Има хора, които не трябва да умират. Има хора, които могат да изживеят живота си така, че да осмислят твоя. Или да изиграят това, което винаги си искал да бъдеш. Пол Нюман не беше Бог, не беше светец, не беше мой познат. Но можеше да изяде 50 яйца, да те удари със стика като шампион, никога да не губи на билярд, да отбележи тъчдаун с Елизабет Тейлър, да бъде герой в собствения си ад, да вади само аса, да ограби не една и две банки и да остане жив.
“Усмихваше се. Точно така. Нали я знаете… тази неговата си усмивка? Не я свали до сетния си час. Aкo нe ca paзбpaлu дoceгa, вeчe бu mpябвaлo дa uм cmaнe яcнo, чe нuкoгa нe мoгam дa гo пpeчyпяm. Taзu ycмuвкa нa Люк. О, Люк. Какво момче беше. Хладнокръвният Люк! Роден да преобръща света!”
Днес Пол Нюман щеше да навърши 85 години.