Loading...
Делото „Костинброд“ се гледа по съкратена процедура. Единственият подсъдим по него – бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков е приел лично да бъде така. Още в началото на съдебното заседание той е заявил, че не се признава за виновен.
Съдът е решил да разпита бившия служебен премиер Марин Райков, но не дава обяснение защо между „отпадналите свидетели“ е и г-жа Мая Манолова, автор на сигнала до прокуратурата в деня за размисъл преди изборите през май 2013 г. Отпаднали са и служители на ДАНС, участвали в проверката, както и кметът на Костинброд. За тогавашния журналист Николай Бареков, който според мнозина грубо наруши изборното законодателство, но след намесата на Конституционния съд формално беше оневинен, изобщо не се говори във връзка с делото. Собственикът на самата печатница „Мултипринт“ Йордан Бончев е дал показания като свидетел. Засега толкова.
Сигурен съм, че това дело ще бъде протакано достатъчно дълго във времето, за да бъде прекратено накрая тихомълком поради липса на доказателства за извършено престъпление или нещо подобно. Търсеният ефект ще бъде ала заглавието на филма на Дамяно Дамяни „Следствието е приключено – забравете“ или в българската му интерпретация „битият – бит и т.н.“ И тогава, когато гръмките закани на прокуратурата отпреди година бъдат забравени, обвинителите ще се измъкнат с тиха стъпка и по търлъци.
Затова искам да припомня няколко брадясали факти.
Тогава, когато от ГЕРБ твърдяха, че следствие на провокацията са загубили поне 5 – 6 % от гласовете, трима души бяха гордо категорични, че са предотвратили фалшификация на вота. Тези тримата не са случайни – лидерът на БСП Сергей Станишев, бъдещият председател на парламента Михаил Миков и самата Мая Манолова. И тримата са имали информация. Интересното е, че те се направиха на недочули думите на своя съмишленик, депутата от левицата Петър Кънев, също собственик на печатница, който заяви в парламента, че намерените от прокуратурата и ДАНС 350 000 бюлетини в „Мултипринт“ – Костинброд са в рамките на допустимите надпечатани бройки.
Кънев, чията печатница „Демакс“ също участва в отпечатването на изборни документи тогава уточни, че по стандарт надпечатаните бройки могат да бъдат между 0,5 и 5% от общото количество. При 8 милиона отпечатани бюлетини, 350 хиляди са значително под 5%. Той добави още нещо важно – че търгът не е бил опорочен и цената на услугата била нормална. Последното – по повод принадлежността на собственика към ГЕРБ.
Сега съдят злощастния Желязков за неупражнен контрол върху отпечатването на бюлетините и ако не го признаят директно за невинен, ще го превърнат в изкупителна жертва,
Причината, прокуратурата да приеме дори този уронващ престижа й вариант с жертвата е елементарна. Ако Желязков се окаже невинен и при липсата на други обвиняеми, главният прокурор би трябвало да постанови разследване срещу г-жа Манолова, като изпълнител на поръчката и срещу „неизвестните поръчители“, които са достатъчно известни за всички, освен за държавните обвинители. Или както се казва „би трябвало, но не би“.
Затова никой не трябва да се чуди, защо една голяма част от българските граждани провидяха зад Костинбродската афера не просто политическа далавера, а прикрит опит за безкръвен държавен преврат, който на всичкото отгоре успя.
Колкото до решението на Конституционния съд, че в деня за размисъл изборните закони не са били нарушени, парадоксално или не, но точно то създаде прецедент и изцяло обезсмисли самото съществуване на ден за размисъл. Ръцете на политическите мародери са развързани.
При така стеклите се обстоятелства нека висшите магистрати поне да
поразсъждават по другата тема – за рейтинга на прокуратурата и съда. И да потърсят отговор на въпроса защо и у нас, и по света, българската съдебна власт се сочи като основен виновник за провалите по време на прехода.
Снимка: БГНЕС
