Loading...
В германския град Равенсбург може да се види една доста необичайна изложба, озаглавена „We love animals“, чиято цел е да покаже връзката между животните, човека и изкуството през изминалите 400 години. Част от нея са и специални пърформанси, дело на швейцарската художничка Лусия Хюрцелер, която е изляла автопортрет от храна за котки, представяйки го на собствената си котка.
За феновете на кучетата също има какво да се покаже – един пърформанс за кучета… и с кучета. Художници и животни на нивото на очите, нещо не чак толкова необичайно във времената на котешки кафета и салони за кучета.
„В голяма степен общуването ни с домашните питомници е доста банално. Винаги си мислим, че го правим, хвърляйки пръчката, но това е много просто“, казва Крьоот Юурак.
Животните, като посетители в музея. Това е точката на едно истинско сафари през историята на изкуството през последните 400 години. Началото на излагането на животни като обекти на изкуството се поставя от екзотични представители на фауната – като този хибриден слон, който въздейства сякаш подобно на митично същество, или картината Носорог“ на германския художник от епохата на Ренесанса Албрехт Дюрер. Обаятелното въздействие на дивите животни е изключително. През 19-ти век непознатите животни, като мотив на изкуството са допълнени от кучета, и демонстриращи топли чувства малки котенца.
„От една страна хората се отчуждаваме от животните, което води до това, че те все повече губят своите функции животни, отглеждани преди всичко на село, чрез превръщането им в „граждани“. Градът от своя страна, носи своята носталгия. Ние ги вкарваме в зоологическите градини, а любовта към животните, която ние днес познаваме, става част от градската култура през 19-ти век“, казва директорката на музея на град Равенсбург Никол Фриц.
Животните остават една от основните теми в различните течения на изкуството – от експресионизма, през феминисткото изкуство – до модерните форми на изкуството. Та, швейцарската художничка Лусия Хюрцелер е изработила автопортрет от храна за котки, който е представила на домашната си котка.
„Мисля, че се интересувам от това, как – като човек, имам ограничени възприятия – и за мен това беше възможност да ги разширя, като видя как реагира едно животно. И си зададох въпроса – от какво има нужда то, от човек или от една скулптура“, казва художничката.
Австрийската художничка Дебора Зенгел пък показва различни животни, изработени от восък като човешки кожи. „За последните 4 века ние хората сме придобили много голям опит заради това, че все повече животни са станали част от менюто ни. Освен това, чрез използването им за храна, все повече разрушаваме пространството им на живот и това обтягане на отношенията между хората и животните се увеличи неимоверно много през последните десетилетия“, казва Никол Фриц. Това е така и с отношението ни към вълците. Германският художник Отмар Хьол им е посветил в Равенсбург специален паметник. Според него представата ни за животните ни показва всъщност какви сме ние самите, и това прави изложбата „We love animals“ толкова интересна и интригуваща.
