Loading...
Ей, батенка, нали ти казвам, че вече пет часа кибича тук и чакам пътна помощ. Ще ме попиташ какво има. Ще ти кажа. Както съм си карал колата и някой ми е задигнал волана. Как не съм се пребил, не знам. Както виждаш още дишам. Задигнал го е мискининът му с мискинин, и сега кой знае на кой битак ще го продаде за жълти стотинки, пък аз ще въшлясам на тоя път.
Ми то никой не е минал оттук бе, батенка! И както изглежда, няма и да мине скоро. Нещо ми намирисва на бивакуване. Петдесет и кусур години бивакувахме на едно място, мерси! Повече не ща. Я виж там се бръкни за малко тел и един чук, пък аз ще видя какво мога да направя. Ти на българина тел и чук му дай и му гледай сеира. Може и компютър да ти ремонтира. А, като ти казах компютър, та се сетих. Нали знаеш онзи художник от епохата на Ренесанса, Микеланджело. Дето нещо и философ си падал, ама това е друга тема. Пуснали му онзи ден вируса по компютрите. Голяма сеч било. Както си преглеждаш счетоводните баланси и изведнъж – щрак! – и на екрана ти се лепне Микеланджело. Еееей такъв език изплезил! И ни счетоводни баланси, ни памети, ни дъна, ни платки, нищо! Иди, че си оправяй после бакиите. Направо си готов за психиатрията. Те и бая народ прибрали тогава.
Ама това е нищо, батенка. Нищо не е в сравнение с туй да контролираш ДАНС, както това е правил другарчето Станишев. Контролирал е всяко едно кадруване в държавата, всяка заменка, всяко кихане дори. Кихнеш в Добрич, в София го отбележат в графата „други“. Направиш заменка. Влизаш в графата – „партийни чувства“. Отблагодарят ти се с висок правителствен пост. Вече си записан в графа „партиен тюрлюгювеч“. Тюх! А всички сме стояли пред телевизорите като телета и сме му се възхищавали.. Той вика – мууу! И ние повтаряме – мууу! Ахмаци сме били, признавам си. Но кой може да каже истината за държавата, ако не този доклад. Прелюбопитен съм да го прочета, да знайш!
Нейсе, и това се преживява. Малко ли сме преживели досега. Щом преживяхме миналата зима, значи всичко можем да преживеем. Такива сме българите, интелигентни, но упорити.
Та и аз сега, какво съм седнал да се тюхкам и да се тормозя вътрешно. Все някой ще мине от тука. Пък и да не мине, пак ще му намерим колая. Ние, българите, батенка, винаги, ама винаги му намираме колая. Ти само ми дай тел и чук и ще видиш!
Страшно нещо са апашите, да знаеш. Да ми задигнат волана без да разбера, тц, тц, тц! Ами ако някой така задигне волана на държавата, то къде отиваме тогава. Ни на ляво може, ни на дясно, само направо. Ами ако улицата отпред е разкопана? То сега всяка втора улица в България е разкопана. Ако не е разкопана, е осеяна с дупки. Заобикаляш ги като австрийски слаломист на Гармишпартенкирхен. Бате Бойко сигурно за това прави ремонти на улиците, защото не може да кара ски. Хак му е. Всички останали сме първокласни скиори. Което пък е сигурен белег, че зимата тая година няма да ни изненада.
Ех, батенка, батенка, какъв човек си, да нямаш тел и чук. Ти със сигурност, батенка, не си българин!
