През последните месеци се създаде силно напрежение в областта на театъра и операта. Говори се за някаква реформа, но принципите, измеренията и причините за нея са твърде неясни, дори в някои отношения опасни за българската култура и изкуство. Българските театрални и оперни дейци, българските интелектуалци и зрители са основателно разтревожени и раздразнени от безпардонните опити да се унищожи нещо, което е вече създадено и работи добре. Българската опера и театър имат достатъчно успехи и завоевания, за да се примирят с механичното разрушаване на създаваното в течение на десетилетия. Затова се обръщам към политическите фактори в страната да се вслушат в гласа на разума и да намерят сили да седнат на кръглата маса на разговорите с творците в тези области, а и изобщо за бъдещето на културата и изкуствата в страната.
Готов съм да седнем и да разработим концепция за развитието на българската култура и отделно във всеки един бранш. Но за тази цел най-напред трябва да се спре тази безумна реформа и да се определи срок за изготвяне на концепцията и нейните параметри.
Създаването на концепция за развитие на българската култура не може да има за цел рамкиране и управление на културата. Концепцията има пред вид създаване на свобода за твореца да се занимава с творчество и да не е принуден да отделя от свободното си от друга професия време, за да претвори идеите си в реалност. Концепцията трябва да уточни сегашното състояние на културата в страната и във всеки един неин гражданин. Защото от сегашното объркано състояние на манталитета на обществото и на всеки един индивид поотделно няма никаква полза. Хората са объркани и не знаят кой път да хванат. Наш дълг е да помогнем решително на хората да разберат нещата и да потърсят свой път за реализация и сигурност на идеалите си.
На първо място трябва да определи целта, посоката и средствата за българската култура, за да може максимално да се реализира талантът на нацията. Да се намери оптималната структура за финансиране на културата и нейното разпространение по света. Да се даде възможност на всеки един творец със свои самобитни идеи и качества да реализира таланта си. Да се даде възможност на интерпретаторите на българския фолклор и класика да достигнат върха на своите възможности и да доставят максимум полза, радост и удоволствие за слушателите и зрителите си.
България се нуждае от кардинална реформа във всички области на живота. Реформата на културата, обаче, има своя специфика и тънкости, които не се срещат другаде. Дълго време културата у нас беше ограничена в един идеологически улей и се превърна на маша в ръцете на политиците. Комунистическият диктат върху културата принизи силно творците и извади на върха нагаждачите и тарикатите. В резултат на това истинските творци бяха смачкани и скопени. Създаде се впечатление, че културата е само един инструмент в ръцете на силата, т. е. на БКП. Сега огромната част от създаденото по това време стана изведнъж ненужно и неконвертируемо. Стотиците милиони творби, милиардите левове, вложени в тях се оказаха погрешно вложени и не донесоха никакъв добър резултат за развитието на нацията. Стана точно обратното. Липсата на истинска култура отвори една бездуховна пропаст, в която посредствените текстове и елементарната музика, скандалната булевардна литература и всякакви културообразни субпродукти преуспяват, гъделичкайки най-примитивните нагони на българите. Чалгата замени истинските стойностни неща и изтласка в ъгъла изкуството и културата.
С обикновени административни съкращения на парче няма да се получи добър резултат. Ако се прави само административна реформа трябва да се започне от Министерството на културата. То се нуждае от много сериозна реформа, понеже се промени начина на създаване на култура. Старата социалистическа институция няма място в една модерна демократична държава. Всъщност, то е съвсем ненужно, понеже културата не може да се администрира. Министерството спокойно може да бъде закрито, а на негово място да се появят три малки звена, които да реагират гъвкаво на момента и да създадат трайни възможности за развитието и разпространението на българската култура. В чисто политически план културата може да бъде представяна от министъра на образованието. Да се създаде един неголям по численост държавно-обществен фонд, който да разглежда творческите проекти и да ги финансира. Да си създаде една агенция или дирекция за финансиране и одит на държавните културни институции като Национален театър, НИПК, Национален исторически музей, Национален археологически музеи, Национална опера и др. Третото звено трябва да се обособи в МВнР. Това е Дирекция за международно културно сътрудничество, която да замени сегашния отдел. Всички опери, театри и симфонични оркестри трябва да преминат към общините, но при условия, че се определи минимум процент средства за поддръжката им от страна на държавата, или се остави същата сума от държавните данъци и такси в тези градове. Това, на практика е децентрализация на културата, което би било сериозна крачка в правилната посока.
Но това е само административната реформа в областта на културата. Съвсем не е по-важната и трудна работа за създаването на концепция за културното развитие на нацията. Ако трябва да конституираме принципите за културното ни развитие трябва да спрем незабавно сегашните напъни за съкращаване на културни институции или сливането им и да се разберем кой и как ще подготви и приеме тази концепция.
За целта трябва да се определи срок и да се създаде легитимен екип, който да предприеме написването на проектостратегия и проектопрограма, които чрез серия от конференции и дебати да бъдат приети от творците и предложени за приемане в съответния легитимен орган. В никакъв случай не бива да се предприемат стъпки отгоре за администриране на сегашното състояние на нещата.
Проблемът е изключително сложен, но неизбежен и не бива да се губи нито минута време. Политическите институции трябва да се съгласят с предложенията на работещите в областта на културата и изкуствата. Всичко останало е един напън за тоталитарно разрешаване на проблема в една демократична държава.
А това е недопустимо!
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЕ
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ