Loading...
Реториката свързана с природните катаклизми, разтресли родината е твърде модерна, но с пълна сила важи и за футбола ни. Такъв силен трус се разнесе в българския футбол, че едва ли пластовете му ще останат незасегнати. И първото разместване е вече факт – благодетелят на „Литекс” обяви оттеглянето си от футбола.
Сини и червени пък са в шок от случилото се. Тези събития ми дадоха повод да поразмисля по някои въпроси, и без да съм специалист и наблюдател, да дам мнението си. Когато в играта се появи нов фактор, той винаги води до промяна на правилата й. Спомняте си какво се случи в Англия, след като „Манчестър Сити” изживя своята арабска приказка от 1001 нощи и преди няколко години влезе в клуба на богатите. А преди него същата съдба имаха аристократите от „Челси” след руската революция на Абрамович. Тази година у нас май към клуба на грандовете с родно измерение се присъедини един нов отбор – този на „Лудогорец”. С много работа и инвестиции, поредният провинциален проект запътил се към висините на най-популярната игра у нас, спечели всичко още на първата си година в елита. Моделът „Лудогорец” се оказа толкова успешен, че още през миналата година, когато тимът от Разград изненадващо оглави класирането, той започна веднага да се сравнява с богаташите от Манчестър. През сезон 1997/1998 „Литекс” също става шампион на страната, след като влиза от „Б” група, но отборът на ловчанлии не е пълен дебютант в елита. Аз поне се сещам само за един пример, в който новак да е стигал до титлата в друга страна -„Кайзерслаутерн” на Крал Ото, който спечели германската Бундеслига веднага след влизането си в нея през сезон 1997/98 година. „Лаутерите” обаче също не могат да се причислят към дебютантите стигнали до върха. Не се сещам обаче за отбор станал шампион и носител на национална купа още в първия си сезон в елитна дивизия.
Провинциалните скокове във футбола ни
Отборът от Разград не е единствения пример, за скок на провинциалния футбол в елита ни. Такива в най-новата ни история са „Нефтохимик” и „Литекс”. До промените от 1989 година бургаският отбор почти не присъства на родната ни футболна карта. Влиза в елита през 1994 година, когато достига до полуфинал за националната купа, а три години по-късно постига най-доброто си класиране в „А” група. След краткия възход следва бавно и мъчително падение – до аматьорския футбол през сезон 2008/2009. „Литекс” Ловеч се оказва много по-успешен модел от „Нефтохимик” защото за престоя си в „А” група до момента печели по четири пъти купата на страната и шампионската титла и веднъж Суперкупата, която обаче е със сравнително кратка история като трофей.
Ето защо успехът на „Лудогорец” е исторически за българския футбол, тъй като за пръв път новак достига до златен дубъл още в първия си сезон в елита. Как е достигнал, и дали е играл честно не мога да кажа. Важното е, какво ще остане записано в аналите за сезон 2011/12 година – шампион и носител на Купата на България -„Лудогорец”.
Разместване на пластовете
Убеден съм, че случилото се на „Лудогорец Арена” със сигурност ще доведе до разместване на пластовете във футбола ни. И той определено има нужда от подобно разместване. От създаване не на отбори-еднодневки, които да танцуват само по едно лято, а на футболни проекти с дългосрочни перспективи за развитие. Защото само така може да се гарантира, че продукта наречен „БГ футбол” може да повиши рейтинга си. Какво се случваше до сега? Във футбола ни навлизаха бизнесмени, наричани „благодетели” със съмнителен произход на средствата си, създаваха си футболни играчки, и след като им омръзнеше да се занимават с тях ги хвърляха на бунището. Отбори като „Ботев” Пд, „Берое”, Локомотив” ПД, „Пирин” и други изживяваха футболни катаклизми и постепенно избледняваха, докато не намерят нов благодетел, а сливанията и вземането на чужди лицензи по едно време станаха неизброими. Сега е на път да се състои ново разместване на пластовете в родния футбол. Тепърва ще се оценява дали ще има положителен или отрицателен ефект от това. Моделът „Лудогорец” все още е прекалено нов за да се правят по-трайни анализи, дали ще успее или не в дългосрочен план. Началото обаче е повече от обещаващо.
Сценарии за изход от кризата
След всеки трус следват сценарии за спасение на ударените от него. За големите отбори у нас май е дошло време да изберат най-верните си решения за своето спасение. Подобно на икономиката ни, футболът през последните две десетилетия изостави родното производство и започна да разчита основно на вноса от вън. Клубовете почти забравиха за школите и решиха да печелят титли и купи с готови футболисти от знайни и незнайни първенства и често със съмнителни качества. Чуждите инвестиции както в икономиката, така и във футбола ни, доведоха само до краткотрайни периоди на растеж. Резултатът – и двете все така остават в една перманентна криза. Какви са сценариите за изход от кризата?
Първи сценарии: Футболисти на готово. Този сценарии родните отбори го повтарят всяка година при провал – т.е. когато останат с калъфките, че дори и по два пъти. Смяна на треньора, схемата напазаруване на уж готови играчи – и после едно нищо. И всичко отначало. Това е нож с две остриета. Зависи дали ще се уцелят точните футболисти и доколко треньорът ще успее да изгради един отбор. Ако това стане, може и да има някакъв успех, ако ли не следва нов провал и всичко започва отново. Основна роля в този сценарии през последните няколко години играят „ЦСКА” и „Левски”, и както виждаме, той ги тласка само надолу. Явно в родните условия залагането само на „готови футболисти”, не може да доведе до трайно спасение, а само до това удавника да излиза от време на време на повърхността, колкото да си поеме дъх, и после пак да поеме надолу към тинята.
Втори сценарий: Залагане на собствени кадри. Той често изисква много време и не е предпочитан от родните „благодетели”, които искат бързи резултати и най-вече възвращаемост на инвестициите. Под кадри имам предвид не само футболисти, но и треньори и мениджърски екип, които обаче не могат да се изградят в паузата между две първенства. За тях трябва време. Но ако се заложи не на бързите резултати, а на преследването им в бъдеще и се постигне добра структура на даден отбор, то плодовете за даден клуб могат да са много по-сладки тогава, отколкото ако той следва първия сценарий. Ще ми е интересно, дали „Литекс” след оттеглянето на Гриша Ганчев и намаляването на финансовите потоци няма да избере този път на развитие. Отборът притежава добра структура, мениджърски екип и отлична школа за футболисти.
Трети сценарий: Комбинация между опитни български играчи и чужденци. Ако трябва да се оприличи „моделът Лудогорец” с някой от изброените сценарии, то това трябва да е. Щом са станали шампиони, явно са намерили точната рецепта как да работи успешно при тях. Техният модел обаче тепърва ще се избистря и ще се види, дали ще остане в този си вид, или ще се заложи на създаване на собствени футболисти. Успех подобен модел имаше и при „Локомотив” Пловдив и „Черноморец” , където също се залагаше на по-умерен внос на чужди футболисти.
Така изброените сценарии бяха успешни за едни – и неуспешни за други. Неуспешни, защото у нас липсват ясни концепции покой път да се тръгне – дали по рисковия и да се търсят по-краткотрайни успехи, или по сигурният, в който да не се залага на успехите за едно лято, а на едно дългосрочно развитие, при което те да дойдат със времето. Все си мисля, че родната футболна действителност и неатрактивността на марката „БГ футбол” налагат следването на един по-дългосрочен модел, защото виждаме, че инвеститорите във футбола ни постепенно се стопяват, и ако продължи работата на парче, нищо чудно скоро съвсем да изчезнат. А с тях и футболът ни, или поне в професионалното му измерение. Дано след футболното земетресение онази вечер на „Лудогорец Арена” всички фактори във футбола ни да са го разбрали.
