] , който беше над водите, и те повдигнаха земята нагоре и тя стана суха. И взе венеца на ангела, който беше над водите, и от едната му половина направи светлината на луната, а от другата половина светлината на звездите, а от камъните направи всички звездни войнства. И след това направи своите служители ангелите според първообраза на всевишния и по повеля на невидимия Отец – гръмотевиците, дъждовете и снеговете. И изпрати ангели, свои служители над тях и повели на земята да произведе всяка птица и влечуго, дървета и треви. И повели на морето да произведе рибите и птиците небесни.

 

5. И освен това намисли да направи човека по свое подобие и повели на ангела на третото небе да влезе в глиненото тяло. И взе от него и направи друго тяло във вид на жена, и повели на ангела от второто небе да влезе в женското тяло. Ангелите пък плакаха, като виждаха в себе си смъртен образ и че образът им е различен. И повели да извършат плътско деяние в глинените си тела и те не разбраха, че извършват грях. Създателят на злото така намисли със своя ум да направи рая, въведе хората и повели да ги доведат. И посади дяволът тръстика посред рая и в нея скри своя зъл дух, за да не узнаят те неговата измама. И влизаше, и им говореше, като казваше : „Яжте от всеки плод, който е в рая, но от плода на знанието, на доброто и злото само да не ядете.” Но дяволът влезе в злата змия и прелъсти ангела, който беше във вид на жена, и неговият брат изля греховната си похот и задоволи своята похот с Ева при съскането на змията. И затова се наричат рожби на дялова и рожби на змията, които изпълняват похотта на своя отец – дявола чак до свършека на този свят. И отново изля дяволът в ангела, който беше у Адам, своята отрова и похот, която създава рожбите на змията и рожбите на дявола чак до свършека на този свят.

 

6. И след това, аз, Йоан, попитах господа, казвайки: „Как така хората казват, че Адам и Ева са създадени от бога и настанени в рая да пазят повелите на Отца, а са обречени на смърт?” И рече ми господ: „ Слушай, Йоане, възлюбен на моя отец, неразумните хора казват така, че моят отец поради вероломство създава глинени тела, но че поради вероломството на светия дух се открило, че имат линени смъртни тела и затова са обречени на смърт.” И отново, аз, Йоан, попитах господа: „Как човек се превръща на дух в плътско тяло?” И рече ми господ: „Някои паднали от небето ангели влизат в телата на жени и приемат плът от тяхната похот, и се ражда дух от дух и плът от плът, и така си върви царството на сатаната в този свят и във всички племена.”

 

7. И попитах Господа, и рекох: „Докога ще царува сатаната в този свят над човешките същества?” А той ми рече: „Моят отец му позволи да царува седем дни, които са седем века.” И попитах господа, и рекох: „Какво ще бъде в това време?” И той ми рече: „Откакто дяволът отпадна от славата на отца и пожела своя слава, той седна над облаците и прати своите служител ангели – горящи огньове, при хората, от Адам до своя служител Енох. Издигна Енох над твърдта, показа му своята божественост и повели да му се даде перо и мастило. Той седна и написа шестдесет и седем книги. И дяволът му повели да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. И Енох занесе книгите на земята, предаде ги на своите синове и започна да ги учи да извършват несправедливи свещенодействия и тайнства и така скриваше небесното царство от хората. И им казваше: „Вижте, че аз съм ваш бог и няма друг бог освен мене.” [Думи на Исус] : затова ме изпрати моят отец на света, за да известя на хората как да познаят злия дух на дявола. И тогава, когато [сатаната] узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати ангел и получи три дървета и ги изпрати на Мойсей, за да бъда разпнат на кръст – те [и] сега ми се пазят. Но сега той проповядваше своята божественост пред своя народ, а той му повели да даде закон на синовете на Израел и да го изведе по сухо през средата на морето.

 

8.Когато моят отец помисли да ме изпрати във света, изпрати преди мене своя ангел, на име Мария, за да ме приеме. Аз обаче, като слязох, влязох през едното му ухо и излязох през другото. И разбра сатаната, управителят на този свят, че слизам да диря и да спасявам тия, които са погинали, и изпрати ангела пророк Илия, който кръщава във вода и който се нарича Йоан Кръстител. А Илия попита управителя на този свят: „Как мога да го позная?” Тогава сам господ рече: „Над когото видиш духът да слиза като гълъб и да остава върху него, той е, който кръщава в дух свети за опрощаване на греховете. Само ти можеш да го погубиш и спасиш.”

 

9. И отново, аз, Йоан, попитах господа: „Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението на Йоан, без твоето кръщение?” И отговори господ: „Ако аз не извърша кръщене за опрощаване на греховете, чрез кръщение с вода никой не може да види царството на небесата, защото аз съм хлябът на живота, слизащ от седмото небе, и които ядат от моята плът и пият от моята кръв, ще се наричат синове на бога.” И попитах господа, и рекох: „Що значи „да ядеш от моята плът и да пиеш от моята кръв?” И рече ми господ: „Преди падането на дявола заедно с цялото му небесно войнство от славата на отца в молебствена реч така славословеха отца със словата: „Отче наш, който си на небесата, … и така всички техни славословия се възнасяха пред престола на отца. А след като паднаха, вече не могат да славословят бога с тази молитва.” И попитах Господа: „Как всички приемат кръщенето на Йоана, а твоето кръщение не всички приемат?” И отговори ми господ, и рече: „Защото техните дела са лоши и не идват до светлината. Учениците на Йоан се женят и ходят на сватби, а моите ученици нито се женят, нито ще се женят, но са като божиите ангели на небето.” Аз му рекох: „Но ако е грешно [свързването] с жена, не е полезно човек да сключва брак.” А господ ми рече: „Не всички разбират тази дума, а само тези, на които е дадено. Защото има евнуси, които са родени така от майчината си утроба; има и евнуси, които са направени евнуси от хората; а има и евнуси, които са се скопили сами заради царството на небесата. Който може да разбира, нека разбира.”

 

10. А аз попитах Господа за деня на съда: „Какъв ще бъде знакът за твоето пришествие?” И отговаряйки ми рече: „Когато се навърши броят на праведниците, т.е. броят на увенчаните праведни смъртни, тогава сатаната силно разгневен, ще бъде освободен от своя затвор и ще започне война с праведните, и те ще нададат силен вик до господа. И веднага ще повели господ на ангела да засвири с тръба. Тръбният глас на ангела ще се чуе от небето до пъкъла. И тогава ще потъмнее слънцето, луната не ще праща своята светлина, звездите ще падат, ще се изтръгнат четирите вятъра из своите основи и ще направят да затреперят земята, морето, планините и хълмовете едновременно. И веднага ще се разтърси небето, ще се затъмни слънцето, което ще свети до четвъртия час. Тогава ще се яви знакът на син человечески и всички свети ангели заедно с него и ще положи своя престол над облаците, и ще седне върху престола на своето величие заедно с дванадесетте апостоли върху дванадесетте престола на неговата слава. И ще се разтворят книгите, и той ще съди целия свят и вярата, която е бил проповядвал. И тогава ще прати син человечески своите ангели и те ще съберат неговите избраници от четирите страни [на света] от върха на небесата чак до техните предели, и ще ги доведат да ги разпитват. Тогава ще прати син божи злите демони да доведат всички племена пред него и ще им каже: „Елате вие, които сте казвали: ядохме и пихме и получихме печалбата на този свят.” И след това отново ще се върнат, и веднага ще застанат пред съдния престол изплашени всички племена. И тогава ще се разтворят книгите на живота и всички племена ще разкрият своите безчестия. И ще прослави праведните за тяхното търпение, слава и чест, и непорочност на тези, които са спазвали ангелските поръки; а над неправедните ще излее своя гняв и негодувание, и те ще бъдат обзети от страдания. И ще изведе синът божи своите избраници из средата на грешниците, и ще им рече: „Елате, благословени от моя отец, и имайте приготвеното още от сътворението на света царство за вас”. Тогава ще каже на грешниците: „Махнете се от мене проклети, във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.” И другите, свидетели на последното отлъчване, ще хвърлят грешниците в пъкъла по повеля на невидимия отец. Тогава ще излязат от затворите духовете на неверните, и тогава ще се чуе моят глас, и ще има едно стадо и един пастир. И ще излезе от дълбочините на земята тъмната бездна, която е бездната на огнената геена, и ще изгори всичко от земните дълбини чак до небесната твърд.И ще бъде Господ на небесната твърд чак до земните дълбини. Както когато човек на тридесет години хвърли камък в бездната, и едва след три години той стига до дъното, такава е дълбочината на огненото езеро, в което ще живеят грешниците.

 

11. И тогава ще бъде вързан сатаната и цялото му войнство, и ще бъде хвърлен в огненото езеро. И ще се разходи синът божи със своите избраници върху небесната твърд, и ще затвори дявола, като го окове в неразкъсваеми здрави вериги. Когато грешниците с плач и скръб кажат: „Погълни ни, земьо и ни покрий със смъртта”, тогава ще засияят праведните като слънце в царството на своя отец. И ще ги доведе пред престола на невидимия отец с думите: „Ето ме мене, и моите чеда, които ми даде бог; тебе, праведни, светът не позна, но аз те познах в истината, защото ти ме изпрати.” И тогава ще отговори Отецът на своя син с думите: „Сине, възлюбен, седни от дясната ми страна, докато сложа под твоите нозе твоите врагове, които ме отрекоха и казаха: „Ние сме богове и освен нас няма друг бог”; които убиваха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги преследва до най-крайните тъми. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.” И тогава ще седне Син божи отдясно на Отца, и ще заповядва Отец на своите ангели, и ще ги управлява, и ще ги причисли в ангелските хорове, и ще ги облече в нетленни одежди, и ще им даде неувяхващи венци и неподвижни престоли. И бог ще бъде сред тях. И не ще чувстват повече нито глад, нито жажда, и не ще пада върху тях слънчевият пек, нито някаква горещина. И ще избърше Бог всяка сълза от очите им и ще царува [Синът] заедно с Отца во веки веков.

 

Това е пълната със заблуди тайна на еретиците от Конкорецо, донесена из България от техния епископ Назарий”.