ПРОСТО МЕ ЧЕТИ

Моето небе е биполярно,

а със прозата не се лети.

Стих съм. И тъжа безкрайно,

щом съм в отпуск от мечти.

Може би е нарцистично,

че съм алчно искаща любов,

че не мога с мярка да обичам,

а и питам винаги защо.

Сигурно се ровя твърде,

но със прозата не се лети.

Аз жадувам стих да бъда,

тъй, че просто ме чети…

+ФорумЪт