Loading...
– Дядо, разкажи ми приказка!
Старецът става, тръгва да си търси очилата и като не ги намира, грабва първата попаднала му книга и макар обърната наопаки, започва уж да чете:
– Имало някога една страна, където всичко се случвало наопаки. Лъжците, крадците и убийците управлявали, а добрите и работливи хора изнемогвали от данъци, глоби, тормоз, ниски заплати и пенсии.
– Какво е данъци, дядо?
– Това са парички, които събират хайдутите от парламента.
– А те какви са хайдутите дядо? И защо са в парламента?
– Абе едно време ходеха по горите, но от двайсетина години насам там вилнеят само циганите и бракониерите. Сегашните хайдути се преместиха в парламента, министерствата и президентството. От там се краде най-бързо и най-много.
– Полицаите защо не хващат хайдуците, дядо?
– Защото са от един отбор с тях. А и да ги хванат, други хайдуци от съда ги пускат.
– Значи хайдутите имат много парички?
– Така е, за съжаление! Като има такива будали като мен и баща ти да ги търпят, ще богатеят.
– Значи чичо Митко, дето има ресторант също е хайдук?
– Не хайдук, а баш хайдутин е чичо ти Митко! Едно време беше прост келнер и агент на полицията. После се уреди с кредит и ето ти го ресторантьор. Кредита естествено дори не плати. Банките фалираха и ни лапнаха паричките. Затова сега татко ти ремонтира счупени коли и живеем седем човека в една панелка, а чичо ти Митко кара „Мерцедес” и си върти синджира по цял ден.
– Дядо, защо твоята приказка прилича на новините по телевизията?
– Защото си е баш така.
– Ама това не е приказкааааааааа! Искам приказка!
– Почакай да покажат Бойко Борисов по телевизора и той ще ти разкаже по-хубава!
– Той разказва приказки на такива като тебе!
– Тъй ли? Чакай да ти кажа аз! – Дядото подгонва внучето и двамата обикалят из тясната стая, като събарят играчки, книги и столове. В това време влиза майката и се сърди:
– Вие нали щяхте да се приспивате? Я да скачате в леглата! Веднага!
Дядото и внучето унило лягат всеки в своето си легло. Ще заспят без приказка, защото приказки днес разказват само хайдуците.
