Loading...
Пайнера е велик! Не ме интересува какъв стил слушате и колко ненавиждате този тъй наречен „попфолк“. Спорадични са изявите на останалите ни творци. Прекрасната ни музикална гилдия всъщност е безработна, неслушаема и озлобена, ерго – безполезна. Веднъж на сто години изкарва някой хит в жанр, различен от попфолка. И няма как да бъде друго. Докато пилеят усилия в жалвания и стенания относно масовия вкус, Пайнера им изнася нагледна лекция как се продуцира музика. Няма значение стила. Стъпките са същите. В упътването само подменете – чалга с джаз, чалга с рок или чалга с поп.
Аз не съм музикант, не съм композитор, нито продуцент. Хиляда специалисти ще дойдат да си защитават теориите, но те не струват пред мен. Щото аз съм това, без което са нищо. Аз съм консуматор. Консумирам. За да го правя се нуждая от продукт. Комерсиален. Не съм онази малка ниша от познати на твореца или негови роднини. Искам качество. Ако не го намеря тук – отивам другаде. Толкова е просто. Не ме интересува жанр, не ме интересува с кой е свирил басистът, или чий син е вокалът на групата. Не ме касае дали е добър или лош човек. Дали ходи на църква или има гъбички. Искам като натисна „плей“, да не изпитам желание да натисна „стоп“.
Години наред разни недоразвити и неразбрани индивиди се самолансират в ефир. Имаме познати имена на хора, които не умеят нищо.
Не свързваш творчеството им с едно парче, а само с изявите им като компетенция по телевизията. Редом до тях стоят величията от близкото минало, не изкарвали парче от 10-20 години или поне не свестно такова. Така и не научили, че е по-добре да не правят нищо от колкото да правят глупости.
На другия бряг е така наречената художествена самодейност. Тя е по скоро неорганизирана и жалка. Това са онези, които не знаят какво правят, но страшно обичат да го правят! Рапъри, които едва говорят. Рокаджии, които шепнат. Поп диви, които мяукат. Мъррр мац-пис-пис. Ето ви конкретен пример:
Съществото, кръстило себе си Зандра едва можеш да разбереш какво пее на фона на покъртителна полифонична мелодия като от телефон, но очевидно има някакъв личен проблем, който е възпяла. Проблем, който е толкова специфичен, че не ме касае. Мога ли да идентифицирам себе си с този субект? Да се намеря нейде там? И кой изобщо би искал да се казва Зандра? Аз съм Зи Зи Кеч и го не сменям за нищо! Нося дънки Магот и чепици Адибас! Такива и подобни примери на борещи се да пробият дупка в морето, може да откриете и сами – било във вебокс или ютуб. Нямат край на шир и длъж.
Жалката позиция да се самопредлагаш рядко води до нещо добро. Липсата на композитори, на текстописци и най-вече продуценти е повече от очевидна. Хората, умеещи нещо бягат да го вършат навън – музикантите не правят изключение. Пеят и свирят по барове, кораби и хотели. Пеят наложени западни парчета, докато българската музика под погледа на недалновидни хора и натиска на скопена гилдия, се превръща в обикновена защитна реакция на гадене у слушателя. И за да си оправя вкуса, няма да си пусна това, което направиха с Невена от мюзик айдъл. Ще си сипя от тия малкото. От тия, дето фащат за гърлото.
http://www.youtube.com/watch?v=HxGkOhcj5Zw
http://www.youtube.com/watch?v=QO3GpORENBM
https://www.youtube.com/watch?v=kdF4P7K5Okg
