Loading...
Четвъртък 10:29
Скъпо Дневниче,
Събудих се преди 4 часа, 33 минути и една песен на Цеца Величкович, от нагло вмешателство в личното ми пространство. Антонио се беше наврял под красивото ми одеяло на ярко жълти пеперуди, което си закупих лично за мен преди две седмици от шикозен бутик на женския, и се опитваше да превземе крепостта. След като се съвзе от удара, с който ясно заявих териториалната си неприкосновеност, наглецът заяви, че съм му била отправяла приканващи сигнали под формата на намигване с лявото око. Поглеждайки се в огледалото установих две неща:
– Красива съм! (което ми напомни,че вдругиден има конкурс мис Надлез Надежда 2011)
– Намигвам с лявото око… красива съм!
10: 46
Антонио припадна отново. Свекърва ми обвинява мен, крещейки съвсем необосновано – Убийца!
11:46
Свекърва ми също припадна. Ми кой я кара да се дере като обезумяла? Притеснявам се – кой ще ми сервира обяд?
12: 15
В бедствено положение съм. Свекърва ми е скрила някъде ключа от хладилника и не мога да го отворя. Бих й 5 шамара – не се съвзема. Сега отивам да напълня кофата със студена вода.
12: 22
Осъзнах – това е знак! От глад съм свалила 25 грама и талията ми е съблазнително неустоима. Трябва да се явя на конкурса за Мис Надежда.
12: 26
Обадих се да се запиша за участие.
– Ама, госпожо, Вие ми звучите като да сте женена – вика ми некъф от другата страна на линията.
– Да съм женена, да съм женена, колко да съм женена… пиши ме вдовица (Антонио май не диша вече).
– Ще ви запиша, но само ако засадите две праскови и две череши – настоява оня.
Обещах! Обещах да спася и света, както и да давам дежурства на надлеза 10 нощи месечно.
Имам добро предчувствие.
13: 05
Репетирам активно за тура по бански. На балкона. Имам вече и група почитатели от отсрещния блок.
13: 11
Един си изпусна бинокъла, а друг ме покани да му ударим по една.
Предчувствието ми се подобрява още повече.
13 : 46
Репетирам по монокини… за всеки случай. Аз съм професионалист.
14: 12
Вече съм напълно убедена, че ще спася света – успях с голи гърди да спра един, който се опитваше да скочи от покрива на съседната сграда. Вместо това-скочи у нас. Прилича на Жан Рено. О мон дьо! Обожава ме и е експерт по топлинно счетоводство. Пита ме – вуле ву куше авек моа? Не го разбирам, но ми харесва как звучи. Казах – Да, веднага!
15: 22
Антонио се размърда точно в момента, в който Жан Рено ми монтираше топломер на горещия радиатор. Ритнах го с токче… без да искам.
Чудя се дали трябва да звънна на ония от конкурса и да им кажа, че все още не съм вдовица… Не, няма… Жан Рено обеща скоро да бъда.
16: 02
Не звъннах, но на вратата се звънна. Мислех, че е пицата XXL, която си бяхме поръчали, оказа се – Бърза помощ. Свекърва ми я извикала час преди да припадне.
Прекалено бързи са! Казах им го. Помолиха да го напиша в специално хвалебствено писмо до министъра на здравеопазването, с копие до Президента, премиера и целия български народ.
Не съм много по писането, но обещах като стана Мис Надлез да го кажа от трибуната. Така ще придобие Вселенско значение. Те се зарадваха и казаха, че мъжа ми е свиня.
16: 12
Не съм разбрала. Не бил свиня, а имал свински грип, който се разпространявал от ниско прелитащи фазани и бил типичен за постпанелния модернизъм, който пък е типичен за нас.
16 : 22
Мило дневниче, нещастна съм!!!!! Аз съм най-нещастната красива свиня… пардон жена… на света!!!! Оказа се, че и аз имам свински грип. Жан Рено избяга. Страхувал се от фазани и не ядял свинско.
16: 43
Животът ми свърши, мило дневниче! Поставени сме под карантия. Две седмици не трябва да напускаме и ще ни следят дали и ние няма да се превърнем във фазани. Това били странични ефекти от синдрома. Оказа се, че единствената здрава в блока е свекърва ми, защото ядяла чесън, мед и оцет. Сега, освен че държи ключовете за хладилника, държи и ключовете за входната врата.
В капан съм.
20: 35
Мило дневниче, мисля си… колко несправедлив е този живот. Жестоко несправедлив. И аз искам да съм умна, да има мъж, три деца, барбекю край басейна… Не искам да бъда парцал. Само че никой не пита дали си умен, всеки иска да те… Някаква си Цура била имала мечти… голям праз… Първо питаш фазана дето лети свиня ли е и после мечтаеш, мило дневниче, от мен да го знаеш. И аз искам някой да види, че съм човек от прасците нагоре, да ме качи на кабриолет, да ме извози в нивите на живота, в залеза на преамбюла… А то какво… лежа във вестибюла и ям чесън. Дори Жан Рено избяга, о мон дьо, сон жонжмон. И цъфтят в суматохата кестени и налъми. Само Спиро е оптимист. Вика, че ако сме били в Камбоджа досега да са ни разстреляли… ама в най-добрия смисъл на думата, мило дневниче…
Се ла ви… каранти! Отивам да си пия лекарството!
Петък 16:41
Коя съм… Кой си… Какво съм… Защо съм… Дали мога да летя…???
