Loading...
Аз изкрещявам си любовните думи.
После душата дими.
Лиричните души обичат грубо чукане.
Свиря на измислена китара
и търся във ума си песни.
Широката усмивка вечер е сдухана.
Добротата спира да бъде добра
тогава, когато превръща се в длан.
Трябва да има и опако.
И целият огън, в мене събран,
става нещо, прилично на пъкъл.
Само не знам
кой във него се пържи.
Фалосът
или тази, дето е тъжна.
Powered by Ultimate Social Comments
