Loading...
Тишината си облякох в сиво,
когато поисках да бъда сама.
– Сивото не ми отива!
Възропта. – Тишина!
Искала да бъде бяла,
в бялото била жена.
Споря с нея – вяло, вяло,
нямам време за това.
Черно ми е пред очите
сякаш черна пелена
ме загръща без да пита
черен ли ми е света.
В бяло си рисувам дните
идва черно и така
бяло с черното се вплита
в дълга сива тишина.
Powered by Ultimate Social Comments
