Loading...
На 26.04.2012 година в книжарница „Сиела” в подлеза на Софийския университет се състоя премиера на наскоро излязлата книга на Димо Райков – „Реката на смъртта”. Книгата беше представена от журналиста Гриша Атанасов. Присъстващите имаха възможност да се запознаят с едно вълнуващо произведение, което според мен тепърва ще печели нови почитатели.
Авторът разкрива непознати картини от неговото детство оставили ярък отпечатък върху него и споделя в романизирана форма истини, които мнозина премълчават- за престъпленията на една система – там на граничната бразда край Малко Търново, където тези от другата страна са определяни като врагове, а мнозина, опитали се да избягат в свободния свят са намирали смъртта си и са били заклеймявани като престъпници и забравяни за десетилетия. Гробовете на някои от тях и днес могат да се видят край границата.
Паметта обаче остава и разказва, защото това не трябва да се забравя. А да се помни и да се търси истината. Не само това, но Димо Райков сподели своите виждания и за днешната ситуация у нас и изказа огорчението си от видяното от него при идването му в родината. Сякаш времето у нас е спряло. Държавата е забравила основната си роля да служи на обществото. А това се забелязва много по-добре от един неутрален външен наблюдател, който има възможност да сравнява как функционира държавната система тук – и там във Франция.
Кой е Димо Райков
Бих казал един обикновен и сърдечен българин, намерил щастието си във Париж. Определят го като един от най–интересните съвременни български писатели. Роден е през 1954 година край Малко Търново. Кариерата му на писател започва през 1983 година със сборника „Стълба от камък”. Следват книгите: „Жребият” /1987г./, „Митът на невестулката” /1989г./, „Писма до мъртвия брат” /1993г./, „Пансионът”/1995г./, ”Париж, моят Париж” /2006г./, „BG емигрант в Париж” /2008г./, „55 тайни на Париж”/2009г./ и „Кестени от Париж”.
