Здравейте, Вие се свързахте със зоната на постигнатите невъзможности. Ние ще сбъднем Всяко Ваше желание, Всяка Ваша мисъл, Всяка Ваша мечта. За нас няма нищо невъзможно. Отпуснете се и помислете от какво имате нужда сега, в този момент. Единственото изискване е желанието Ви да бъде конкретизирано, детайлизирано и коректно дефинирано. Моля, следвайте внимателно указаните стъпки и премисляйте добре бъдещия избор. Финализирана, поръчката се счита за окончателна. Рекламации не се приемат.
– За интерзонална трансмисия натиснете едно
– За травел активност натиснете две
– За професионална метаморфоза натиснете три
– За човешки фактор натиснете четири
– За…..
Човешки фактор – това беше от което имаше нужда в този момент – човешки фактор. Без да слуша повече натисна бутона с цифрата 4.
– За мъж натиснете – едно
– За жена натиснете – две
– За трансексуален натиснете три
– За двуполов индивид – четири
– За друго – пет или изчакайте. Имате пет минути за взимане на решение, след изтичането им сътрудник от отдел „нетрадиционен“ ще бъде на Ваше разположение.
Натисна едно.
– Поздравления! – чу в слушалката – Вие избрахте 41 – Човешки фактор мъж. За потвърждение на избора натиснете едно, за отказ – натиснете две.
Натисна отново едно.
– Добре дошли на второ ниво. Предстои Ви да изберете функционална значимост и интеграционна съвместимост на Човешкия фактор. Тук можете да избирате повече от една опция, като ги разделяте с диез. Моля, не забравяйте да разделяте избраните опции с диез, за да бъде изборът Ви валиден.“
Не беше много наясно що е „функционална значимост“ и „интеграционна съвместимост“, съотнесени към човешкия фактор. Не беше влизала във взаимодействие с човешки фактор и имаше леко притеснение да не обърка нещата. Дори за част от секундата се почувства разколебана – за какво й беше човешки фактор? Всичко започна преди три месеца, когато разкодираше логовете на пронеомелонски ипологист от типа „PC XP2009E“. Криптираните послания, които откри нямаха нищо общо с познатите й в комуникацията с моносензитивни лайвдимиурги. Беше чела за старомодните комуникационни похвати, дори беше присъствала на няколко симулации на старомодно интерчовешко общуване, но за пръв път попадаше на автентични останки от тази епоха.
– Моля изберете екстериорен профил на Човешкия фактор
– Блондин – едно
– Брюнет – две
– Гладка темева повърхност – три
– Среден ръст – четири
– Висок – пет
– Ръст несъществен – шест
– Изразена мускулатура – седем
– Бирен тип – осем
– Деликатен – девет
– Сини очи – десет
– Кафяви очи – единадесет
– Зелени очи -дванадесет
– Пъстри очи – тринадесет
– Черни очи – четиринадесет
Casanova – това беше любимият й архефакт. Беше го преглеждала безброй пъти.
Без колебание набра 1#5#9#11
Вие избрахте физиологичен профил 15911. Предстои Ви да изберете социо-емоционално-психологическите настройки на 15911.
– Интелектуална инфилтрация – едно
– Физическа активност – две
– Вербална комуникативност – три
– Романтичен заряд – четири
– Емпатия – пет
– Галантност– шест
– Чувство за хумор – седем
– Щедрост – осем
– Благородство – девет
– Искреност – десет
– Сексуална креативност – единадесет
– Сексуален интензитет – дванадесет
– Екстравагантност – тринадесет
– Информираност – четиринадесет
– Екстра способности – петнадесет
1#2#3#4#5#6#7#8#9#10#11#12#13#14#15 – набра и след секунда чу:
Вашият краен избор е 4115911 тип 123456789101112131415.
За да потвърдите крайния си избор натиснете едно. За отказ – натиснете две. Напомняме Ви, че след потвърждение изборът Ви ще се счита за окончателен и поръчката, приета и изпълнена в определените за целта срокове. Рекламации не се приемат. Рекламации не се приемат.
Натисна едно и точно се чудеше какъв беше срокът за изпълнение на поръчките, когато чу, че вратата се отваря.
Обърна се – в процепа й, облян от неонова светлина стоеше висок рус мъж с очила с червени рамки на жълти точки, в едната си ръка държеше тенис ракета, а в другата – огромен букет от кристални цветя в различни цветове.
– Ти си соларно видение сред нихилистичния свят от постземлянски интерфлуенции – изрече мъжът, пристъпвайки към нея – позволи ми да поднеса във вълшебните ти нозе своята хипервъзхита – и хвърли ракетата за тенис в краката й, след което започна да подскача, размахвайки ръце и крака, а стъклените цветя весело подрънкваха.
– Хайде, красавице, да изтанцуваме танца на щастливия пингвин, който научих в едно от пътешествията си до Южния полюс – хвана я за ръка и преди да се усети се носеха из стаята, изпълнявайки странни полюшвания и прикляквания, които преминаха в подскоци тип австралийско кенгу – както поясни мъжът, добавяйки – Знаеш ли какво ще се получи ако кръстосаме овца с кенгуру?
– Не – отвърна тя, опитвайки се да следва неговия такт.
– Скачащ пуловер хахахаха – изхихика той, завъртя я три пъти, вдигна я на ръце и я занесе до масата.
Извади свещ от десния джоб на шортите си, духна я и тя се запали.
– Ще осветя лицето ти с огъня на боговете, за да може да се насладя на всяка частица твое съвършенство.
Тя малко се притесни, защото си спомни, че сутринта е видяла една тънка бръчица да опасва челото й, а знаеше, че има и няколко бели косъма. Не беше правила нищо по въпроса, защото в модуларните симулации тя сама избираше модуларния си заместител и не се налагаше да излага физическата си същност.
– Бръчиците те правят още по-зашеметяваща – прошепна той, навеждайки се досами лицето й – и добави:
– Все пак е хубаво да знаеш, че Протеинови екстракти от соеви зърна съдържат фито-естрогени, наречени изофлавони. Те имат свойството да действат като естествените човешки женски хормони и да намаляват бръчките – а тя веднага съжали, че е избрала десет и четиринадесет.
Той сякаш отгатна мислите й:
– Разбирам те, никак не е приятно да се събудиш и да видиш как младостта си отива – въздъхна – тежко е, а и качествената козметика е много скъпа. Но, мила, аз съм до теб и винаги ще бъда – направи странен жест зад главата и изведнъж в ръката му се появи огромен книжен плик с надпис Yves Rocher.
– Това е за теб, вътре има всичко, което ти е нужно! – каза той гордо и бутна плика в ръката й.
– Пет, Осем – помисли си тя и усети как цялото й тяло се стяга, защото той беше коленичил, беше взел в ръце лявото й стъпало и го обсипваше с целувки.
– О, не! – изпъшка тя – О, не! – а устните му се плъзнаха по прасеца й към коляното.
– Боцкаш – каза той и в кафявите му очи, скрити зад червени рамки на жълти точки пробляснаха искрици – приятно е.
– Не искам – извика тя – Не искам единадесет!
– Тогава да преминем направо към дванадесет – с готовност откликна той, а тя забеляза, че шортите вече не бяха върху него.
Паникьоса се, стисна здраво очи, сякаш искаше да избяга от сцената, чийто участник беше, изпъна ръце, за да го държи на разстояние от себе си и се опита да придаде максимална сериозност на гласа си:
– Знаете ли, оказа се че аз… всъщност не съм подготвена за човешкия фактор… моля да ме извините, но се отказвам!
– Отказвате се? – усмихна се нежно той – но нали знаете, че рекламации не се приемат.
– Внимавай какво си пожелаваш – помисли си иронично тя (беше го прочела в една криптограма и се чудеше какво ли може да означава) – и се предаде.