Ти идиот ли си, къф си!? Хиляда пъти ти повторих – копринени, ти ми носиш памучни… не, не мога да повярвам – женското кресчендо нахлува през прозореца ми в иначе тихата и слънчева петъчна утрин.
– Ама мило… че те са еднакви – гласът на мъжът е една октава по-нисък и аз усещам как подсъзнателно напрягам слух, за да го чуя.
– Еднакви били… да не би ТИ да ги ползваш та да знаеш,че са еднакви. Ходи ги смени!!!
– Гълъбче… осем часа минава…
– Е и?
– Ами закъснявам…
– Ако ме беше слушал какво ти говоря нямаше да закъсняваш…
– ……………………………… – представям си го как виновно свежда поглед и се взира във върха на обувките си.
– Добре, заминавай, ще се оправя сама – жената въздъхва шумно – ще сляза осем етажа надолу… пеша.. защото няма мъже в тоя вход, защото ей така всеки може да влезе и да вдигне бубината на тъпия асансьор и аз да бъхтам осем етажа пееееша – гласът й започва да вибрира и аз дори виждам как ъгълчетата на устните й треперят, а очите й се напълват със сълзи.
– Няма, гълъбче, няма… ей сега, само да простра този панталон и отивам да ги сменя за копринени. Няма да се разстройва любимото ми писанче, нали???
– Мяяяуууу – писанчето потъва в уюта на апартамента, а аз, оборудвала лицето си с широка усмивка, се сещам как преди време си бяхме говорили за търпеливите мъже…
За тези, които:
– Стоически изтърпяват честите ни главоболия и дори ни предлагат аспиринче, не какво да е, а Байер
– Още преди да сме си отворили красивите устнички не питат – колко?- а нежно подават кредитната си карта
– Са в състояние да изслушат почти мълчаливи 30-минутна тирада, прекъсвайки я само с – О, милото ми то, гълъбчето ми, сериозно?, Ужас!
– Бършат сълзите ни, когато плачем, защото любимата блузка е купена под носа ни
– Целуват очите ни, когато казваме – разкарай се, бе нещастник, не мога да те гледам!
– Нямат против да наденат домакинската престилка, защото всъщност готвенето ги разтоварва
– Простират толкова перфектно, че съседката от отсрещния блок ни спира, за да попита от къде сме си поръчали прелестната балконска щора… много щяла да й подхожда на екстериора
– Обожават да пазаруват – всичко! – от винтчето, до крилцата с дамски превръзки към тях
– Организират перфектно всяко семейно и несемейно парти, на което ние да сме черешката (ако мислим за партито като за вкусна мелба от разноцветни емоции)
– Отстраняват светкавично всеки битов проблем още преди да е възникнал
– Не крещят истерично на съседа, когато го заварят у дома, а му наливат от уискито, пазено за специални случаи. Естествено, след като тактично са му подали любимия тъмносин топъл халат. Все пак аспиринчетата са запазени за нашите чести и убийствени главоболия.
– Разбират, че дом, без домашна помощница е като семейно огнище без огън
– Осъзнават взривоопасността от среща между тяхната собствена майка и майката на децата им и свеждат тези срещи до наложителния минимум
– Не забравят Свети Валентин, Денят на първата целувка, Денят на първото здрависване, Денят на първото зачатие, Денят на първото главоболие, Денят на последния цикъл, Сватбения ден, Денят след сватбения ден, Денят ни за фитнес, Денят за козметик, Денят за фризьор, Рождения ден, Денят на Независимостта – никога.. не ги забравят!
– Знаят, че малките жестове са важни, големите още по-важни. Затова се стараят да правят големи жестове на малки интервали от време
– Обожават да ни гледат как два часа след часа на уречената среща все още ровим в гардероба, по оскъдно бельо, изпаднали в истерия. Намират, че истерията ни стои очарователно и, че наистина с право роптаем как няма какво да облечем. Все пак съвършеното ни тяло не може да бъде докосвано от какво и да е.
– Харесват всичките ни приятелки и намират за напълно естествено да бъбрим лежерно с часове. Щом това ни прави щастливи..
– Държат снимката ни на бюрото си – от ляво и от дясно на монитора. Самият монитор са кръстили на нас
– Подкрепят и финансират всичките ни хобита, защото са напълно съгласни, че и ние имаме нужда от духовно развитие и не само
– Не допускат Пепи да има по-мерцЕд-ес от нашия мерцЕд-ес
– Са търпеливи винаги, навсякъде и пред всеки. Дори , когато са с любовницата си говорят за нас, изпълнени с търпение и… усмивка.
Търпеливите мъже създават усмивки, мдаааа!