Аз не съм красавец.
Аз съм грозен.
Моите родители са прости.
Аз дойдох по селски коловози
като бос езически апостол.
Женски погледи
в любов не ме окъпаха.
Две-три булки
скришом ме прегръщаха –
мачкаха си блузите
във тъмното,
а на виделото
се загръщаха.
Аз не съм красавец…
Но в зениците
нося клади –
светнали и черни.
Ти не си ли чула,
че грозниците
са от всички влюбени
най-верни?!
Те най-тежко се разочароват,
ако ги постигнат несполуки…
Яворов взе хапчето отрова,
да запази грозните от клюки.
ПАВЕЛ МАТЕВ
*Забележник е тема за размисъл от деня
Предложете тема на info@forumat-bg.com
Powered by Ultimate Social Comments