Loading...
По време на Студената война ни подготвяха за горещата. Още от детската градина – турците, които клали пет века българите. Турция ще ни нападне, НАТО ще ни нападне. В училището – Балканджи Йово, Кочо и баба Илийца. В пресата карикатури на американските президенти и статии колко зле се живее на Запад и колко хубаво се живее тук у нас. Затова границите са затворени, страната е оградена с бодлива тел и като някой се опита да избяга от хубавото към лошото, ако има късмет го застрелват, ако няма – му съсипват живота по затворите. В казармата – тревога, ставай и се окопавай, НАТО ни нападна, Турците ни нападнаха. То било учение, шега един вид. Ама не на шега, минаваме марш на скок през някаква турска или циганска махала и един от наборите вика на ротния, другарю капитан, само ни дайте команда и да ги избием.
После в университета учим както си се полага история на БКП, политикономия на социализма, марскизъм-лененизъм, основи на марскистко-ленинската пропаганда и черешката на тортата – ОЗНС, което ще рече „организация и защита на народното стопанство“. Преподавател ни е един военен с IQ по-ниско от телесната му температура. В Софийския университет става въпрос, доцент-полковник, много държеше да се обръщаме към него с двете титли. На изпита съм взел цветни моливи, командирска линия (ако някой не знае какво е да види в Гугъл), дозиметричен кръг и калкулатор. Чертая си едни цветни схеми и геометрични фигури без никакъв смисъл и без никаква мисъл в главата. Доцент-полковникът гледа и вика – ама калкулаторът за какво ти е? Ами казвам, да изчисля процентно пораженията от атомната бомба в различните области на града.
Като се накефи тоя човек, завъртя ми една шестица и взе да ме показва на състудентите като пример за сериозно отношение към предмета му.
(Та щом в Алма матер може да има доцент-полковник, що пък в училище да няма даскал-поп).
После изведнъж Студената война я загубихме. При това без да ни нападнат турците и без НАТО да ни пуснат атомна бомба. Взехме да ходим свободно по целия свят. Да учим и работим каквото искаме. Да живеем където искаме. Да говорим свободно, да се сдружаваме в партии и организации, да притежаваме частна собственост. Вече стоките не ни ги носят тираджиите, валутата не си я купуваме на черно и никой не ни преследва че сме си купили дънки за 16 долара. Нито ни арестуват за вицове.
Обаче все пак едни ветерани като мен не могат да се примирят че сме загубили войната и искат реванш. Да се върнем към онова хубавото, когато храните и ерекцията бяха истински.
