Чаша надигнах –
в последната капка
за миг май я зърнах,
но беше тъй кратко…
Дали не обърках
спомена ярък за
нейната цялост?!
Надигам шишето
с гърлото тясно…
Отново ли влюбване?
Шамар ми удари (чувството старо)
напред полетях,
но юмрукът изправи ме… (виждам в бяло)
Е… пак ще я търся…
В капките дъжд,
в нощните викове…
поне още веднъж!
Какво?!
А! Онази…
Нея задръж.
Powered by Ultimate Social Comments