Loading...
/четвърта грешка/
Случайно срещнах един авер, с когото заедно правихме чейндж едно време по морето. Гледам, барнал се с ново балтонче, чепика – лъснат, косата – гелосана, абе все едно е Васил Петров, певецът на лигльовците в България.
– Роско! – вика ми авера – Ти да не си изобретил машина на времето, бе пич?
– Що? – чудя се аз.
– Ами преди десет години ходеше с дънки и кожено яке, а като гледам и сега си тъй облечен. И косата ти стои на фитили мазна. Май от десет години не си се къпал, а? Или си успял да върнеш времето назад?
– Що не почерпиш по случай срещата, ами дрънкаш глупости? – предлагам аз.
Влязохме в ирландския пъб, щото бе най-близо. Аверчето веднага заръча две големи уискита, с две малки бири. Високите цени въобще не го впечатлиха, което значи, че разполага с пари човека.
– Кажи! – питам аз в неговия стил – Да не си направил машина за пари?
– Почти позна! – хили се той – Станах PR на един министър. Разполагам с огромен кабинет, секретарка и служебна кола. Аз определям интервютата и телевизията на моя бос. Каквото кажа – това става!
– Бре! – не мога да повярвам – Значи, ударил си кьоравото! Че как тъй, бе брато? За такава работа не трябва ли тапия за висше образование?
– Имам си – тарикатски намига авера – Между нас да си остане, но аз светнах Калинчето Илиева, как да легализира нейната, че да стане шеф в земеделието.
– Че те нали я отсвириха? И то именно заради фалшивата й диплома!
– Вярно, но тя междувременно надипли милиончето! Да я стигнат вече, ако могат!
– И твоята диплома ли е като нейната?
– Моята е по-добра! От български университет е. Ако искаш и тебе мога да те уредя с такава.
– Че какво ще правя после с нея? Ква ми е далаверата?
– Голям балък си, Роско! – смее се аверчето – От държавната служба по-голяма далавера няма! Ще правиш по-дебела пачка, отколкото всеки апашлък. И ако се издъниш, дори няма да те осъдят после. Чиста работа!
– Хм! – гледам го аз подозрително. Нали знам какъв абсолютен мошеник е. – Трябва да помисля! За фалшива диплома като нищо може и да ме окафезят.
– Мисли, щото сега имам възможност да те назнача на служба „Съветник“ в моето министерство! Ще си паднеш от кеф с тая работа! По цял ден нищо не правиш, мацките ти мацки, служебният телефон – безплатен, храна в стола без пари и на края на месеца ти броят по едно бонче.
– Хиляда лева?!
– Хиляда и сто, ако трябва да бъда точен!
– Добре! Ако реша, ще ти се обадя. – стиснах му ръката и се разделихме.
Мина малко повече от месец и като съвсем закъсах с парите, реших да потърся аверчето. Отидох в министерството, като преди това се обръснах старателно. На входа един дебелак от служба „Информация“ ме спря и запита кого търся. Като му обясних той си прехапа джуките и завистливо въздъхна:
– Онзи ден приятелят ти отлетя за Щатите. Назначиха го в посолството на някаква важна длъжност. Абе кадърно момчето и е голяма работа! Вече стигане нeма!
Въздъхнах и аз, и се повлякох обратно към къщи. Пак сгреших, този път от страх да не наруша закона. Сякаш до сега ми дремеше за шибания закон. Голям ахмак съм, като се наложи да преценям кое е правилно и кое не в България!
Но да видите после какво се случи! Хайде сега ще ходя, а другата седмица ще ви разкажа какви ги надробих по-късно.
Photo: Vigo
