Loading...
− О, Велики Далавер Аванти, от бяс и ярост вия и ядно впивам нокти в дланите си!!!
− Шекерчо, я седни. Седни, де! Какво се кълчиш като крастав. Ето, изворната ми водица.
− Ама…
− Пий, бре, маскара! А така, поугаси жарта малко. Речи, що е този път.
− Изпребивам се да бързам, да не закъснея, да не отнемам на хората от безценното време.
− Я сръбни пак.
− И какво?!
− Какво?
− Стигам 5 минути по-рано в Културното, а те пуснали резето! Представяте ли си?! С ей ТАКИВА цифри пише „до 19:30“. Да, ама не! Хлопам, викам, приключили касата. Наглост, човешка! Не, човешка − НЕчовешка!!!
− Пий, пий.
− И им теглих едни. Ще се оплача, ще им лепна на вратата ЕЕЕй такъв надпис:
„НЕ СПАЗВАМЕ РАБОТНОТО СИ ВРЕМЕ И ЗА НАДЕЖДИТЕ ВИ НЕ НИ ДРЕМЕ“.
− Шмекеранчо, добре, че си ти да ме подмладяваш от смях!
− Ама, какъв смях! То сълзи… Онези квачки трябва да ги уволнят! Най-малкото да порицаят! Публично! Такива паразити, клетки ракови в тялото, Културното! Недопустимо! Линч!
− И ти какво направи?
− Е, как какво, Дал Велики?! Яосвам се, старея, побелявам! Скърбя, че тези ще утрепят Културното! И още повече ме хваща яд, че Гербовите марки не съкратиха тия ми ти фльорци, а резнаха творци!
− И ти какво направи?
− Е, как какво?! Ядосвам се! Ще ги изтрепя, ей, ще ги разчленувам, ще ги, ще ги…
− Пий, пий. И ти твърдиш, че някакви си там, незаслужили служители на Културното, ще го утрепят. Тъй?
− Тъй, тъй.
− Ех, Шекерчо, пак си в грешка, драги.
− Друг път!
− И друг път, и сега. Ти ша го утрепеш Културното, бре, мискин!
− Кха-кха. Моля?!
− Не се дави, а слушай. Ти колко пара щеше да оставиш на Културното?
− 20 пари.
− Тъй, тъй. Ти не само Културното, ами и Държавното ще утрепеш.
− Ма…
− Ти сега тия 20 пари въобще не си искал да ги даваш, инак щеше да намериш начин. И знаеш ли какво си натворил?
− Нерви!
− Нерви, друг път! Първо, 4 пари не си внесъл такса в Държавното и някой негов верен хрантутник няма да получи 14-а заплата и кой знае какъв нов данък ще измисли, да си получи 15-а. Второ, още 4 от тия пари са ти досвидели за ток и парно на Културното и ще има икономии и пак ще мръзне някой в оная тъмница. Трето, половин пара си скрил от разноски − билети, афиши и прочие. И пак ще тръгнат слухове, че не ходят достатъчно при Културното да си хортуват и пак ще го орязват. Четвърто, 11 пари си спасил от гърлата сценични и пак ще вряскат 2 часа горките, но кой да ги слуша, нали никой не е отишъл, а те хем от глад вряскат, хем от студ, хем на тъмно, поне не се виждат, че да се срамят. Един от друг ли, от себе си ли, или от срам. Пето, още половин пара си измъкнал от джобчето на, как беше − квачката? − от касата. За тази половин пара може и да се радваш, щом смяташ, че е съвсем заслужено отнета от незаслужили служители. Но, инак, срамота, бе, Шекерчо. Срамота, не яд. Разбра ли сега, кой утрепа Културното?
− Простотията!
− Ушите си си разбрал! Ама, нали си свястно момче, ще те просветля. Още искаш да се отървеш от тез 20 пари?
− Да ги инвестирам искам!
− Да, де. Гледай сега таз системка електронна. Тук се регистрираш, там си плащаш, че и местата си избираш сам. И всичко от креслото, вкъщи. И знаеш ли кое е най-сладко?
− Кое?
− Ех, Шекерчо, колко локум има да излупаш, докато ти порасне шкем… шекерето! Най-сладко е като отидеш при онази − патица ли беше? − и й размахаш тескерето: „Давай, давай, без пари. Платил съм си.“
− Ехааа!
− Еха, ами. Та коя рече, е таз рушителница на Културното?
− На Народния Славянската.
Photo: Люба Немирова
