(открити в историческите архиви на Бурканистан, датирани от първите години на 21 век)
Република Бурканистан е малка страна, пълна с противоречия и странности. Но пък е държава, която често посочват за пример в световните медии като “смело” справяне с нападналата всички държави световна криза.
Въпреки, че беше ръководена от какви ли не, че и от бивш цар, сега въпросната република е под ръководството на мъдрия Богатир Буркански! Страната ни е пример за демокрация, тъй като си има и “държавен ръководител” с оранжеви оттенъци в мисленето – Първодружков. Имаме си и национален сбор на мъдреците, които често посещават “Народното съсрание” за делови и уважителни дискусии по благонравния път към светлото демутратическо бъдеще! Дори поради привързаност към измеренията на думичката “демокрация” народните изсраници често “спорят идеологически”.
Но това е само проформа, защото всички организират мисленето си около “общонационалната идея” Всичко за народа, всичко за благото на населението!
А на сградата на “Народното съсрание” е гравиран красив надпис “СвеЯденето… прави силата”, а националния празник е денят, в който преди 125 години народните титани са успели да обединят поне две от изкуствено създадените няколко княжества и вилаети под натиска на външните врагове.( цитираният надпис бе подет дори и от един велик булгаристански мислител-пехливанин някога с перифразата “Рънътъ прай бурбътъ”)
Духовен репер на бурканистанските политици и общественици са уроците на един недолюбван в родината си изгнаник Конфуциев, който получил (с писанията си) политическо убежище у нас, и подпомогнал с ума и творчеството си за възхода на Бурканистан.
Според неговите (изучавани и в училищата мъдри мисли) и децата знаели, че “За това което е минало и свършено не се спори. Това, което е вече сторено, не се критикува, това, което принадлежи на миналото, не се съди повече.”
Политиците и медийните анализатори пък се водят от неговата максима: “В древни времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неизбежен, ако делата не отговарят на думите.”
Обществените коректори и свързаните с всенародното образование хора умело вмъкнали няколко основни принципа на Конфуциев в съзнанието на подрастващите. Няма всичко да показваме сега, но си струва да отбележим няколко принципа, демонстрирани редовно и от самите политически лидери на Бурканистан:
“Бъди спрямо приятелите си искрен и дискретен. Не стигнеш ли с това далеч, откажи се. Недей стига в старанието си до унижение!”
…..
“Можете да ограбите три войски на техния вожд, но да промените мнението и на най-нищожния селянин не можете. “
“С жени и прости хора е трудно да се общува. Любезен ли си, загубваш респект. Държиш ли се на разстояние, ще ти се обидят!”
….
“Следи точно какво някой иска. Внимавай с какви средства той преследва своите цели. Разбери от какво той изпитва задоволство. Ще може ли тогава истинската способност на човека да остане скрита за тебе?”
…
Има много такива фрази, очертали като реперни колчета непоклатимата наша “Национална стратегия”, водеща до все по очевидно излизане от световната финансова криза. Това, разбира се, ставало защото дори и враговете ни не отчитали някакво подобие дори на “духовна криза” в Бурканистан!
Позволете ми обаче, днес да покажа колко далновидно ръководи държавата си великият наш Богатир Бурканов за когото народът казва, че е благороден защото: “Не проповядва това, което върши, преди да е сторил онова, което проповядва”, както е писал отдавна господин Конфуциев…
Та, нека видим какво направиха за възхода на родината си нашите князе в условията на световната финансова криза .
Какво (според Конфуциев) е нужно за мъдрото държавно управление? “Достатъчна храна, достатъчно оръжие, и доверието на народа .”- Ето, понеже кризата беше страшна, нещата се попромениха, но… вървим напред…. Според диалозите на княза с Конфуциев, откриваме и решенията:
Да приемем, че ти нямаш друг избор, освен да се откажеш от една от трите дадености. От какво би се отказал? – запитал Конфуциев
– От оръжието – отговорил мъдро князът (като мъдро не обяснил кога и кой е взел това решение). За доказателство…. не бяха ли продадени за скрап военни самолети и военни кораби… тежки машини, лъкове-автомати, превозни средства и военно имущество? (което направи доста богати не само някои приближени на князете ни, но и бедното малцинствено население от ромски произход?) Иначе… наскоро едно “частно радио” си закупило ДВА репортерски хеликоптера, поради липса на такива в армията. Но пък се разбрали с княза, ако е нужно за благото на Бурканистан, да монтират на борда им по някоя картечница, ако трябва да се защитава населението от врагове, или демонстрации. И дори да предвидят (в помощ на пожарникарите ни) пренасяне на вода за гасене на горски и градски пожари!
Да приемем, че ти трябва да се откажеш от една от останалите две дадености. От какво би се лишил? – попитал пак учителят.
– От храна, защото смъртта е съдба на всички хора, но народ, който не се доверява на господаря си, е действително загубен – отговорил князът. И наредил на финансовия си богатир Вдянков да организира тоталното обедняване на народа чрез данъци, повишение на цени и всякакви фискални действия (като междувременно не се обръщало внимание на изнасяните в чужди банки приходи на княжеското обкръжение). И за намаляване на разходи за здраве, пенсии и помощи за земеделието се погрижвал Вдянков. Медиите също били попритиснати, но те и без това си оставали верни на княза, та нямало големи промени там.
Вярно, че тези мерки (започнати всъщност още преди коронясването на княза) довели до огромни бройки напускащи княжеството-република за търсене на работа и оцеляване в чужбина. Вярно също, че броят на умрелите от недохранване и болести пенсионери и мързеливци драстично скочил. Но пък в Бурканистан оставали все по-малко невярващи във величието на князете поданици. А дори и в чужбина отчитали значителния напредък в преодоляването на кризата в република Бурканистан! (като в същото време бурканистанските администрации в чужбина откровено се гаврели с глупаците, очакващи някаква помощ от родината за “невъзвращенците”.)
Ето как Бурканистан започна да се появява често в хрониките на чуждестранните медии. И дори намаляващите по брой “неверници” все по-рядко се позовават на великия Конфуциев с фразата: “Когато самият господар е праведен човек, всичко ще върви добре, дори и да не издава заповеди. Но ако не е праведен, той може да издава заповеди, колкото ще. Никой няма да ти изпълнява! “
А Богатир Бурканов-ци продължават напред с фразите на великия си учител:
-“Управлявайте народа чрез закони, поддържайте ред чрез наказания! ( Не прави ли това генерал Цветникоф с теле-екшъни за “едри криминални риби-бързо освободени “, но с тотален контрол над дребните овчици? )
-.”..и хората скоро ще се отвърнат от вас и ще загубят всякакво самоуважение.” (Че нали това им била целта на князевите гавази -казват злодумници!)
Все пак, драги Бурканистанци, както е казал господин Конфуциев:
“Управлявайте чрез силата на вашата личност, поддържайте реда чрез ритуали и форми (давайки им гордост от някогашните успехи и духовност ?) … Тогава те ще запазят своето самоуважение и ще дойдат при вас!!!
ПП. На търсещите познание и разбиране на ставащото може да се препоръча все пак да попрочетат ако не друго, поне кратката книжка на Конфуций “Добрият път”, издадена през 1992 година от издателство “Елпис” . Може и да има и други издания де……
Очакват се и други интересни текстове, открити в някои исторически архиви.