Loading...
Мечтаеш за какво ли не, но за Странджа, Велека, Бродилово, Ропотамо, Малко Търново, Караач, Силистар, Ахтопол, Резово – мечтата е от 30-на години.
Тогава това беше забранена за посещения гранична зона и трябваха много силни връзки и протекции, за да попаднеш там.
Трябваше да молиш, трябваше да разчиташ на нечие благоволение, а ти така обичаш да получаваш каквото и да било по милост..
Сега е друго – яхваш Вектрата и се понасяш. Пак има табели „Гранична зона“, пак те спират, но само за проверка на документи. Обиколил си десетки пъти от Царево до Резово и обратно най-дивото и недокоснато от цивилизацията българско черноморско крайбрежие.
Какво търсиш сега ?
Определено местен ритуал, свързан със Св. Св.Константин и Елена – чел си, че именно те покровителстват ходещите по огън. Няма начин тук на някой църковен празник да не накладат огън и тези таинствени нестинари (звучи почти като извънземни) да не нагазят в него.
Е добре, защо не провериш ? Само че в програмата на община Царево за културни мероприятия май не е предвидено нестинарско party. Не можеш ли да попиташ ? Уви – посочените телефони май са сгрешени тотално или внезапно е сменен кода за достъп.
Защо искаш да бъдеш там ?
Ами така настоява мнозинството от вътрешните гласове.
А какво точно очакваш да се случи ?
Хорът в теб внезапно замлъква..
Хм ..
Е, щом си решил, бъди поне наясно с посоките :
Сънят все не идва, оглушителна тишина, май не спиш само ти и онази неуморна и гласовита нощна птица в близката гора.
Я полека-лека започни да си приготвяш багажа : документи, gsm, diskman, резервни батерии, TT, Canon Powershot, лула+тютюн, вода, .. друго какво ли .. да, малко пари .. още е 3 часа, ако отидеш много рано – ще трябва да чакаш .. още малко нощна музика..
5 часа – време е да се маскираме, време е да се костюмираме, време е да потегляме. Уж всичко е приготвено, но едва в 5:30 преминаваш с 40 км/ч покрай полицейския пост в началото на магистралата.
Постепенно става все по-светло и фаровете вече не са ти необходими.
Виж каква пелена обвива ихтиманското поле, как равномерно мъглата се е разстлала в най-ниската му част. Защо в прогнозата за времето не споменаха за мъгли ?
Това всъщност мъгла ли е ? Какъв е този мирис на дим ?
Даааааааааа, това е резултат от кладите, които си виждал покрай пътя за Боровец.
Там малцинствата трупат на куп отсечени дървета и ги горят за да получат дървени въглища – с това се препитават.
Димът е по-тежък от кристално-чистия въздух и “тече” надолу.
Как живеят тези, чиито къщи са в най-ниската част на полето ?
Става все-по-светло, небето – все-по-синьо, а изтокът все-по-ален.
The first ray.
Спирам.
Ще чакам да видя цялото слънце.
Ето го.
Ще става все-по-ярко и изпепеляващо, но сега все още можеш да го гледаш с широко отворени очи.
Виж лъчите, пронизващи облаците – някога древните египтяни са си представяли, че по тях фараонът-бог се изкачва към небето за да общува с колегата си – богът слънце.
Може би затова първите пирамиди са били стъпалообразни.
Представяш си пирамидата, чиито връх е скрит в облаците.
Това нещо се върти равномерно, безспирно и неуморно.
Как изглежда светът в червено ?
А защо не в синьо ?
Или в друго синьо ?
Светът в жълто.
Светът в бяло – като пребледнели ледени пръсти на нестинарка.
Светът в лилаво.
Понякога така изглеждат едни пъстри очи.
Това не е Черно море, защото сега е синьо.
Дюни.
Спри за малко.
Кога ще се поразходиш из тези скали над Ропотамо ?
Дали ще успееш някога да спуснеш лодката си тук и да плуваш нагоре срещу течението ?
По-бързо към Царево, т.е. Мичурин
Все пак в общината някой може да знае нещичко.
Този някой май би трябвало да е директорката на дирекция „Образование и култура, здравеопазване спорт, интеграция на етническите общности”.
Странно – фамилните имена на кмета и на директорката са идентични.. защо ли ?
– Добър ден, госпожо..
Докато директорката – дама в прекрасна и не съвсем точно определена средна възраст – дава някакви последни указания на подчинените си, усещаш внимателния и’ поглед.
No problems.
Имаш голям избор :
а) можеш да извадиш визитка и съвсем непринудено да и’ се усмихнеш – Как е, колежке ?
б) можеш да се представиш за кореспондент на виртуално/дигиталното издание Sofia news и пак няма да си далеч от истината.
Алтово, като че ли в най-ниския гласов регистър :
– Добър ден, кажете ?
Гласът не е дрезгав, а погледът остава все така внимателен – едва ли не изучаващ.
ОК. Ще бъда прост, но любознателен гражданин.
– Чел съм журналистически отзиви и сега ме интересува има ли организиран от общината ритуал във връзка със Св.Св. Константин и Елена ?
Част от интереса и’ видимо се изпарява, тя започва да ми преразказва със свои думи културната програма, публикувана в общинския им уебсайт, а пък аз – уж без да искам – задавам лаически, но учудващо точни въпроси.
Директорката все още е нащрек – какво нещо е интуицията – не си позволява почти никакво съществено отклонение от публикуваната info.
Най-близкото във времето такова “мероприятие” може би щяло да бъде в село Българи. Подобни “мероприятия” май ще има през август в Кости (там произнасят Кости’ – с ударение на втората сричка) и в Бродилово. Сега трябва търпеливо да изслушам кой ще участвува, кой ще бъде поканен, както и избрани части от културно-музикалната програма.
Едва успявам да попитам :
– А огън ще палят ли ?
– Да.
– И ?
– Ами обикновено канят някаква жена – май от Бродилово. (!!!!!)
Това е то.
Междувременно госпожа директорката е приключила с наблюденията си и аз очевидно съм идентифициран като г-н Никой или в краен случай начинаещ, неопитен и все още никому неизвестен журналист от някакво мижаво вестниче с мизерен тираж.
Докато довършва надве-натри преразказа на общинската културна програма на Царево тя успява да нареди на друга служителка да я изчака във връзка с нещо си.
Не се мъча да я разубеждавам, а извиквам с известни усилия колкото се може повече радост по лицето си и пожелавам успешна организация и още по-успешно провеждане на заплануваните културни мероприятия.
Срещу общината има кафе на открито.
– Какво ще обичате ?
– Кафе
– Дълго ?
– Ако може по-силно
Девойката с плитката обяснява доколкото може на кафеджийката моята скромна и непорочна молба. Тя се заема с подготовката на ободряващата напитка. Купил съм си вестник, взирам се в клишетата, но усещам погледа и’. Тя е с матов тен, синьо-черен бретон и е доста изящна – ако се съди по това, което се вижда над шубера.
И така – какво би направил един нормален човек, озовал се в неголямо морско градче ?
Ще си избереш някаква подходяща причина – местна забележителност, която би могла да бъде обсъдена сега и да ти бъде показана по-късно следобяд, защо не привечер ?
Нормалният човек не би отишъл на 450 км да пита за нещо, с което предварително е запознат.
Ти си съвсем наясно, че тази седмица няма да има нито огньове, нито нестинарки.
Теоретично си добре подготвен, погълнал си достатъчно информация от internet, практически тази седмица няма какво да очакваш.
А как си представяш все пак нестинарката ? Колежка на самодиви, врачки, магьосници ?
Кого търсиш ?
Какво искаш ?
Доминиращият в момента вътрешен глас нарежда : Назад – към природата.
Сякаш е чул Жан-Жак Русо отпреди повече от 200 години.
Послушай го без да анализираш.
Тук всичко е по-различно от Витоша, от Плана, от Рила, от Пирин, от Родпите – и почвата, и скалите, и дърветата, и храстите, и цветята, и животните са други.
Тук някъде в дън горите едва ли не имало трюфели.
Село Кости.
От предишни посещения тук помниш, че в селото има доста дървени къщи, с посивели-почернели от времето дъски, с II етаж по-голям по площ от първия (еркер), с пусти прашни улици и зелени дворове. Кости е в затворена от четирите страни котловина, прорязвана на запад и на изток от Велека, която тук е по-бистра и по-маловодна от реката при Синеморец.
Черквата Свети пророк Илия.
Прозорците на дървената камбанария са облепени с лястовичи гнезда.
По църковния календар празникът сега е на 20 юли, но тук го празнуват по стар стил – през август.
В Княжево черквата също е Св. Илия.
В края на юли на площад “Сред село” пристигаха камиони, от тях разтоварваха големи сандъци, после там се скупчваха работници и полека-лека на площада изникваха различни механизирани въртележки, виенско колело, палатки със стрелбища. Чакахме с нетърпение да пуснат всичко това в действие. Всяка въртележка и всяко стрелбище си имаше собствено озвучаване – volume на max – да не би някой да не е разбрал, че те са тук и вече работят. От 10-на бараки или палатки разположени на няколко метра една от друга се разнасят оглушително и едновременно няколко различни „модни” шлагера. Ден или два преди 2 август се появяваха различни сергии с най-разнообразни дефицитни през останалото време на годината стоки : гребенчета, фиби, пръстени, гривни, топчета, картички на киноартисти и соцеротика – доста надарени и поразгърдени лелички рубенсов тип с влажни погледи. Имаше “тапешници” – малък пищов с дървена дръжка, метална тръбичка вместо цев и спусък с пружина. Първо дърпаш назад някакво стърчащо щифтче и зареждаш, при което се свива пружината, после вкарваш отпред в цевта една коркова тапа с малко бертолетова сол отвътре и когато бутнеш щифтчето с палец – пружината изтласква напред едно шило, което се забива в тапата точно там, където е бертолетовата сол. Чува се доста силен гръм, ако е тъмно се вижда и припламване. Няколко дни от ранна сутрин до късна вечер Княжево ехти от гърмежи, а в къщите на половин километър от площада можеш безплатно и едновременно да слушаш “Spirith Gonzales”, “Let’s come on twist again”, “Blue blue blue blue canary’s”, “Marina”, “Giovane, Giovane, Giovane”. Тези, които живеят близо до площада бяха по-облагодетелствани от другите, защото в най-близките къщи обикновено се настаняваше на квартира персонала, който обслужва въртележките и 10-на момченца и момиченца имаха привилегията да се возят по всяко време безплатно – кой като тях… Привечер по площада не можеше да се разминеш от навалица. Понякога възникваха свади между ергени от различни махали, обикновено на определен стадий от дискусията спорещите без да се сговарят се изнасяха групово към някоя от съседните улички, които се вливаха в площада и там на спокойствие се заформяха жестоки тупаници. На площада почти винаги имаше масичка с натрупани сгънати листчета, около които се гушеше малка маймунка или наперено се разхождаше проскубан папагал. Даваш там някакви стотинки, собственика командва “Хайде, Гошо” или „Давай, Пешо”. Ако е Гошо – протяга малка лапа и измъква една бележчица. Ако е Пешо – след дълго ровене клъвва заветната хартийка. Ти я вземаш, стискаш я в юмруче и се мъчиш да се отскубнеш по-далеч от любопитковците, нахалстващи и те да научат какво ли те чака в неясното бъдеще…
Боже, къде се отнесох…
Площадът в Кости’, на който вероятно още от обяд на Илинден започват да разпалват огромен огън.
Кметство Кости – няма кой да те напсува.
Срещу мен най-после се задава един костенец – така би трябвало да се нарича жител на Кости.
Гледа ме с неподправено любопитство.
Ще се опитам да узная нещичко.
– Добър ден
– Добър ден
– Кога е селския събор в Кости ?
– Ееееее, подранил си – на Илинден е
– А кога всъщност празнувате Илинден ?
– Еммиии – в началото на август
– 2 август ?
– Да
– А палите ли огън ?
– Палиме, палиме
– А някой влиза ли в огъня ?
– Има една … от Бродилово (!!!!!)
– Сега дали бих могъл да я намеря там ?
– Не знам, преди работеше в А-Пе-Ре-Ка-то (ако правилно съм чул) в Бургас
– А сега ?
– Сега не знам
– Как се казва ?
– Веселина..
– Познаваш ли я ?
– Да.
– Каква е тя ?
– Жена
Погледът и усмивката му издават доста добра компентеност по интересуващите ме въпроси.
– Благодаря, лек ден, довиждане
– Довиждане
От бързане забравих да го снимам.
Старата къща.
В ушите ми звучи онази ужасна мелодия на Брегович.
Да видим какво става в Българи.
Малко преди разклона има табела “Гранична зона”.
Спирам плавно и си подавам документите.
За какво ми трябваше да мъкна това желязо…
Не, не ме питат нося ли го, мога да продължа.
Черквата би трябвало да е “Св. Константин и Елена”, но никъде не пише.
Горните малки прозорчета нямат стъкла и през тях вътре влитат и излитат лястовици.
На средата на площада – кръгла каменна оградка.
Това нова цветна леха ли ще бъде или там ще палят огъня ?
В кметството няма никой.
От близката кръчма се дочува някакъв спор на висок глас.
На местния празник тук ще бъде пренаселено, ще има трибуна, избрани официални гости, много други неофициални гости, полиция – няма да има къде да спреш наблизо, наоколо ще се носи дим на кебапчета, навсякъде ще се търкалят пластмасови чаши от кафе или бира, салфетки, празни найлонови торби, части от вестници, фасове и прочие атрибути, присъщи на цивилизованата и европеизираща се сган.
Все още не е така.
И сега ?
Иска ли питане – към Бродилово.
Заобикаляш хълма Папия.
Какво е това ?
То се извива и пълзи !
Докато стигна до него се шмугва в гъстата трева и потъва в храстите.
Това не се случва често – да срещнеш жива змия.
Малко преди селото срещаш баба и дядо.
Дядото тегли малка каручка с някакви торби и две мотики.
Бабата бодро крачи след него.
Спирам и не ги чакам да се приближат, а уверено тръгвам към тях.
– Добър ден
– Добър ден – отговаря само бабата, дядото се разсейва.
– Прощавайте, в Бродилово ли живеете ?
– Да
– Познавате ли Веселина нестинарката ?
– Да познавам я
– Сега дали е в селото ?
– Ами сутринта беше тъдява
– А къде бих могъл да я намеря ?
– Ами като минеш центъра ще свиеш вдясно и там – до парка
– Да, там ще попитам – няма начин да не знаят къде живее нестинарката
– Ние си имаме две (!!!!!)
– И коя е другата ?
– Ами Златка се казва
– А кога е празника на Бродилово ?
– През август
– Кой светия почитате ?
– Св. Панталеймон
– Искате ли да ви откарам до селото ?
– Не, ние отиваме до другата нива
– Благодаря, довиждане
– Довиждане
Ето го и Бродилово
– Добър ден
– Добър ден
– Къде живее Златка ?
– Надолу по улицата – сивата къща – вижда се оттук.
– Благодаря, довиждане
– Довиждане
– Здравей
– Здравей
– Ти ли си Златка ?
– Да, аз съм
– Бих искал да те питам нещо
– Казвай
– Вярно ли е че си нестинарка ?
– Да
– Кога си родена ?
– 26 април 19хх, преди обяд
– Имаш ли братя и сестри ?
– 3 братя и 3 сестри
– Имаш ли деца ?
– 2 сина
– Имаш ли внуци ?
– Трима
– Откога влизаш в огъня ?
– Преди 3 години – на Богородица
– А преди това ?
– Преди не
– Как разбра че можеш ?
– Почувствах че ми става лошо, ръцете ми станаха ледени, някой ме бутна напред и аз минах през огъня
– Преди това чувствала ли си подобно нещо ?
– Не знам, не помня
– Някой от близките ти може ли да ходи в огъня ?
– Не
– Вярваща ли си ?
– Да, вярвам че Богородица ме пази – мен, децата и внуците ми
– Нали нямаш нищо против да ти направя няколко снимки ?
– Ами може, ама не съм много за снимки
– Нищо, аз искам да те снимам точно такава
– Да си облека ли носия ?
– Не, аз не настоявам – само ако ти искаш
– Ти откъде си ?
– От София
– Да не те праща Руди ?
– Не, идвам сам. Исках да видя жива нестинарка.
– Тук има още една
– Веселина ?
– Да, ти откъде я знаеш ?
– Искам да снимам краката ти
– Сега ще се обуя
– Не, недей, искам така
– Извинявам се, но досега бях с животните и не съм много…
– Моля те – кажи ми – как се подготвяш за … за влизане в огъня
– Постя, причестявам се
– Неееее, какво правиш непосредствено в деня, как започваш от сутринта ?
– Нищо друго по-различно от това, което правя обикновено
Част от отговорите, които получих, не ми звучат много истински и затова съм ги пропуснал. Всъщност те ми изглеждаха заучени, тя като че ли повтаряше чужди мисли.
Не мога да възпроизведа точните и’ думи, затова пиша така, както съм я разбрал и възприел.
И все пак мисля, че Златка бе откровена с мен, може би не знаеше как да каже това което иска.
Кой знае..
– Слушай, а какво е това там пред колата ?
– Къде пред колата ?
– Отпред
– Аааааааа – лайка
– Истинска ?
– Да, аз си правя чай от нея
– Моля те, още няколко снимки
– Добре
– Благодяря ти и довиждане
– Довиждане
Центъра, първата улица вдясно, малко площадче, на кое тук му казват парк ?
Под една сянка – няколко дядовци.
– Добър ден
– Добър ден
– Къде живее Веселина ?
– Ей там в онази уличка, минал си покрай нея, ще дойда да ти покажа.
Единият дядо става и подпирайки се на тояжка тръгва, докато аз обръщам назад.
Отказва да се качи, затова аз пълзя на I-ва.
Завежда ме до къщата, която е в края на уличката.
Тя е в двора.
– Добър ден
– Добър ден
– Имаш ли възможност да ми отделиш малко време ?
– Да, заповядайТЕ
– Разбрах, че ти си нестинарката Веселина
– Да, така е
– Ще имаш ли нещо против ако ти направя снимка ?
– Откъде СТЕ ?
– От София, занимавам се с компютри, харесвам този край, мислех, че ще има празник в село Българи
– Празникът е след 2 седмици
– Не съм сигурен, че ще мога да дойда след 2 седмици, затова – след като разбрах, че ти си нестинарката – поисках да те видя.
Тя е недоверчива.
По-късно разбирам, че е разочарована от Зуека и от някакви други журналисти, които са писали нещо за нея и за Бродилово – май как там къпят кучетата в ледена вода – и са имали проблем с природо-куче-защитници. Не би искала да се появи друг такъв нелицеприятен според нея материал.
Делово се осведомява познавам ли Руди. По-късно започвам да сглобявам пъзела. Руди е германизиран българин, който вече има наблизо собствено ранчо, отглежда коне за езда, влага луди пари и купува имот след имот, може би ще развива т.н. селски туризъм. Всичко е започнало с интереса му към нестинарството. Изглежда е бил и все още е спонсор.
Опитвам се да я убедя, че не познавам Руди, няма да развивам селски туризъм, няма да купувам имоти, не съм журналист и не водя предаване по tv. Тя малко-помалко се успокоява, предлага да седнем и неусетно преминава на ТИ.
Под предлог, че не и’ е добре се наплисква на чешмата – уж за да се разхлади, но всъщност си измива лицето и ръцете, после набързо сменя обувките си.
Тя е кокетка, държи се величавствено, хвърля ми коси погледи, говори гладко и последователно всичко това, което мога да прочета в internet и в специализираните издания, посветени на нестинарството.
Аз я питам едно, тя говори друго – това което си знае, това, което е убедена, че е “правилно” от гледна точка на рекламата, на запазването на таинствеността около нея.
Така мисля, с такова впечатление останах, затова не предавам изцяло разговора ни.
Опитвам се да говоря свободно и без никакви задръжки, разбира се без да изпадам в крайности.
Тя е нестинарката Веселина, родена на 21 април 19xx, тогава е бил Велики четвъртък – 3 дни преди Великден. Има 2 сина и внуци.
Както и Златка – тя става нестинарка ненадейно – на празника в с. Българи. На нея също и’ става зле, тя също чувства ледени ръцете и краката си. Вярваща е, посещава редовно черква. От поповете, идващи от Мичурин (за нея Царево все още е Мичурин) – уважава и вярва само на единия.
Преди ~ 20-на години в село Българи имало някаква баба Злата – най-възрастната, най-авторитетната и най-почитаната тогава нестинарка. Когато Веселина подготвяла веднаж мястото, на което ще запалят огъня – баба Злата се криела в околните дворове и скришом я наблюдавала. Подготовката се изразявала в подравняване, отстраняване на камъчета и “изтесване” (нещо като изчегъртване) на тревата. Тогава мотиката внезапно се счупила в ръцете и’ – толкова “тежък” бил погледа на баба Злата. Старицата се убедила, че Веселина има необходимите качества и започнала да и’ предава знанията си.
Тя смята, че уважението на съселяните и’ към нестинарите е намаляло, че в Кости, Българи и Бродилово не умеят да организират “мероприятия” както трябва, дава за пример в това отношение община Малко Търново, която в последните няколко години организира съборите на Петрова нива на 28 август – свързани с годишнини от Преображенското възстание.
За нея Златка май не съществува или е нестинарка от по-низш калибър. Споменава за някакъв Мишо – нестинар от Ясна Поляна – намира се някъде на запад от Приморско. Твърди, че други нестинари в Странджа (поне в този край) няма.
Спазва пости, често има безсъние, гладува с лечебна цел, събира билки и гъби..
Еееее тука ми влезна в боята. Обсъждаме коя билка как изглежда, как се казва, кога и къде се бере и за какво се използва. Маточина, мащерка, риган, жълт кантарион, мента, живовляк.. за едно и също говорим, само че тя употребява някакви други имена. Печурки, сърнели, манатарки, булки, лютивки (това трябва да е млечница), пърхутки, масловки, чаладинки – сушени, мариновани, пържени, панирани.. Избягва месо, мляко и млечни продукти, животни гледа предимно за деца и внуци, обича плодове и зеленчуци, не пуши, не пие алкохол, понякога само чаша вино.
Сега е естествена, сега е истинска, сега си говорим един през друг, прекъсваме се, хвърляме се от една тема на друга, връщаме се обратно.
Смята, че местностите около Велека са богати на много и различни енергии – каквото и да означава това. Сега остава да ми каже, че вярва в магии. По-добре да не я питам. Поне не сега.
Според нея сегашните жители на Бродилово, Кости, Българи, Граматиково и още 2-3 села в планината са преселници. Около 20-те години на миналия век завършва едно голямо разместване. Тук са живяли гърци. Българите са направили живота им нетърпим и те са предпочели да се изселят в Беломорието. Турците от своя страна направили нетърпим живота на българи живеещи на юг от Резово и те се настанили в изоставените от гърците села. Понякога тук идват потомци на някогашните местни гърци – това обикновено става на някой от селските празници. Тази гърците определено са нестинари. За тези които са заселили изоставените в Турция български села не знае нищо.
Питам я дали и тя като баба Злата ще предаде знанията си на някого ? Обещала е да го направи само за някой от нейния род или рода на баба Злата. Има племенница от Мичурин, но тя има други амбиции, други неща я увличат, поне засега.
Казвам че познавам една девойка Веселина, чиито ръце понякога леденеят – би ли споделила с нея уменията си ?
Не, дала е клетва.
Казваме си довиждане
Ееееееееееее ?
Постигна ли мечтите си ??
Още не ???
Напред тогава – към най близката border area.
Тя е на 200-300 м.
Там е реката и един огромен наглед мост, по който сега вместо танкове и БТР-и преминават само магарешки каручки.
Реката.. кристално чиста, плитка, покрита с камъни и пясък и все още забързана
Но какво става с бреговете и’ ?
Започват ужасните подмоли
Ето това вече е истинската Велека – с мътнозелени води.
Сега е момента за една лула.
Виж още веднаж реката – метри преди да стане омагьосана.
Продълговатите тъмни ивици не са риби, а сенки на риби.
Ееееееееееее ?
Стигна ли ти ??
Още не ??
Добре, хайде към морето, май трябва да се поохладиш.
Продължавай да събираш камъчета богати на енергии.
Хайде тръгвай назад.
Няма какво повече да търсиш.
Видя повече отколкото очакваше.
Нищо че не си спал, нищо че дотук днес си изминал повече от 550 км.
Дали последното докосване до странджанската Веселина не е стопило последните късчета умора ?
Магичната река Караач и Devil’s river
Нека друг път, а ?
