Loading...
Нямаше пациенти. Утрото – с гласове на славеи, в раззеленилите се клони на април, споделяше свежестта си през широко отворените прозорци на очния кабинет.
Доцент Баева, без да бърза, преглеждаше няколко вестника – почти еднакви, макар и тиражирани под различни заглавия.
Сестра Манастирска бе напълно готова да записва. Мощната й фигура и скулесто лице олицетворяваха сила и устрем – като на жената от паметника на Съветската армия в Кула, някъде далече-далече в провинцията.
На вратата се почука. Късо и енергично.
И влезе, без да изчака нечие разрешение …героят от днешната преса!
Негови снимки гледаха от първите страници на вестниците – с торбички под очите и впечатляваща брадавица на лявата буза, придаваща му индивидуалност. Със същата тази задължителна късо подстригана брадичка. Усмивка озаряваше коравото му селско лице, а късото му тяло бе заредено сякаш с мощта на глиган.
Художникът Драгойчев!
Съвсем земен. От плът и кръв. Дошъл на крак. Сам. Велик и същевременно скромен.
– Добро утро, мили дами! – чуха предразполагащия му весел глас, а славеите за миг отвън завистливо млъкнаха. – Дошъл съм за едно медицинско, за новата си шофьорска книжка!
– Разбира се! Удоволствието е мое! – избърза доцентката.
– Като ви гледам, всяка от вас поотделно става за прекрасен художествен портрет. Но де го сега Леонардо! Колегата да Винчи!
– А за такива като вас не е нужно свидетелство – отвърна на комплимента Баева.
– Вашите картини с маслени бои са повече от всякакви медицински документи… Все пак, ще направим един малък преглед.
– Веднага ви познах! – присъедини се и Манастирска, без никой нищо да я пита.
– Ние с Чачи – мъжът ми, имаме в къщи, в хола, на най-видно място, една ваша картина. Голямо платно, с темперни бои! Великолепна е. Фантастична живопис! С ръка на сърцето си ще кажа, че тя май ни е най-голямото богатство от сферата на изкуството…
– Я първо да направим прегледа! – прекъсна я меко Баева. – Пиши, Манастирска! Очни дъна. Нормални.
А към Драгойчев:
– Коя е тази цифра? Буквичката?
И майсторът на четката отговаряше послушно, като първолаче. Накрая офталмоложката явно прекали:
– Да видим таблицата с цветовете! Чиста формалност.
– Ама Вие много се поувлякохте! – опита се да я спре маестрото.
– Коя е тази фигура? – отвори му тя напосоки книжката, на страница с цветни точки – червени, зелени и всякакви.
– Триъгълник!
– Не е ли окръжност? – със съмнение попита Баева.
– Триъгълник е! Щом казвам!
– А това тук осмица ли е!? – опита се да му подскаже.
– Не е никаква осмица! – заинати се пациентът. – Каква ти осмица! Глупости! Квадрат е! И престанете повече да се държите провокативно! Аз на изпит ли съм дошъл сега, или за някакво медицинско!
Доцент Баева осъзнаваше с тих ужас, че пред нея седи един представител на явлението, наречено на името на Джон Далтон. Маститият български художник положително имаше проблем с различаването на цветовете, независимо че това съвсем не му бе попречило да създаде ненадминатите си творби.
– Ами сега!? Май загазихме! – възкликна на себе си Баева.
– Значи, според вас, аз съм далтонист, така ли?
– Вие го казахте… – отчаяно притисна ръце към гърдите си тя.
А как само го хвалеха в почти всички днешни вестници! Вълшебникът на четката! Ловецът на сенки, нюанси и движения! Сапьорът на взривовете от багри върху палитра и платна… Можел да възпроизвежда над 2900 нюанса и оттенъци на цветовете, почти като цветен лазерен принтер!
Някакви журналисти явно бяха попрекалили с похвалите си, за да привлекат вниманието към вчера откритата нова изложба на маестрото в столичен салон, при небивал успех.
– Е, ще ми подпишете ли медицинското или да бягам на друго място?! – щипна ръждивите косми на брадичката си Драгойчев.
– В никакъв случай! Съжалявам – като на сън отвърна Баева. – Ако сега ви пусна, ще минете на първия червен светофар, който ви се изпречи.
– Безобразие! – кипна знаменитият художник. – Ще се оплача на главния лекар, приятели сме с него и съученици. И на административния директор ще се оплача, познавам го отдавна. А вас ще ви обрисувам, както аз си знам, в такава безпощадна светлина, без да ви спестя нито една бръчица, нито едно излишно косъмче под носа, нито една пришчица на лицето, ще ви разоблича, ще ви разкатая!
И се надигна от стола.
– Преди да си тръгна, искам да ви кажа нещо. Запомнете го добре, и двете. Великият Омир, като е бил сляп, какво? Искал ли му е някой медицинско свидетелство, за да му разреши да сътвори безсмъртните „Илиада“ и „Одисея“? Виждал е нещата по-добре и от мнозина зрящи, със своето вътрешно зрение.
Чу се трясък на захлопната отвън врата.
Драгойчев вече се носеше по коридорите, като топка, набрала инерция в игрище за боулинг.
В тоя критичен момент Манастирска отново се обади, пак не съвсем на място:
– Боже мой! Наистина имаме картина от него, макар че винаги съм се чудела какво означава: Някаква фантастична планета, във виолетово, с две горещи слънца и три щърбави луни едновременно. Ужас! База на извънземни, вероятно!
– Стига си дрънкала, сестричко моя! Бягай, бързо го настигни. Върни го обратно. Ще му подпиша това пусто свидетелство, а той да внимава! Пък може и да не блъсне никого… Щом досега не е сгазил двама-трима на червено или на зелено, значи няма и да сгази! В края на краищата, човек може да кара и без светофари, като наблюдава внимателно пътя и какво има върху него…
После побърза да добави съкрушено:
– Да, наистина, не бива да се огорчават хората на изкуството. Защото такъв, който ги разсърди, дори без да иска, има да бере ядове много повече от 7 години, сякаш е счупил огледало! И ще го описват, рисуват, извайват от тъмна кал и разпъват на кръст до свършека на света! Докато остане в паметта на поколенията като най-големия егоист, пияница, лъжец, мизантроп, грубиян, мутра, комарджия, пушач на самоделни цигари, дебил и пустиняк – съвсем черен, некрасив и страшен, но жив и истински!
