Loading...
Никога няма да порасна. Поне по отношение на две неща – дънки и кецове. Харесвам дънки и кецове и дънки с кецове. Особено ако дънките са класически, а кецовете – червени. Мисля си, че когато обуя червени кецове съм в състояние да стигна до всичко, да пребродя всичко, да избягам от всичко.
Да, но вчера не бях в кецове, а на токчета. Когато бях момиче, (някога някога толкова някога…) обуто в накъсани дънки и кецове с шарени връзки, майка ми упорито втълпяваше в рошавата ми глава как така, в дънки и кецове – може… ама на улицата. Въпиющо неуважение към културата е да я посетя в този си вид. И успя да ми го втълпи. Затова винаги, когато посещавам култура го правя в максимална прилежност. Демек – културно.
Може би, защото никога не ми беше хрумвало, че ще искам да бягам от култура. Случвало ми се е да заспя на култура, но това е нормално. Една от функциите на културата е да отпуска и да преселва в други светове и състояния. Бягството обаче не е състояние. То е отдалечаване, отричане, неприемане. И за него кецовете вършат отлична работа. Съгласете се – някак си неудобно е да бягаш на токчета… най-малкото е шумно и привлича внимание.
Затова не избягах. Останах. До края. Беше тъмно и тягостно… и тъмно… и тягостно… и дълго… и тягостно. И имаше послания, много послания и идея. Само дето аз си нямах идея. И смях имаше… на „на майка ти в п…..а“. И на няколко други подобни лафа, съвсем непривични за българина, за културата му. Само дето аз не се засмях.
Пред мен един проведе 4 телефонни разговора, в които се заслушах, а момичето до дъщеря ми я попита, откъде си е купила ботите, защото много ги харесала и шапката й харесала също. Зад мен пък се обичаха. Беше тъмно и тягостно, и дълго, и нямах кецове… нито трева.
Всъщност – тревата не се ли култ-ваше от хипи-поколението? Някога, някога, толкова някога, като в… коса… Не беше ли тогава бунт, а днес е просто… незаконна?
Не знам… беше дълго и тягостно… но това вече го казах. Дълго и тягостно… и нямах кецове, дори не можах да заспя.
Но… един кадър от филма ми хареса, честно! Както и билбордите (може би правилното е – билбордовете), и трейлъра му – гледайте ги, стават!
Човек може да излезе от панелката, но това не променя твърде много нещата, защото панелките са вечни… май.
