По различно време българинът се е вълнувал от земя, национални интереси, духовност, богатство и винаги от децата си. Всъщност винаги ли? А защо резултатите от статистиката за изоставени деца в Европа през 2011 г. сочи, че най-голям брой от тях са регистрирани именно в България? И защо докато печелим световни ученически конкурси по математика, информатика и музика се оказа, че половината от децата ни са почти неграмотни? Защо преминаваме от едната в другата крайност?
Може би няколко примера ще помогнат да се осветлят нещата?
Хванати за кражби и проституция цигани от полицията в Европа, се легитимират с български паспорт и заявяват, че са български граждани. В същия момент наричат българите в собствената им земя „гяури”!
Около 80% от първи до осми клас от циганчетата, посещават българско училище, но в крайна сметка по-малко от половината получават диплом за завършено основно образование. От всички учили – недоучили циганчета едва около 20% успяват да се научат да пишат и четат прилично. Като се има предвид, че към момента циганчетата са около 30% от всички ученици в страната, нищо чудно, че статистически ние сме най-неграмотни сред европейците.
Приблизително около 80% от битовите престъпления у нас, са извършени от цигани.
Циганската раждаемост е около 500%, за сметка на българската – почти 50%.
Едва около 5% от циганите работят и се осигуряват както е длъжен всеки гражданин на републиката, но всички получават детски надбавки, социални и материални помощи. 95% са без здравни и социални осигуровки, но активно ползват всички облаги, които държавата щедро им е предоставила.
Какви са изводите от горните примери? Че циганите са паразити в един принуден да ги приеме организъм, който все повече изнемощява и се задъхва от тях. Че като нация събираме най-вече негативи от циганския етнос по земите ни. Изключения като проф.Чирков, Софи Маринова, Бони, Азис и някой друг преподавател или лекар, само потвърждават правилото, че циганите като маса не желаят да се интегрират в държавата ни. В крайна сметка те усмърдяват буквално и преносно въздуха край нас. Спират развитието ни като нация и ни асимилират бързо и ефикасно. Защото не българите успяха да образоват и изучат на труд циганите, а обратно – циганите научиха българите на лъжи, кражби и мързел. Милионите, отпуснати от Европа и света за интеграцията им, се реализираха като кичово оформени палати на циганските барони, скъпи коли и пищни софри. Покрай ниско котиращия се цигански живот олекна и българския. От характерно само за циганите живеене ден за ден, по индукция вече и повечето българи живеят така. Безгрижното, безотговорно отношение към всичко, се наложи и в българското самосъзнание. Така, за кратко време, ние успяхме да взаимстваме циганския модел на поведение и в нашия живот. Лесните, бързи пари, евтините удоволствия, чалгата, безхаберието и безотговорността, се наложиха като нещо нормално през последните години. С една дума ние се циганизирахме!
И за какво да милее българина, като в повечето от случаите не става въпрос за него, а за циганите от български произход, но в повечето случаи с турско самосъзнание? Отчитайки грозната действителност, българинът мълчаливо гледа безобразията в къщата си. Криворазбраните „демократи” и разни „правозащитни” организации повече пречат и внасят ненужно напрежение между циганския етнос и българите. Ясна политика на определена партия или правителство по този проблем също няма. Дългосрочна държавна политика за прираста на българската нация липсва. Всичко, което се прави от политиците е в полза за бързо размножаващите се цигани и във вреда на топящите се като пролетен сняг българи. За какво да милее българинът?!
За държавата, която упражнява геноцид над него, за сметка на циганския просперитет? За бъдеще, което може да осигури на децата си единствено в чужбина? За собственост, която всеки ден може да бъде погазена, окрадена и поругана от циганско посегателство? От историята ни, от която не сме сигурни, да се гордеем ли трябва или да се срамуваме?
Сигурно е само едно – не с етническа омраза трябва да се решават проблемите между цигани и българи! Не с радикални мерки от едната или другата страна! Политическата йезуитщина трябва да отстъпи място на политическата отговорност, а нещата да започнат да се назовават с истинските им имена! Българи и цигани заедно трябва да решат как да се развиват занапред! Ако е успоредно едни спрямо други, да се установят ясни правила, отговорности и задължения за циганите. Ако е заедно едни с други, циганите да започнат или да бъдат принудени да спазват писаните и неписани закони по земите ни!
До тогава всеки ден може да се питаме за какво милее българина, а точен отговор така и да не можем да намерим.