Loading...
Бюджетни подаръци от излишъка „Станишев“ изядоха ексармейската глава „Цонев“
80 млн. лв. получил към края на бюджетната 2008 -ма бизнесменът Георги Крумов за „ъпгрейдването“ на „Военно БТК – Странджа 1″ с последваща цифра 2. А за 6-те млн. лв., налети преди почти 5 години в проваления му аналогичен натовски проект „Калиакра“, обвиненото за скандалната издънка силово ведомство, услужливо „забравило“ да си потърси парите от всъщност некоректния изпълнител на поръчката.
Такива едни твърде нечитави информации си разменят „зелените фуражки“ в неформалната си армейска гилдия. От същите среди се чуват твърдения, че просперитетът на споменатия Георги Крумов в отбранителния бранш – и по-точно в тънката му част, свързана с високите технологии, съвсем не се дължи само на протекциите на арестувания в стил „е -сега ще има на кълбета“ бивш МО- министър Николай Цонев. Както и на партийните му предходници от НДСВ – Близнашки и Свинаров (в качеството на адвокат вадил някога същият Цонев от „кереча“).
Със, или без тях Крумов си имал далеч по-качествена „мая“ – баща му Боян бил важна фигура в държавното управление на електрониката по „татово“ време, а пък съпругата му Валя била дъщеря на лауреат на Димитровска награда за създадената от социалистическото предприятие „Респромкомплект“ първа българска сигнална радиостанция от модерен тип.
Сега обаче новият военен министър Аню Анев, който рече, че ще съкращава драстично армейската, генералщабна и прочие администрация, официално обяви, че от проекта „Странджа 2″ подведомствената му хазна е „ощипана“ не с 80, а едва със скромните 26 млн. лева. Ами, както гласи култовият US-филм – колкото, толкова. Повече или по-малко – няма значение. В риалити BG-версията виси въпросът – да „верваме“ ли, че наистина държавата ще си подири рестото от предприемчивия Георги Крумов? Бизнесменът, който след летящия си старт в „милитъри“-сферата, с впечатляващ размах навлезе в имотната търговия на супер атрактивни обекти в сърцето на българската столица, а и на други „готини“ места. Купи си МОЛ (граден – с лобисткото рамо на видни столични общинари, от съмнителни герои, погинали в битките на родния ъндарграунд). Сложи ръка на хотел „Сердика“, барабар с едноименното кино, позиционирани на една ръка разстояние от паметника на Левски, после… на сладките печалби от горчивия софийския боклук. Стана шеф на инвестиционен фонд с английска регистрация (за произхода на чийто уж червени капитали се правят гнусни инсинуации), докара – или беше само „пунт и пластика“, в перманентната ни кризисна родина омански свежи пари. Влезе и в проекта „Супер Боровец“, ставайки партньор и с шефката на Сибанк Цветелина Бориславова и т.н, и т.н.
Неизяснено защо обаче – поне от серията български власти (седесарска, царска, тройна, включително и борисова), уважаваният г-н Крумов през последните години взе масирано и усилено да разпродава придобивките си? А
началото бе повече от обещаващо
Случайно или не, въпреки демонстрираната неприязън към РМД-приватизацията на бившия икономически министър от кабинета „Сакскобургготски“ Николай Василев (намерил място и в последващото тройно правителство) се падна честта да сключи една от последните сделки с подобен привкус. Годината е 2002-ра, месецът януари, денят осемнайсти. Само два месеца преди появата на чисто новия раздържавителен закон (влязъл в сила на 19 март същата година) Министерството на икономиката продава чрез конкурс 80% от капитала на софийското ЕАД „Електрон прогрес“. В бранша наричат това звено от системата на погиналия ни Военнопромишлен комплекс стратегическо заради специализацията му в научно-изследователската, проекто-конструкторската, технологичната, производствената и инженеринговата дейност в областта на радионавигационните, комуникационните и ултразвуковите системи.
Според предоставената от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) информация собственик на мажоритарния пакет на „Електрон прогрес“ става „ЕПМ холдинг“. Той го получава срещу сумата от 2.65 млн. щ. долара, но без каквито и да било ангажименти за инвестиции или за разкриване на нови работни места. Показателни в случая са още две неща. Въпросният холдинг е регистриран в Софийския градски съд (СГС) на 17 януари 2002 г. – едва ден преди официалното сключване на приватизационната сделка. А акционерното участие в него е поделено почти „по братски“ между учреденото още през 1998-а РМД „Електрон-прогрес 98“ (на което са отредени 49% от холдинга) и частното „Милтех“ ООД , хванало контролните 51 процента. Тази делба обаче не се запазва задълго. Доказателство е фактът, че през пролетта на 2004 г. фирмата „Милтех“ вече е сложила ръка върху 78% от акциите на „Електрон прогрес“, а „Електрон-прогрес 98“ е почти аут от играта. През април същата година проверяващи експерти от АСК заявиха, че ще влязат в предприятието, за да нищят на място раздържавителната му одисея. А тя е доволно банална. След приключването на обявения конкурс и парафирането на договора за покупко-продажба в началото на 2002 г.,
капиталът на „Електрон прогрес“
добива следното разпределение: 80% са на купувача „ЕПМ холдинг“, останалите 20% си запазва държавата в лицето на икономическото министерство продавач.Трябва да се отбележи обстоятелството, че депозитът от 110 хил. щ. долара за участие в състезанието е платен от РМД-то „Електрон-прогрес 98“. Цената по сделката пък в размер на 2.65 млн. щ. долара, с приспадане на депозита, е издължена (10% кеш и 90% в компенсаторки) с кредит от 1.5 млн. лв., отпуснат на „ЕПМ холдинг“ от фирма „Мотобул“ ООД, което се представлява от Виктор Методиев Кирилов, свързан с множество фирми, в които основен съдружник е собственикът на „Милтех“ Георги Боянов Крумов. За впечатляващата делова активност на този 42-годишен бизнесмен и за респектиращия брой фирми, свързани с него, ще стане дума по-нататък. Важното е, че в съответствие с неписаното правило „който плаща, поръчва и музиката“, година след сделката – на 17 януари 2003 г., в СГС е регистрирано чувствително увеличение на капитала на приватизирания „Електрон прогрес“. Нарастването му е от 233 749 лв. на 1 млн. лв., разпределени в 1 милион поименни акции с номинал 1 лев всяка. Неизвестно по какви причини и РМД-то „Електрон-прогрес 98, притежаващо 49% от „ЕПМ холдинг“, и държавата са проспали този съществен момент. Така или иначе, държавното 20-процентно участие в „Електрон прогрес“ е стопено до 4%, на холдинга от 80 на 18%, а 78 на сто стават директна собственост на „Милтех“. И месец по-късно – на 13 февруари 2003-а, от управителните органи на „Електрон прогрес“ са заличени всички представители на злополучното РМД.
В началото на февруари 2004 г. новите шефове на предприятието Красимир Пингелов, Николай Рангелов и Александър Николов, воглаве с председателя на надзорния съвет – споменатият вече Георги Крумов, дадоха широка гласност на сериозните постижения на дружеството и на изключително амбициозната му програма за близкото бъдеще. Съобщено бе, че към момента „Електрон прогрес“ е един от лидерите в областта на високите технологии във военната електроника и първата фирма у нас, получила сертификат по военния стандарт на НАТО АКАП 21-10. Според Крумов оборотът, който реализира тя от 2001 г. до началото на 2004-та, бележел непрекъснато увеличение – за 2001-ва възлизал на 1.4 млн. лв., за 2002 г. на 7 млн. лв., за 2003-та на 19 млн. лв., а за 2004 г. се очертавал оборот от цели 32 млн. лева. Тези доходи пък на практика осигурявал
основният клиент
на „Електрон прогрес“- Министерството на отбраната (МО). Пред завършване бил одобреният още през есента на 2001-ва проект „Странджа“, за чиято реализация от страна на силовото ведомство първоначално са били заделени 12 млн. лв., а в края н 2003 г. стойността на проекта вече била скочила на около 40 млн. лева. Той щял да даде на българската армия едно мини БТК – така необходимата на въоръжените сили собствена стационарна цифрова интегрирана свързочна система, имаща пряко отношение към националната ни сигурност. Особено след приватизацията на държавния телеком.
Вторият стратегически проект, известен под кодовото име „Калиакра“, възложен на „Електрон прогрес“, е бреговата радиолокационна станция за морско наблюдение, предназначена също за нуждите на МО. Стойността й е 9 млн. лв., от които министерството до 2003 г. е превело на изпълнителя едва 3 млн. лв., заяви Крумов, уточнявайки, че от началото на 2004 г. се водели и преговори за превеждането на още около 2 млн. лева. Е, сега – през пролетта на 2010 г, става ясно, сумата е закръглена на общо около 6 млн. лв., въпреки че „Калиакра“ така и не брани бреговите ни граници.
А преди шест години г-н Крумов гръмко обяви, че по изпълнението и на „Странджа“, и на „Калиакра“, както и за изграждането на център за управление на кризи, „Електрон прогрес“ работел в тясно сътрудничество със световни компании като американските „Локхийд Мартин“ „Харис“, „Хюлет Пакард“, „Майкрософт“, „Циско“ и с френската „Алкател“. Заявено от бизнесменът бе също, че ключов момент в бъдещата програма на „Електрон прогрес“ обаче е да поеме изпълнението на един проект, на който НАТО отдавал изключително значение. Ставало въпрос за изграждането на национална интегрирана система за наблюдение на Черноморското крайбрежие, тъй наречената VTMIS („Вейсел трафик мениджмънт анд информейшън системс“). Това е една повече от солидна поръчка, която според специалистите ще глътне над 200 млн. щ. долара. Военното министерство вече било получило оферта от „Локхийд Мартин“ за безплатно проектиране на системата, а за изпълнител на монтажните работи американците предложили „Електрон прогрес“. Той пък щял да използва тяхното радарно оборудване, което естествено няма да се доставя без пари.
Из коридорите на отбранителното ведомство
се носят нездрави слухове, че тази идея преди шест години срещнала подкрепата на тогавашният зам. на военния министър Николай Свинаров – Иво Иванов. На неговата протекция се радвал шефът на „Електрон прогрес“ Георги Крумов, който освен това бил в приятелски отношения с хора от високите етажи на властта и спонсор на всички по-значими изяви на Атлантическия клуб. Твърди се още, че не случайно ръководеното от Крумов предприятие само си избира подизпълнителите за споменатите проекти „Странджа“ и „Калиакра“, вместо възложителят в лицето на МО да прави това, прилагайки разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Лобито си в силовото ведомство Крумов поддържал чрез привличането на авторитетни бивши военни на работа в „Електрон прогрес“. До 2003 г. договор за консултантски услуги имал например ексвоенният министър Бойко Ноев, но той бил прекратен след шума около заведените междувременно срещу него следствени дела. В Консултантския съвет на електронната фирма пак не случайно фигурирал бившият началник на Генщаба о.з. ген. Цветан Тотомиров, бившият шеф на военното контраразузнаване о.з. полк. Господин Манолов пък бил неин редови служител, а в офиса на предприятието на софийската ул. „Кукуш“ 1 с кабинет навремето се сдобил и бившият шеф на националната полиция ген. Васил Василев.
В България всичко друго може да свърши, но не и зловидниците. А такива на Георги Крумов явно дал Господ. Според тях Крумов нямал никакви намерения да развива производствената и развойната дейност на „Електрон прогрес“, а гонел само бързи печалби. При реализацията на договорите, сключени с МО, било по-изгодно да се внася техника и оборудване от чуждестранните гиганти, отколкото някой да се главоболи с местната им направа. Затова Крумов разпродавал сграден фонд и съоръжения на „Електрон прогрес“, освобождавал опитните специалисти и назначавал свои хора, вещи не в производст0вените, а в търговските операции. Една трета от осеметажната административна сграда на предприятието (с обща разгърната площ от 16 хил. кв. м) била продадена за 500 хил. щ долара, а незавършеният четириетажен производствен корпус – за 390 хил. щ. долара. Ликвидирани били механичното производство, производството на печатни платки, както и лабораторията за механо-климатични изпитания на специална военна техника. Сега с такава у нас разполагало само силовото ведомство.
Ако обаче противниците на Георги Крумов си сложат ръка на сърцето, щат – не щат би трябвало да признаят неговите бизнес способности. Запознати с
Житие-битието на инженера-електрончик Георги Боянов Крумов
казват, че в зората на прехода е изкарвал прехраната си с една сергия на Илиянци. Колкото до фирмата му „Милтех“, взела участие в приватизацията на „Електрон прогрес“, регистрацията й е от 1998 година. Въпреки че сега тя има лиценз за оръжейна търговия, предметът й на дейност няма нищо общо нито с ВПК, нито със специалната продукция. Във фирменото дело на „Милтех“ е записано „проучване на пазари и… изследване на общественото мнение“. Първоначално дружеството е с ограничена отговорност и негови собственици са споменатият вече Георги Крумов и Красимир Стоянов Пингелов (сега член на УС на „Електрон прогрес“). В „Държавен вестник“ от 3 декември 2002 г. е публикувано решението на Софийския градски съд, с което съдружниците Крумов и Пингелов са заличени, а на тяхно място като едноличен собственик на „Милтех“ е вписана „Консултантска къща Хастингс“, с регистрация в офшорната зона на Кипър. Двадесет и пет дни по-късно, в извънреден неделен брой на „Държавен вестник“ от 29 декември 2002-ра, офшорката е заличена и като собственици на българската фирма отново са върнати господата Крумов и Пингелов. Запознати със случая поясняват, че това се е наложило, тъй като по онова време тъкмо те, а не консултантската къща, кандидатствали от името на „Милтех“ за получаване на обявената от МО обществена поръчка за доставка на радиорелейно оборудване. Всъщност защо изобщо на бизнес небосклона се е появила офшорката „Хастингс“ е неизвестно. Във всеки случай името й се среща сред съдружниците или в ръководството на други фирми, свързани с Георги Крумов, неговата съпруга Валентина Иванова Войнова-Крумова и с Красимир Пингелов. Става въпрос за солиден брой дружества като „Милтех секюрити“, „Есоес сървисиз“, „Атия холидейс“ (в чийто активи е хотелската база на „Електрон прогрес“, разположена на едноименния созополски залив, за която се говори, че също е продадена) „Белвю партнърс“, „Зидарите“ (с адрес на „Кукуш“ 1, която се занимава със строежа на хотел, собственост на Крумов в Банско), „ВИП интернешънъл сървисиз“, „Протех“, „Ниго-62“, „Черно море-Белвю“, „Стар моторс“, „Кастрол Италиана“, „Би Пи Италия спа“ и още много подобни бизнес формации.
Твърди се обаче, че
печелившият коз
на Георги Крумов е американската компания „Харис“, произвеждаща военни радиостанции. Тъкмо тя бе подизпълнител на италианците от „Маркони“, които през 1998 г. спечелиха конкурса на МО за изграждането на прословутия ПИКИС – полевата интегрирана комуникационна интеграционна система за специализираните формирования на армията. За вложените в ПИКИС-а радиостанции „Харис“ е взела около 28 млн. щ. долара. А като неин представител у нас Георги Крумов без съмнение е взел своя пай от сделката. Дори и комисионната му да е била 2-3%, работата пак си струва труда и дава добра мая за по-нататъшен бизнес. Както се казва, който го може, го може. А дали ще се отвори парашутът не само на „Електрон прогрес“, но и на останалите приватизирани предприятия от системата на ВПК да намажат от натовизацията на българската армия – ще покаже времето. Е, то показа – печалбите се оказаха не в предприятията от погиналия Военнопромишлен комплекс, а в личните джобове на някои от купувачите му.
Очаквайте продължение – Как законният абордаж на „Електрон прогрес“ не разплака сляпата българска Темида
Снимка: http://www.viewsofia.com
