Loading...
Раздирах със жестокост селската картина
(от кривите пътеки вдишах прах).
Порязаната кръв от овехтялата хартия –
размазах я с боите ù без страх.
И как ме лъжете с треви зелени.
През август слънцето гори ги до предели.
И впиват се (изсъхнали) дълбоко в мене.
И съскат, сякаш дяволите са ги взели.
И вакло агне (Богу е прозрение)
със майчицата си позира на портрета.
Гергьовден ли? Мирише ми на заколение.
Кому ще да окичите студените звънчета?
А бабата (натруфена със стомни звънки) –
децата си изпрати на гурбет.
Не песен. Страшни клетви дрънкат
в празния хамбар проклет.
Немазаната къща жарко се превива.
Не. Не е моден арт ефект.
Сто змии в основите ù се извиват.
Правят си по селски мурафет.
Кутретата на стареца с бастуна
изпълнени са с всички живи цветове.
Разкъсаха го снощи. До безумие.
Удавиха (по зверски) хрип и викове.
До ярост ги разхвърлях. Раздирах ги. И пак.
Гротеска в образи на селската идилия.
Художникът – циник, за жълтия петак
обеси истината редом с живия.
03.08.2010
