Разбойко Борисов като чуе за Съвестин и млъква. Защо?
Помните ли Съвестин – отвлеченото посред бял ден в София през 1997 г. момче? Срещам се с баща му Тодор Деянов дни преди поредния рожден ден на Съвестин на 22 септември. Да, това е иронията на съдбата – на 22-ри телевизиите ще преливат от тържествени речи и салюти, но място за мъката на един баща сред празничните хвалебствия няма да има. Тази година Съвестин ще навърши 21 години и следващите редове са за него.
Ако докачат нечия съвест или дотегнат някому с острия си език „ФорумЪт“ е насреща и за други мнения и позиции. В едно сме категорични – всяка мъка си има име, затова днес в главната роля е бащата, който продължава да търси детето си.
Тодоре, какво мислиш за показните акции на МВР, които се случват често напоследък?
– Това е милиционерщина, от която не произхожда нищо като ефект срещу престъпността. Цветан Цветанов има неизживяно милиционерство и сега показва мускули. Той дори публично се опитва да разпорежда на съда какво да прави, както беше някога и главният прокурор е клекнал. Милиционерство на вътрешните работи лъже, прокуратурата маже. Съвестин е абсолютен пример и за едното и за другото.
От ’97-ма се смениха 4 правителства начело с премиерите – това са Иван Костов, това е мадридската мумия, след това Сергейчо и настоящия Разбойко Борисов, който всъщност е лакей на предните.
Като главен секретар той не само, че нищо не направи за Съвестин, а напротив – попречи на разследването. Той е пряко отговорен и виновен в България да не се правят актуални портрети на издирвани лица.
Защо?
– Той спря превенцията, антирисковия албум и спря да проработи компютърната програма за актуализиране на портрети, казва се още възрастова прогресия. Това е компютърна програма с подарена от Щатите методология, а МВР тогава закупи много мощен компютър, който е в Института по криминалистика. Всичко имат, ние събирахме снимки през МОН, защото за да заработи софтуера трябва да има наша българска идентичност – т.е. на произволни деца се взимат елементи – нослета, очички и т.н.. А за да можеш да направиш една прогресия достоверна трябват и портретни снимки и на родителите на възрастта, на която се търси детето. Иначе пак няма как да захраниш програмата.
Тук без държавата не може.
– Няма кой друг и тя трябва да събира такава информация още от детската градина.
Разпространеният портрет на Съвестин като голям къде е правен?
– Този портрет е правен и е платен от Министерство на правосъдието на САЩ. Хората на ФБР, които са представители за Балканите и за Русия – те ми го направиха – една съвсем чужда за мен държава уважи моята борба и ми направиха портрета безплатно, а моята държава отказва да го тиражира и аз водя дело и за това.
Проблемът, за да мълчат толкова много правителства, е че каналите за трафик на деца се правят на държавно ниво, както и всичко останало. И за това трябва да се потулват нещата, защото ако се разплете единият случай той ще повлече нататък цялата схема.
Колкото до оперативното дело за Съвестин, и към днешна дата МВР крие и отказва да го даде включително и на българския съд.
Колеги журналисти не са ли правили опити да се доберат до делото?
– Правили са опити и винаги им се говорят едни и същи неща, а Разбойко Борисов като главен секретар в момента, в който чуеше, че ще има въпрос за Съвестин бяга или затваря. Това са му реакциите – до ден днешен той една сричка не е промълвил никога за Съвестин. Просто, защото там не може да се фукляви и да говори празни неща. Трябва да са конкретни, а конкретните неща са зловещи.
Цветан Цветанов също праща юрист след юрист, лично той им подписва пълномощните по делото, което си продължава осем години срещу МВР. Т.е. на практика Цветанов защитава зулумите на Георги Петканов, на Румен Петков и на Михайл Миков. Какво ужким е против тях – не, на практика прави точно обратното.
Едно от делата ти е защото държавата е отказала за нейна сметка да разпространи информация за Съвестин в другите страни, нали така?
– Винаги моите аргументи са били прагматични – това, което държавата не е свършила и отказала за Съвестин да мога аз да го платя. Една публикация в западна преса на двете снимки, телефон, адрес, сайт е 1500 евро. За тях не е скъпо, но за нас е много. За техните деца е уредено, но за нас минава като реклама. В България е същото – ако искам да пусна в „Труд“ например, карето струва 600 лв. Или на риск на редактора и ако СЕМ не се намеси за скрита реклама – това е другият вариант.
Да, рекламата се плаща, но тук става въпрос за дете и МВР трябва да има перо, за да плати, а не родителят.
Не си доволен и от президента, защо?
– Първанов десет пъти отказва да ме приеме, десет пъти ми отказва официално.
Нито веднъж не се е видял с теб?
– Не, нито веднъж. Нито той, нито Разбойко, нито Станишев.
Не си се срещал с Бойко Борисов?
– Бяга, той е много докачлив, но никога не е посмял да гъкне срещу мене, че е Разбойко, че е помияр, мълчи си. Ти чу ли някой от тия петимата първи в държавата, чиито портрети запалих преди години поне веднъж да гъкне, поне да кажат абе тоя е луд. Няма от какво да ме е страх, те не можаха дори да ми изфабрикуват досие.
А на какво се надяват тогава всички останали хора, родители на отвлечени деца, след като ти удряш на камък?
– Аз за това се обръщам към тях – след като аз не съм направил нищо те на какво разчитат? Аз преглътнах, че за Съвестин нищо не направих и никога няма да си видя детето. Утре сутринта да го видя той е мъж, той не е моето дете. Нали правиш разлика между дете и това, че просто е твое по кръв? Детството ми го отнеха завинаги и на него и на мен, никой не ми помогна, но пък пречиха. Говоря никой от властта, обикновени хора са ми помагали много и така оцелях. Журналисти също много са ми помагали.
Това е помощ от личности, обаче не мислиш ли, че медиите бързо забравят човешките трагедии?
– Да, личности са ми помагали, медиите забравят, институциите обратно – унищожават, крият материалите. Те се надяват на това – я камилата, я камиларя, я утре ще го блъсне трамвая, я ще се откаже, я ще се разболее, ще психяса – на това разчитат. И понеже никой никога не им се е опъвал…
Аз също не разбирах нищо от право, изучавах го за мене си, за да водя делата. Не се намира адвокат, който да се осмели да води делата срещу прокуратура, срещу МВР и правителство.
Обвинителните актове сам ли си ги пишеш?
– Абсолютно всичко и се защитавам сам.
Мислех, че приятели или познати ти помагат.
– Не, не, цял колектив от адвокати не би се справил с такова дело. Всичко си водя и си правя сам. По неволя изучих и психология и криминалистика и знам повече от Цветанов и от Разбойко. За разлика от тях наистина знам. Защото мен ме интересува какво може и какво не може, това че ще си плачем за едно или друго дете то е нормално да ни е мъчно, мъката не променя ситуацията.
Сега имаш ли чувството, че повече се говори за отвлечените деца в сравнение с онези мътни години, дава ли се повече гласност и има ли полза от нароилите се медии?
– Не, не, не, цитират се едни и същи случаи и по един и същи начин. Значи при мене идват, правят записи, след което излъчват даже стари кадри, не смеят да пуснат онова, което аз директно казвам. Забравя се, минава поредната сензация с поредното дете.
Търсят ли те за помощ други родители на отвлечени деца?
– Търсят ме и много гадно е, че схванах как вече ги отклоняват родителите и когато дойдат то вече е станало късно за някакви реални действия, освен да се поведат съдебни. Последните две неща, които тази година ми бяха сервирани – една от дознателките казва – с Деянов не се занимавайте, той е обвиняем, но е още на свобода, защото два пъти излъга детектора на лъжата.
И обяснили ли са на хората за какво си обвиняем?
– Те не обясняват, въпросът е да шокираш родителите. На друга една майка й казали – Деянов, ооо, не четете това, което е в интернет, преди десет години ние намерихме Съвестин, той си го погреба и от тогава е луд.
Това мога ли да го публикувам, звучи много грубо?
– Публикувай го, ама това е грубата истина. Аз затова не цитирам имена, но мога да ти кажа хората, които ако трябва ще го потвърдят. Адски грубо е, а малко грубо ли е главният прокурор да не иска да предприеме нищо?
Значи проблемът не е в това какъв е родителят, аз можех да съм наистина престъпник, но детето не е, а те са длъжни да търсят детето. Той е жертвата. Аз можех да съм полудял наистина, може въобще да съм си бил смахнат, това не означава, че те не трябва да търсят детето на един родител инвалид, нали? Аз можех да съм умрял, кой тогава ще търси Съвестин?
Да си чула да има изчезнали деца в домовете за сираци? Няма. Ето я иронията и черният хумор – ние гадните родители си губим децата, но там в домовете не изчезват деца, значи да ги пратим всички там, за да са осигурени. Няма умишлено статистика, само по-нахалните в кавички родители стигат до Дирекция на полицията и предназначението там на началниците на издирването беше тези случаи да умрат в чекмеджетата. Което и оперативно дело да вземеш в него няма издирване. Аз мога да докажа нещата, но те не могат да докажат, че някога нещо ефективно са направили. Това че нещо се поразтичаш ужким, това не е оперативна работа. Ако има разкрити неща те са от родителите или просто детето се е върнало, т.е. не е имало отвличане. Това са разрешените случаи на МВР.
Георги Петканов официално пред парламента на парламентарно питане отговаря – в нашата практика нямаме данни за отвлечени и изкарани зад граница деца. Т.е. те манипулират с термина „нямаме данни“ – нито отричат, нито потвърждават. Ама вашата работа е да имате данни. Те и Съвестин не го водеха за отвлечен изобщо, криеха следственото делото, и чак когато тръгнах да ги съдя, чак тогава видях, че всъщност то отдавна си е доказано, че е отвлечен. Имало е очевидци и т.н.
Наскоро видях официална цифра – 63 деца се водят безследно изчезнали.
– Каквато и цифра да напишеш все ще е вярна, защото никой не може да те опровергае. В много случаи съдът е поставен предварително на колене, за да не може да направи нищо. Проблемът е, че прокуратурата е милиционерска пирамида. Ако първият прокурор, най-низшият тръгне нещата да ги разплита, след него има друг, който веднага ще ги потули. Ако и двамата са сбъркали да работят най-горният веднага може да направи така, че да изчезне цялото дело. И накрая правят и такива трикове – обвиняват някого, ужким го изправят пред съда, всъщност предварително знаят, че обвинението няма да издържи, той е оправдан и никога след това не могат да го съдят за същото. Това е другата манипулация.
Когато правата не са гарантирани и зависиш само от волята на министъра и на главния прокурор, всичко друго надолу просто изчезва, то се свежда до двама в България и това е истинската милиционерщина.
Значи ако търсех нещо – загубил съм там фабрика, гори, пари, иди ми дойди ми, но става въпрос за дете. И те имат деца и ме гледат на кръв сякаш аз съм им отвлякъл дете. Ами че те направо съскат срещу мене в залата.
Имал ли си откровен разговор с всички тези хора, които са работили по случая със Съвестин, откровен, мъжки разговор?
– След като напуснаха системата, да.
Какво са ти казвали?
– Ами това, което всеки знае – че въобще няма издирване. В България има НЕиздирване. Няма превенция, няма инструкция за издирване на деца, няма звена, няма актуализирани портрети, няма орган за издирване въобще на българи. Инструкциите всичките са им секретни, а в тях няма нищо секретно. Преди две години се разплетоха определени разкрития, че всъщност Съвестин е наблюдаван и е отвлечен от двама сержанти, полицаи от провинцията.
Четох за това.
– Има го, така или иначе изтече информация и въпреки това всичко се потулва пак.
Кои от тези неща, които научи през годините не би искал да знаеш като най-обикновен родител?
– Ами всичко това, което ми се случи след като отвлякоха Съвестин без изключение. Хората, от които очакваш да те защитят се оказват най-големите ти врагове. Четирима премиери унищожават случая „Съвестин“. Нека приемем, че друго отвлечено дете няма. Е, добре вие не можете да се справите с едно единствено. Защо, какво ви пречи?
Останалите родители не съм ги чула да казват едно към едно това, което мислят за системата, а ти използваш доста агресивни думи.
– Те затова ме изтърваха мен, защото не са очаквали, че някой ще оцелее психически, те знаят, че аз не съм юрист, нямам финанси, дейността която развих в един момент наистина е огромна, те не могат да проумеят, че това нещо може да се прави наистина на доброволни начала.
Между другото навремето нямаше откъде да науча и адреса на Страсбург, то си беше апокрифно, журналистка ми помогна и ми даде адреса.
Ами сега като прелива от информация чувстват ли се хората по наясно?
– Не, много от хората са си заблудени, след като толкова много хора гласуваха за комунистическо-милиционеро-мутра Разбойко Борисов, с какво са наясно хората? Ами това са садо-мазохисти, които гласуват срещу себе си. Само защото той по един и същи начин ги пързаля на нов глас. Ууу, тройната коалиция, ами той е лакей на Първанов и на Станишев. Кой го направи генерал, кой му дава да охранява Тодор Живков? Той е милиционер – чантаджия. Ето това са гадните ченгета. Ти да знаеш да е гасил пожар някога той, нали е пожарникар? Проблемът не е, че има фирми. Истинският проблем е да посочи коя от тези фирми е засадила марула или е направила гайка. Това са перачници на пари.
Той е премиер, даваш си сметка какво казваш, нали?
– Ама какво като е премиер, хората не са наясно. Напоследък медиите ми правят записи и не излъчват, това което аз казвам, страх ги е да не оклеветят.
Дай ми пример.
– И националната телевизия включително. Или ме обявят, че ще участвам без да съм канен. Специално пресата не са си позволили да изкривят мои неща или да пуснат платени срещу мен материали, въпреки че е имало такива опити, никой журналист не си го е позволил. Но последните две години не излъчват това което казвам и не ме пускат наживо. Да си чула наживо някъде да ме има вече?
Как оцеляват другите родители с твоята съдба?
– Не оцеляват, няма друг, оказах се единствен за съжаление, някои даже се отказаха да поведат дела, защото срещу ръжен не се ритало и защото съд не връщал деца. Да, съд не връщал деца, но ще застави да няма други Съвестиновци, това е ползата и от делата в Страсбург.
Но ако и там не получа обезщетение аз пак няма да мога да направя издирване и тогава ще мина към план Б. То човек до един момент се бори и ако продължава в същия дух, значи вече не е мъж, а някаква овца, която се е вманиачила.
Кажи ми за твоя план Б.
– Вече стигнах и до Страсбург, ако и там няма резултат просто в един момент, който и от тия четиримата премиери да гръмна публично все ще е от полза. На мене повече е безсмислено какво ще ми се случи.
След като нещо съм публикувал в интернет и не го махам значи аз съм го обмислил. Когато в Швейцария беше катастрофирал руски самолет и към 40 деца загинаха, защото заспал диспечера започва дело. Един баща, мисля, че беше от Ленинград на излизане от съда разстрелва диспечера. От тогава никой в Швейцария не заспива. Него го пуснаха миналата година, излежа си присъдата и се прибра като герой.
Но ако всеки реши да стреля, защото е недоволен много хора трябва да тръгнат така, това не е начинът?
– Мен дали ще тръгнат другите не ме интересува, аз трябва да отговарям пред моята си съвест и пред моя Съвестин. Направих невъзможни неща – поставих на колене двама главни прокурори, четирима вътрешни министри, толкова главни секретари, те се страхуват от мене, а аз съм абсолютно беззащитен, както виждаш. По всяко време може да ме смачкат и не смеят. Е, и къде ми е детето, значи следва план Б, това е. То и Левски е бил един и другото рая, е, сега Левски ли е виновен. Няма защо да се мислят за безсмъртни и че ще се гаврят с всеки и вечно, просто няма как да стане. Напълно съм наясно със себе си.
Няма по-голям кошмар от неизвестността. А в един момент те манипулират и заплашват оперативните в началото, дори си нямаш представа. Е, кой ще оцелее? Никой. Тя и майката на Съвестин бе до един момент и от там нататъка вече край. Или се пропиваш, или гледаш в една точка.
Сега да не ти сложат охрана около 22-ри, защото ти и друг път си отправял така смъртни заплахи, опита дори да се самозапалиш?
– Те непрекъснато си ме следят. Франко Фратини предотврати самозапалването ми на 22-ри септември преди три години, при пълнолетието на Съвестин. Тука ме оставиха – и президентът, и Разбойко беше тогава, и премиерът Станишев. Те просто ме оставиха да отида и да се овъгля. Но в часа, в който трябваше да се самозапаля Бриджит Чарнота ме взе демонстративно и даде тържествен обяд. И после едни румънци направиха празника на Съвестин, собствениците на хотела, в който бях. Европейската комисия не ме остави на този ден нито за секунда да мисля за нещо друго, срещнах се с техни криминалисти, обядвах, така ми бяха уплътнили времето, че да не ми минава нищо друго през главата. Вечерта като се прибирам в хотела и там ме чакат още на вратата с един огромен букет, зад който аз просто не можех да виждам, направили няколко маси с блюда за пълнолетието на Съвестин. Чужди хора, преди това не съм ги познавал.
Съжалявам, че те връщам към тези спомени.
– Няма за какво ти да съжаляваш. Тия, които убиват такива като мене и децата ни са ей там горе.
На битово ниво в момента как се справяш?
– Ами никак. Това, което е на мен, това ми е „бита“. В един момент се сриваш, продаваш, каквото можеш.
С каква професия си?
– Нищо общо с това, което ми се случи – зеленчукопроизводство и оранжерийно цветарство, нищо от това, което знаех, не ми послужи. Трябваше да уча право, криминалистика, психология, обществено поведение, включително и журналистика. Първите години много хора мислеха, че съм журналист, а аз не съм. А някои полицаи и в момента мислят, че аз съм полковник. Много от статиите първите години съм си ги писал сам.
Как оцеляваш?
– И аз съм си задавал този въпрос. Сегашният премиер с всичките му пари, с всичките му възможности, защо той не е издирил нито едно дете, което и да е, какво му пречи? Или главният прокурор, или президентът – те какво са направили, нали те имат властта?
Делата, които Тодор Деянов води срещу държавата и различни институции са повод за отделна тема – защото са много, защото се точат с години и защото са станали нарицателни за безсилието на държавата. Съдебната сага можете да проследите в интернет, защото Тодор качва там голяма част от жалбите си – http://bgsavestin.exactpages.com/
Тук ще видите само една от тях.