О!Да! КонКур! Пред тебе се прекланям
и твойте богове в сърцето си зова.
Оставила съм всяка проза под сайвана
възторжено рима след рима редя.
Ще бъда след първите, ще грабна медала,
със заветната слава гърди ще накича
и тази комисия КонКура раздала
ще прегърна нежно като първо кокиче.
О, Слава! О, почест! О дни на признание
след битката кървава на думи мастити
Ще викна победно, като дойда в съзнание:
С Кон/Кура в ръка днес съм честита!
Знам, че не вярвате на моята устремност
и тихо хихикате там под мустак.
Но аз съм белязана със победната утрешност-
Боговете ми пратиха сигурен знак.
О! Да! Кон!Кур!Пред теб съм на колене
и устните ми… рима след рима редят
На заколение като на заколение –
КонКура баща е, приятел и брат!
Powered by Ultimate Social Comments