Loading...
Във века на всякакви месинджъри изпращането на истински пощенски картички изглежда сякаш нещо толкова далечно, но и благодарение на технологичните новости едва ли ще отмре, защото един сървис както е модно да се казва ви дава възможност да получавате и изпращате картички на непознати хора от цял свят, и то не по електронен път а чрез добрата стара поща.
Това е Post Crossing. Това е за онези, които все още не са забравили тръпката да получаваш истинска поща, вместо да ти светне дисплея на смартфона с поредното съобщение.
А как е било в миналото? Началото било поставено през 1760 година, когато в Париж започнали да приемат кратки съобщения. Двадесетина години по-късно във Виена започнали да изпращат първите картички, а с публикуването на първата пощенска марка във Великобритания през 1840 година, изпращането на пощенски картички се превърнало в „глобална услуга“. В навечерието на Гражданската война в САЩ пък бил приет специален закон, разрешаващ изпращането на пощенски картички от частни лица по пощата. Разцветът в изпращането на картички започва в края на 19-ти век, а по някои данни например първата картичка в Русия се е появила през 1872 година.
„Любимата ми е една картичка с яйца“, казва Наталия от Санкт Петербург , чиято колекция от пощенски картички с калиграфически почерк наброява 25 изключително редки екземпляра. Останали и в наследство от нейната баба, работила някога като прислужница в едно богато семейство. „Хазяйката искала да ги изхвърли, но баба я придумала да и ги остави“, продължава тя. Картичките преживели войната и евакуацията и останали до днес, за да се превърнат в семейна реликва и източник на вдъхновение.
Своя колекция от ценни картички притежава и Владимир, който я е събирал в продължение на десетилетия. И всичките са от Самара, защото освен че живее там на улица Самарска, той носи и фамилията Самарцев. Днес броят на съхраняваните от него картички е достигнал 15 хил. .“От Волга се откриваше прекрасен изглед към града. Можеше да се видят златните куполи на църквите, и стичането на множество поклонници, идващи в местния манастир“, спомня си възрастният колекционер.
Преди 100 години да изпращаш картички е бил най-евтиният и популярен начин да се свържеш с някого. „Това е било подобно на днешните СМС-и, които пращаме на телефона. Защо да пишеш дълго писмо, когато с една картичка можеш да съобщиш къде си. Ако пуснеш сутринта една картичка тя идва същия ден в Самара или вечерта могат да я получат в Ставропол“, продължава Владимир.
Все повече млади хора се вдъхновяват от Post Crossing и в момента ако се регистрира човек, може да изпраща картички до хора от 214 страни по света. „Първата картичка която получих е от основателя на движението в Португалия. Ако знаеш адреса, можеш да изпратиш картичка, но от кого и къде ще получиш такава можеш да неразбереш никога. В това се крие изненадата“, споделя Виталий. Чрез Post Crossing в цял свят до момента са изпратени 46 млн. пощенски картички. Някои ги обменят за да попълнят колекцията си, а други просто за да общуват. За девет години той е намерил приятели в 57 страни, и това благодарение на пощенската картичка….
По материали на ОРТ/Интернет
Снимки: ОРТ/Интернет
