ИСКАМ ТЕ! ИДВАЙ СИ!

Добро утро слънце, как спа?

Искам те! Идвай си!

Сега ставам и аз, пия кафе.

Искам те! Идвай си!

Как мина вчера, всичко наред?

Искам те! Идвай си!

Днеска пък аз… а утре ще трябва…

Искам те! Идвай си!

Ядеш ли? Аз готвя картофи.

Искам те! Идвай си!

Чуваш ли? А? Бе нещо прекъсва…

Искам те! Идвай си!

Толкова думи, ежедневни, повторени.

Така уж безлични – нищо и никакви.

Говорещи – казващи, само едно:

Искам те! Идвай си! Липсваш сега!