Loading...
Звъни ми една приятелка рано-рано и ми вика:
– Муци, край, развеждам се! Ти ще си ми свидетел.
Малеее, шашнах се, мандибулата ми увисна, загубих ума и дума, а след като все пак се освестих, осъзнах, че заеквам. Ма как развод бе. Та аз се кълнях в тях, идеал ми бяха, съвършени.
– Ама к-как б-бе, Муцка, та аз се к-кълнях във вас, и-идеал ми бя-аа-хте, съв-в-вършени!!!????
Гаджета са от деца. Израснаха заедно и все за ръка, и все -Муцка, Муцане, писенце, гълъбче, съкровище, цун, мун, гун. Очи от очи не изпускаха. И даже на рождения ми ден, преди няма и месец, се натискаха на дансинга като младоженци за наш всеобщ ужас.
– Развеждам се! Ако си ми приятелка ще ме подкрепиш! – отсече муцката от друга страна на слушалката и аз усетих как ме обливат студени вълни.
– Ма, Муцинка, студени вълни ме обляха, толкова съм шашната, ти помисли ли добре – пробвах се да протестирам нежно аз.
– Студените вълни са ти от критическата – сряза ме тя – след час те искам у нас да обсъдим показанията ти. И тряс телефона.
Студените ми вълни се смениха с горещи. Направо започнах да се топя. Показания… значи работата е сериозна. Знам си я аз Муцата -няма пет шест при нея, като си науми нещо го прави. Муцарана затова я обожава – тигрица ми е тя, огън жена, няма друга като нея. И сега кво – развод??? Муца и Муцаран разведени?! Е това и да си го представя не мога. НО нали съм приятелка… най-добра… скочих набързо в дънките, смотах косата на кок, сбутах моя.
– Отивам у Муцини, спешно е!
– Ъхъъъ – промрънка той и се зави през глава.
А Муцаран (Цветан по акт за раждане) всяка сутрин става, прави кафенце и го носи на Муца в леглото. И не само. Прави кифлички със сладко и кифлички с маслини. А в събота и неделя – бухтички и палачинки.
Заварих Муца на отворената врата да надзирава един тип, който под зоркия й поглед сменяше бравата.
– Айде по-живо, че изстина къщата, деее – чух гласа й още на стълбите.
– Ей сега, госпожо, минутка само.
– Ама, Муци???!!!- направих красноречив питащ жест към ситуацията на площадката.
– Да, точно така! Изгоних го! Да се маха, не ми е изтрябвал. Глава бил! Мушмула! Лукова глава! Главундер! Ако имаше глава щеше да я ползва по предназначение. Ма не, само долната ползва. Край. Дотук бяхме! И ти ще свидетелстваш, че не е глава!
Е нищо не разбирах! Добре, че в този момент момчето приключи и след минутка бяхме разположени на резедавия диван в разкошния хол на Муцеви с ръчно направената от Муцан дървена ламперия по стените, под ръчно изваяния от него гипсов таван и срещу лично избрания от Муца и залепения от него фототапет – Карибски плаж. Слава Богу в чинията на масата имаше от вкусните муцанови кифлички
– Със сладко ли са или с маслини? – попитах, посягайки да си взема една.
– Не пипай, с отрова са – плесна ме Муца през ръцете, а от очите й излизаха искри.
Разбрах, че по-благоразумно ще е да мирувам. Затова сплетох ръце (откакто отказах цигарите имам проблем – не знам какво да правя с ръцете си) и въздъхнах.
Муца мълчеше, дишаше тежко и гледаше лошо. Пак въздъхнах. Муца мълчеше.
– Добре де, ясно е, че имате проблем, ама не разбирам – пробвах се да получа някаква яснота по трагедията довела до този семеен разрив.
– Рени, ти ни познаваш нали? От колко години?!
– Миии… 30.
– Така. Видяла си всичко, което аз съм направила за това семейство, нали?
– Ддда – понечих да добавя, че и Муцан и той… но се сетих, че не би било особено умно.
– Животът си дадох, младостта, ей на – всяка една бръчка е плод на неимоверните ми усилия да направя от тая сбирщина семейство – започна мелодраматично да повишава тон, а идеално изпънатото й лице се сви в тъжна гримаса – два дангалака му отгледах… без памперси и пюрета, изучих ги, мръсните чорапи му перях, скъсаните гащи му кърпех (тук имах дребно възражение, защото е вселенска тайна, че Муца в живота си игла не е подхващала, Муцан й купи една Сингер от Германия, ама в крайна сметка той шиеше и бродираше на нея), любимите му манджички му готвех, дори веднъж смених крушката в банята! А той… той…той…
– Какво… изневери ли ти?
Муца скочи и изпитах панически страх, че в следващия момент ще ме запрати под палмата отсреща.
– Каквооо… знаеш ли нещо? Казвай!!! Играта ще му разкажа аз на него
– Не бе, Муци, успокой се… опитвам се да разбера какво толкова ти е направил.
– Ми как какво, как какво, как!!?? Предаде ме! Обезцени труда ми, усилията ми, унизи ме! Прибирам се вчера и го гледам – на компютъра. Викам му:
-Муцанчо, писанчо… какво ми правиш, зайченце? (защото се бяхме разбрали да направи панирани сиренца за вечеря, а аз да купя виното).
– Преброявам ни – вика и дори не се обръща да ме погледне, дори не идва да вземе тежката бутилка от ръката ми. И чехлите не ми даде, представяш ли си?
Представих си.
– Надничам аз през рамото му – продължи да разказва Муца, а гласът й като а-хааа да се разплаче – и какво да видя??? Какво да видя, Рени???
– Какво?
– 30 години съм живяла в заблуда, сестро… 30 години съм се пиляла с един неблагодарник – и една сълза се търкулна по очертаната й с дискретен нежнорозов руж скула.
Мъчно ми стана и я прегърнах през рамо. Нали затова сме приятелки да се подкрепяме:
– Да не би да беше в порно сайт? – опитах се да бъда максимално деликатна, но не се сетих за евфемизъм на порно.
– Ти пък… Преброяваше ни… в нис! То остава и голи каки да гледа!
– Е и? – не разбирах.
– Писал се глава на семейството, представяш ли си? Той-глава??? А аз – там някаква си съпруга, съжителка, оная дето му родила децата, дето обитава 5-квадратния кухненски бокс!!! Пред-ста-вяш ли си???? Той-глава?!!! Той????!!! ВЪН!!!
– Аз ли? – понадигнах се от дивана смутена.
– Неее… така му казах – ВЪН!!!! Да види как се пати от глава! Хак да му е главата! Изритах го. Цяла нощ ми се е молил да го пусна. Ама не! Да се маха неблагодарника от моето жилище!
– Ама нали тоя апартамент е негов… от майка му – имАх неблагоразумието да напомня.
– ВЪЪЪЪН и ти, предателке – кресна Муцана и в следващия момент се озовах пред заключената външна врата на най-добрите си приятели.
Палтото ми беше останало вътре и направо си нямах идея как ще изляза на минуспетнайсетградусовия студ. И ей ме – на седя на стълбите, допушвам един фас, който намерих между втория и третия, слушам как Муца чупи чиния след чиния и си мисля, че и ние трябва да се преброяваме и хич не съм сигурна – аз ли съм главата или оня дето по цял ден се въргаля в леглото? Може би разводът е добро решение на дилемата?! Или не – аз не ща да съм глава!
