Loading...
– Не се страхувай от бурята, мило дете, довери се на вятъра… нека той отнесе тъжните мисли, неволите, болката от мъничкото ти сърце…
Чувам я. Всеки път ми говори, когато небето тревожно гърми, когато светкавици цепят простора, когато косо и силно вали. Разказва ми приказка стара, а аз я прегръщам с малки, топли ръце, навън буря се вихри, а в разгара и… заспивам с доволно лице…
Живеела в далечно царство принцеса с неземна красота, при нея се връщал вятърът от странство с подарък за своята жена. Той носел и хорската мъка и болка, и злоба, и ревност, омраза и завист, а тя с усмивка ги пазела и в най-тъмните нощи изплитала от тях чудни неща. Плетяла и мънички кошници, в които по утринна роса поставяла беличко цвете-било обичта, червеното-радост, а синьото, лазурно като морска вода, наричала щастие. Тя била Любовта. И пращала своите верни придворни в най-далечни и тайни места, разнасяли кошничките, дар за всички големи и малки деца на майката Земя. Но имало хора, които така и не разбрали как да се грижат за своите малки цветя. Някои… дори ги продали да си докарат пара… Други бързо забравяли за щастието, обичта, радостта и търсели ги в другите, а истината е една: Кошничката е сърцето и те са там, живи икони в нашия храм…
– Не се страхувай от бурята, мило дете, довери се на вятъра… нека той отнесе от малкото сърце всичко, което би задушило онези чудни цветя, дар от Принцесата, дар от Любовта.
