Loading...
Отначало създадох небето и земята. После мъжът и жената. И им дадох шансове. Първата двойка ги използва добре, въпреки добре рекламираната ви история, в която предизвикват моя гняв. После мъжът и жената се размножиха, а с това се размножиха и шансовете, въпреки, че мъжът и жената оставаха едни и същи. Имената им нямат значение, те се повтарят. И всъщност, чак тогава бяха изгонени.
Всяка история започва със среща и завършва със смърт. Има различни видове смърт. Периодът между срещата и смъртта определя живота и смъртта. Първа среща е първи шанс – мъжът среща жената. Могат да разменят няколко приказки и да продължат, всеки по своя път. Така историята свършва. Могат и да се държат един за друг. Начините да държиш някой са сравнително прости – първият от тях е да се предадеш на нагона, който съм ти заложил. Търкайки органи, не отчитайки живота в тях. Част от хората завършват живота така. Вторият е да се подчиниш на самотата и да намериш приятелство. Приятелството е патерица и е до време. Време, през което псуваш мен, че не съм ти дал шанс. Интересно нещо е приятелството. Ако го приемеш си обречен на раздяла, ако не го приемеш си задник, който не си заслужава. И при мъжа и при жената има страха да не се загубят. И може би по-големият страх – да не се спечелят. Което ни води до третият начин, където мъжът и жената стават двойка. Където са приятели и любовници. И където избират, кога да свърши това. Някои успяват да създадат семейство, често с поколение, което да получи свои собствени шансове. Не рядко в това семейството се промъкват други хора и стават приятели или любовници. Твърде рядко семейството оцелява. Още по рядко завършва пътя си заедно, държейки се само един за друг, без страх от смъртта. Винаги съм имал слабост към тези, които не се страхуват.
Животът ви всъщност е сравнително прост – избирате как да завърши. Лично на мен отдавна взе да ми доскучава да гледам как хората използват своите шансове. И да пишат книги, песни и филми за това как ги пропускат. За това се оттеглих в друг свят, където създадох други хора, за които никога, нито едните – нито другите, някога ще научат.
