Loading...
Коце видя своя стар другар Перо.
– Перо, да ти се похваля! Глътнах хелиев балон!
– Какво?
– Ето пипни! Пухкав ми е коремът, а? Знаеш ли как леко се чувствам сега?
– Шегуваш се, Коце. Просто си надебелял. А, какъв левент беше… Все ми измъкваше мацките. Требе се постегнеш малко.
– Не, бе Коце! Балон с хелий глътнах! Не е от пастите и кремовете. Ей, гледай отскока ми стана метър и петдесет. Как си ходех по улицата и едно бабе с унуче… и детето нещо си играеше… и аз като се обърнах, оп! И се прибирам и чак като се видях в огледалото… Разбрах, че съм нов човек!
Коце се изуми:
– Виж к’во Перо! Къв цвят беше балона? Не! това не е от значение сега. Значи, сега те водим към болницата. По пътя ще се обадя на всички приятели и ще пиша на страницата си във фейсбук. Ще съберем пари за операция. Ще те оправим. С тоя балон си за никъде. Изглеждаш голям човек, а въобще не си тежиш на местото! И как си нахилил, още повече не си тежиш на местото. Ще те помислят за дебел тинейджър, бе, Перо! Работа не мо’йш си намериш.
Перо въстана:
– Не! имам си един розав облак, дето като ми е гадно се качвам него и като ми се махнат лошите хора от погледа слизам на земята да си върша работа. Разбираш ли? Моят розав облак аз си го обичам. Сега ще мога да се качвам на него още по-бързо, ей! Свалям си едната обувка и докато развържа втората и вече съм фиуу… на половината път, бе… хе-хейй.
– Коце, да ти кажа, тези твои проблеми май не почват с балона, а? Май си си имал вече един балон с хелий в главата и той само малко се е понапомпал и стигнал корема…
– Перо, аз ако е болест не искам да ме лекуват. Ще си бъда тинейджър на петдесет и на деветдесет. Вие, „нормалните“ го мислете… фиууу…
