Loading...
„Един спектакъл за Човека и
неговата Душа,
за Душата и нейния Човек”
Когато за първи път гледах театър АТОМ не ги познавах. Постановката се казваше „На ръба“ – кратко и ясно заглавие, зад което удобно можеш да скриеш, колкото вселени пожелаеш. После започна истинската магия – черно-бяла, призрачна и скрита зад три маски. В един момент осъзнах, че историята, която се разплита в главата ми е различна от тази на хората около мен. „На ръба“ е послание към всеки зрител, поотделно и лично.
Тя е от онези постановки, които не желаят, а и не могат да говорят с един глас – всеки ще види в нея онази частица от себе си, която в момента е разголил в душата си, която боли най-много, която първа е подала нос за глътка въздух. Останалото отново ще остане в зимника на личния мрак, на недоизживения страх и на поредното отложено „утре“.
Вечният въпрос – „Защо“
Театър АТОМ са трима слънчеви, заредени с много енергия и сила младежи. По-голяма съм от тях само с няколко години, но им завиждам благородно за таланта и устрема. Знам, че когато си на 25, всеки ден е стъпка към гения в теб, а за тях тримата съм сигурна, че не пилеят дори минутка от пътя към успеха.
Пием кафе в любимата ми сладкарница и се оставям изцяло в ръцете на Камен Марин, Стефания Георгиева и Христо Таков. Оказва се, че идеята за театъра е узрявала в тях още докато учат в НАТФИЗ. Завършили са едва миналата година при проф. Дора Рускова, със специалност „Актьорство за куклен театър“. Решението да останат извън системата на държавните театри идва съвсем естествено, въпреки предложенията за работа, които веднага получават. Бягат не от смешните заплати, а към свободата си. Само няколко месеца след дипломирането получават покана от френската асоциация „EUROCULTURЕ“ и заминават. Така се ражда „На ръба“ – заквасен с въздуха на революциите и български ентусиазъм. Когато актьорите се връщат вкъщи веднага започват да търсят сцена … и абсурдите започват.
Схемата е проста – любезен първи разговор с администрацията, а после тежко, задкулисно мълчание. За затвърждаване на наученото, всичко това се повтаря десетки пъти. Така се стига до откровението на един директор, който широко отваря вратите към истината. Обяснението е едновременно смешно и тъжно – всичко било в правилата за финансиране на театрите и поредното министерско умотворение. Театрите получават пари спрямо бройката продадени билети за собствените представления, а когато някой им гостува, за тях не се отчислява нищо. „Тях просто не ги интересува дали спектакълът е добър, дали е новаторски, дали е интересен или тъп. Единственото, което ги вълнува е, че тя нямат никаква изгода. Така театърът се превръща в бизнес, а не в изкуство“, обяснява ми Стефания. За разлика от мен, тя не се ядосва и аз наистина не разбирам защо. Отговорът ще видя след месец, когато АТОМ започва да получава награди от чужбина.
Маската за моята душа
Решавам да съм откровена и да си призная как съм разбрала „На ръба“. От опит знам, че няма нищо по-хубаво от обратната връзка. После обаче не се стърпявам и питам – вие наистина ли това искахте да ни кажете. Смеят се. Казват ми, че спектакълът вече не е техен, а мой – аз съм зрителят, аз съм последната спирка, аз решавам. Нали за това хората са уникални, обясняват ми, за да може всеки да открие постановката по своя си начин. Те самите четат „На ръба“ различно. Признават даже, че напасването в едно цяло съвсем не е лесно. Нормално е – за да зазвучи експериментът стройно и еднолико е нужно време. Още повече, че постановката е общо дело и всеки има равен глас с другия. Оставили сме много на публиката, обяснява ми Камен и не се чувстваме напрегнати, ако разбират нещата различно от нас, напротив, учим се.
С очите на другите
„На ръба“ всява истински смут в хората, които разбират от театър и се занимават професионално с това. Постановката е модерна и говори с езика на музиката, куклите и пластиката без грам задръжки. Но има нещо, което е още по-важно – дали публиката е готова да се разголи пред сцената. Мнозина си мислят, че се случва обратното – театърът създава зрителите си, учи ги, води, провокира. Всъщност не е така – в главната роля винаги е публиката. Ако тя не е готова, ако не е търсеща и жадна, актьорите със сигурност ще останат недокоснати от зрителското въображение. Разбира се, театърът може да променя много вселени, но нали преди това трябва ние първи да открехнем завесата към сърцата си.
Всичко това си го мисля, докато слушам тримата атоми за реакциите, които „На ръба“ провокира в техните учители и критици. Всички те търсели ясната линия, историята черно на бяло и незнайно защо се стъписват пред намека, намигването, докосването на неочаквана струна. В този момент осъзнавам колко щастлив човек съм, лишен от цялото знание за правилата как се случва алтернативният театър и системата „позволено и забранено“. Искрено се моля винаги публиката на АТОМ да бъде като мен – бял лист, готов за изненади. И, както каза Христо – далеч от шумотевицата на модерното схващане за културно ограмотяване – „Ами ходих на театър вчера, да, беше интересно, но не помня нито какво гледах, нито кой игра”.
***
След час с театър АТОМ вече знаех, че спектакълът им е само за чувствителни хора. За зрителите, които различават културата на конвейер от онази, другата. Скромната, лишена от кресливите шарки и вглъбена в отговорите на истинските въпроси. Културата, която ни чака отвъд ръба на търпението.
Театър АТОМ можете да гледате на 29.06. от 19:00 ч. на сцената на „Славянска беседа“, а на 1.07. от 16:00 ч. в театрална работилница „Сфумато”. Младите актьори ще играят и на два фестивала през месец септември – „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив и „Панаир на куклите“ в София.
През месец май 2012 г. спектакълът спечели награда за „Търсения в областта на съвременния театрален и пластичен език и образност“ на XIII Международен фестивал „Вълшебната завеса“ в Търговище.
Месец по – късно на XVI световния куклен фестивал „WAP“ в Прага, Чехия, „На ръба“ спечели награда за „Най – оригинален спектакъл“.
Можете да ги следите чрез страницата им във ФБ:
Снимки: Театър АТОМ
