да не се разказва с думи,
да не иска да го помня,
да ме пази тихо в здрача,
да не пита, да не плаче,
да не иска да си тръгва,
да е мое без „обаче”,
да не бяга от съня ми.
* * *
Само черни пеперуди
пазят нощните ми думи,
носят хиляди „обаче”
… и не знаят как се плаче.
Powered by Ultimate Social Comments