Loading...
Тя чака своя принц… Копнее…
Сменят се сезони… Отлитат ден и нощ.
Все сама… Надява се, очаква и линее…
Да дойде силен, бляскав, пълен с мощ.
Задава се усмихнат, доволен, безмерно красив.
Обичан, обичащ… Дори малко див.
Тъй дълго очакван… Тъй дълго желан…
Уверено стъпва по килима постлан.
Прегръдка… Сърца пълни с радост.
Равни пред Бог – той принц, тя принцеса.
Открили извор на вечната младост…
Щастлива случайност? Съдбовна намеса?
…
Кула на крепост, сива мъгла.
Килия, решетка – през нея ръка.
Недокоснат, неоплакан, незнаен герой,
изстрадал, накрая намерил покой.
Бавно стича се, като копринена връв,
по пръсти изсъхнали, синята кръв.
Powered by Ultimate Social Comments
