България мина през пет, шест, седем трудни години на две правителства, които доведоха страната до кризата. Не само до икономическата, но до едно рухване на политически, културни, на морални ценности. Тройната коалиция по същество развали международния имидж на България в Европа. Европа спря да вярва на България като член на съюза. Блокираха ни европейските фондове и т.н. В този смисъл изборите през миналото лято бяха решаващи и трябва според мен по достойнство да отчетем въпроса с приключването на управлението на тройната коалиция. Тоест идването на власт на ГЕРБ, макар и в едно правителство на малцинство, бих казал е много важно за държавата. Много важно за излекуване на страната от две правителства – царското и на тройната коалиция, които създадоха действително една системна криза в цялата страна.
Аз съм уверен, че министър-председателят и членовете на екипа му разбират предизвикателствата пред България. Правителството се създаде действително много бързо – за да започне да работи в името на намаляване на щетите от кризата. Но там е работата, че нищо съществено – според мен, в тази област не беше свършено. Това, на което аз държах и продължавам да държа, считам, че България все още няма – една силна национална, антикризисна програма. Приета с национален консенсус, приета от всички политически сили, закрепена със закон на българския парламент. Национална антикризисна програма, която да покрива всички основни елементи на българската действителност. Основното е: Първо, отблокиране на запушените кредитни потоци към фирми, към домакинства, към публичен сектор и т.н. Но…. – нямало пари. няма пари. Това не е така. Защото тази криза е уникална, но за нея има някакви уроци. И това са уроците на Великата депресия, които големите страни – от Америка, през Великобритания, Франция, Германия, го направиха. Те решиха, в условията на криза, да отпушат бюджетните си дефицити, за да могат да активизират икономическите си. Ние какво трябваше да направим днес?
Вижте какво се получава – казваме, че общините са в огромен бюджетен дефицит, фирмите са в дефицит, домакинствата са в дефицит, твоето семейство е в дефицит, а финансовият министър какво казва: „Държавата няма бюджетен дефицит, имаме абсолютен бюджетен баланс“. Къде е този балансиран бюджет? На витрината. Той не съществува, налице са абсолютно колапсирали публични сектори – здравеопазване, образование, инфраструктура, вътрешна сигурност.
Откъде да вземем парите – има минимум два сигурни източника. Пактът за стабилност и развитие на Европа дава възможност на страните-членки да ползват до 3% бюджетен дефицит. Значи ние в момента изстискваме, ние сме хванали за гушата една икономика, в която няма бизнес, всичко е замряло – има
абсолютна кредитна пустиня
кредитно засушаване. И на фона на всичко това финансовият министър й казва – танцувай! Е как да танцува, „откъде“ да танцува?! За да се пъчим, че икономически сме стабилни?
Аз твърдя, че ние нямаме финансова стабилност, защото това е фалш. Ние имаме издънени публични сектори от години. Ако утре дойде на власт едно честно правителство, няма начин – няма начин, страната да не влезе за години в дефицит- за 4-5-6, докато се излекува, докато достигнем един стандарт на живота, който да съответства на средноевропейските страни. Няма как, ние да не поддържаме бюджетен дефицит.
Говоря за задължителния според споразумението с ЕС процент между нула и три. Ние в момента сме на „нулата“. Но това „на нулата“ е най-ниската стойност, а три процента от 60 милиарда – не са малко пари. Така че – това е единият начин за осигуряването на необходимите на страната средства. Вторият ресурсно възможен източник – всички наши съседи отидоха да търсят и ползват финансова помощ и
от МВФ. Това беше записано и в предизборната програма на ГЕРБ, такива им бяха идеите тогава. Дянков дойде с една ортодоксална икономическа философия, която е остаряла, овехтяла във времето. Тя не работи в тази страна. В момента Дянков лекува една дългосрочно болна икономика с краткосрочни мерки – с аспирин! Това не може да се получи. Ние имаме натрупан дълг на равнище на реалната икономика, на микроикономиката, който в момента представлява 137-140 милиона от БВП на цялата страна! Дълг на домакинствата, дълг на фирмите, дълг на публичния сектор, дълг на регионите. България се намира в огромна дългова криза на равнище микроикономика. А Дянков ми казва – на равнище макроикономика ние сме „абсолютно фини“.
Тука не оценявам персоналните характеристики на г-н Дянков. Аз считам – и откровено го казвам, че провежданата от него, тъй като той е вицепремиер на икономическия блок на правителството, икономическа (в кавички) политика, не е антикризисна. Обратно – това е
политика, която засилва кризата
Политика, която поставя българската икономика на колене.
И колкото по-бързо премиерът и ръководството на ГЕРБ се ориентират в това, колкото чуват по-добре честните хора, които искат, и експертите да ги посъветват какво се случва – толкова по-добре, не за ГЕРБ, а за България. Първо, трябва да се актуализира бюджетът по един съвършено друг начин. Философията, по която този бюджет беше създаден и приет, е тотално погрешна. Второ, антикризисната програма, която представи Дянков и която беше приета на заседание на Министерския съвет, е програма, която лекува, опитва се, да лекува с индиректни мерки. Но тя не носи никакви резултати. Още веднъж искам да обърна внимание – няма начин да раздвижим икономиката без решаване на въпроса за ликвидната, дълговата криза, в която са изпаднали фирми и домакинства. Докато той не се реши, у нас ще продължат техните фалити, ще се засили криминогенната обстановка. Защото хората нямат пари! Пледирам преди всичко за абсолютно активизиране на вътрешната икономика на страната. То трябва да дойде от отпускане на бюджетен дефицит в рамките на разрешените три процента. Той може бъде един, един и половина, едно цяло и седем, но това са пари, които ще отидат за публични и инфраструктурни проекти, в които ще се влее работна сила. От тази безработна работна сила, която в момента се чуди какво да прави.
Считам, че няма да се мине – и се подписвам под това, без свеж финансов ресурс отвън. Няма да минем без това нещо, колкото и да не ни се иска. Имахме възможност – не става въпрос да се изпадне под влиянието на МВФ. Той има нов инструментариум, с който ние можем да работим – т. нар.
„гъвкаво финансиране“
И няма нищо срамно в това да го поискаме – поискаха го най-големите страни. За разлика от всички останали България при управлението на Сергей Станишев не приложи никакъв фискално-стимулационен план. Така че ние сме си в правото, почти единствените сме без такъв план, без истинска антикризисна програма за развитието на икономиката. Обратно – ние сме удушили икономиката й казваме – танцувай! Или на още по-прост език – каниш ме у вас на гости, питам – къде да си измия ръцете, казваш – там, но мивката ми не работи. Отиваме да хапнем нещо – отгоре тече, дъжд – казваш покривът ми е нещо пробит, обаче заявяваш – Митко, аз съм финансово абсолютно стабилен, нямам никакви заеми. Къщата ми продънена, но заеми нямам – това е реалната ситуация на България в момента. Така че, този „приоритет“ на Дянков е абсолютно фалшив. Той е погрешен, води България към катастрофални икономически последици. Катастрофални – и най-сериозно предупреждавам за това.
Ние трябва да подпомогнем домакинския сектор и фирмите да излязат от тази дългова криза. Ние не можем да допуснем ситуация, при която на хората жилищата им ще бъдат отнемани от банките, ще остават на улицата, фирмите ще се затварят, ще стигнем до масови фалити. Не можем, тъй като това означава тотално замразяване на потреблението, на търсенето. Това означава смърт за българската икономика. Ние сме страна, която има възможно най-нисък социален стандарт в европейското семейство. И вместо след кризата да изпреварим с едни рамене последните, ние ще се окажем на още по-голяма дистанция от тези, които са пред нас. Това аз лично смятам, че никое сериозно правителство не може да го допусне.
Трябва да се намерят мерки, механизми за спасяване на семействата, които са изпаднали в дългови задължения. Особено семейства, при които не става въпрос за богатства, за по 5-6 апартамента, а за хора с един единствен апартамент, който го делят млади, стари и т.н. Този кредитен бум, за който нито политици, нито Централната банка, нито банкова система предупредиха. Обратно – лъжеха хората и те се подлъгаха и сега фактически какво правят? Всичките им спестявания, всичко отива за изплащане на заеми по едни изключително високи лихви. А това, върху което те изплащат тези заеми е вече девалвирало като актив – днес не могат да го продадат по стойността, която беше вчера. Тоест по дефиниция тоя човек е вече под водата или това семейство.
Затова трябва да се потърси национално решение – заедно със социалното министерство, с банките, преструктуриране на задължения. Трябва да се отиде на продаване на всички лоши дългове. Има технически предложения, има решения… Чуха се и по време на дискусията „България – накъде след кризата“ (бел. ред. – проведена на 22 януари в НДК).
Но този вид събирания на икономисти, на специалисти, трябва да ги и прави правителството, трябва да ги прави и Дянков. Не съм чул до сега Дянков да събере икономическата наука. Не съм чул той да събере икономическия елит на нацията. Страната се тресе, светът се тресе от изключително сложна криза. Криза, която може да стане и геополитическа. Процес на консултации не върви, няма национално съгласие, няма консенсус, мозъкът на нацията да бъде впрегнат в служба на тази нация – няма го това нещо! Това ме безпокои, това ме тревожи. Крайно време е да разделим фактите от илюзиите. И фактите са такива, че те са просто страшни и всеки българин, който обича страната си трябва да ги види. Да види, че тази политика, с която в момента финансовият министър, или икономическият блок на правителството, се мъчат да намалят щетите от кризата е тотално погрешна и тя ще доведе страната до още по-катастрофални последици. Не може да работи икономиката – тя е спряла,
сектор след сектор се взривява
Хората не могат да издържат да си плащат задълженията, фирмите не могат да си плащат задълженията. Нещо повече – държавата не си плаща спрямо фирмения сектор задълженията! За каква модерна европейска икономика става дума, за какво „утре“ на българската икономика, когато действително днеска не знаем да ли ще достигнем това утре, дали ще оживеем утре?
Ако приемем, че в нашата страна домакинствата са болни икономически, фирмите са болни, публичният сектор е болен – можем ли да считаме, че банковата система е цъфтяща?
Ние видяхме, че се срутиха световни банки – огромни имена с живот над векове, изчезнаха. Виждаме, че се срутиха даже най-сигурните инвестиции в света, цените им паднаха – американските ценни книжа. Американците, след идването на Обама, направиха свой национален тест за здравословността на американската банкова система. Ние от гражданско сдружение ГЛАС предложихме у нас да стане същото. Без тест, по девет основни критерия да се провери в прецизна мониторингова обстановка „здравето“ на всяка една българска банка. Като казвам „българска“ нека да не забравяме, че по същество ние нямаме нито една такава банка. Което е още по-голяма опасност, защото не дай Боже, утре банките-майки да решат нещо да продават ние може да се окажем без собствена банкова система. И това е много голям въпрос за България. Затова казвам, че нещата не могат да се гледат само в краткосрочния план на Дянков. Не може ти да се надяваш, че оценките на твоето дете в училище ще се повишат, ако продадеш коженото палто на жена си.
* Проф. Димитър Иванов в предаването на Сашо Диков „5 за 4″ по Канал 3 от 22 януари 2010 г.