Loading...
– Всичко? Шегуваш се. Аз нямам сърце. Имам куп цигари, вредно въображение и нечестиви мисли спрямо теб. Само това мога да дам.
– Няма значение, докато помниш името ми.
– Как бих могъл да забравя Карън.
– Керъл!
– Керъл да бъде. Виждаш ли, не ставам. Ти си прекрасна, имаш задник твърд като желанието на потентен мъж и цици на двайсет годишна. Заслужаваш по-добро.
– Аз съм двайсет годишна!
– Сериозно? Мислех, че си майка на онова дете с провисналите дрехи и ревлива физиономия.
– Това хлапе с провисналите дрехи и ревлива физиономия е по-малката ми сестра Дж…
– Нека те спра още тук, видяхме как съм с имената.
Виж мога да бъда твоя кавалер. Да излизаме и всичките му неща, но само ще продължавам да те разочаровам. Всички онези дреболии, на които държиш – не ми пука. През повечето време даже не знам какво говоря.
– Ти си задник.
– Честно си е.
– Така и не разбрах с какво се занимаваш…
– Напоследък съм твърде зает да унищожавам живота си.
– Хубава ли е?
– Една на милион.
– А той?
– Задник.
– Също като теб.
– Също като мен.
Ебавам се, даже не познавам малкото копеле. Може да е чаровния принц. Не че ми пука.
– Ами ако я прави щастлива?
– Предполагам, че я прави.
– Явно не си и предложил…
– Виж, разговора взе да става много личен. А ние едва се познаваме Карън.
– Керъл.
– Както и да е. Кафе?
– Не, трябва да отивам на работа.
– Сериозно? Все още е на мода, а?
– Една жена има много нужди.
– За една от тях поемам пълна отговорност!
Върни се в леглото.
– Закъснявам.
– Думи, които карат всеки мъж да трепери.
– Няма ми сутиена.
– Започваш да му хващаш цаката. Сега загуби и тия бикини…
– Сериозно, нямам време.
– Сериозно, големият те иска.
– Не ми се видя толкова голям снощи.
– Ох, това беше подло!
– Благодаря. И аз имам някои номера.
– Мислех, че задник е моя титла.
– Наранен задник.
– Аз съм изцяло сбъркан, това ми прозвуча мръснишки.
– Защото си мръсник…
– Млъкни когато те целувам.
– Закъснявам.
– Кажи, че си болна.
– Болна съм аз, щом съм с теб.
– Остави на професионалиста да погледне.
Тук ли?
– Ъъ…
– Ами тук?
– Ъъ…
– Тук…
– Близо.
– Ами тук?
– О, боже!
– Хей, ти знаеш името ми.
– Млъкни!
Млъкни, млъкни, млъкни, млъкни…
