Loading...
Вероятно се питате защо съм такава национало-егоистка и правя инструкции за беге метро, а не за интернешънъл такова. Ами как защо? Защото нашето хем е най-новото, хем е най-лъскавото, хем е най-късото, но ще стане най-дългото… някой ден, хем си е наше. И защото него си го ползвам еври ден, а понякога и нощ.
Засега инструкцията е само на български, но ако срещне интерес сред японските туристи ще излезе и на японски. Макар че не ми се вярва да им е нужна на тях… на японските… туристи.
Та така… стоите на метро станция – лъскава и прелъскава, с артефакти и гранити, радвате се, че се чувствате европеец поне в частица от секундата житейска, радвате се също и, че само някакви си има няма 9-2-15 минути ви делят от следващата мотриса. Ако прочетете, че ви делят 21 минути, не се радвайте, но и не страдайте – часовникът се е бъгнал. И, докато се радвате пристъпвате жълтата линия. Стигаме до първа точка на инструкцията и продължаваме до точка… която дойде.
1. Не пристъпвайте жълтата линия. Защото е опасно и защото е дразнещо за околните, които трябва да слушат гласа от мегафона, повтарящ до изнемога, че жълтата линия не трябва да се пристъпва. Ползвайте метрото за придвижване от точка а до точка зет, а не до придвижване в други, неземни измерения.
2. Идва метрото и изпитвате панически ужас, че предвид тълпата вътре и тълпата вън ще си останете непридвижен, затова се закотвяте посредата на вратата. Не го правете, защото дори да се чувствате невидим, не сте. Дори да се чувствате фин като струна, не сте, дори да се чувствате нисък като мравка, не сте. И дори да чувате „внимание вратите се затварят“, а вие все още сте десети на опашката, ще се качите преди вратите да се затворят.
3. В случай, че чувате „Внимание, вратите се затварят“, но все още се опитвате да прескочите въртящите се пръчки… не тичайте… вратите ще се затворят, но може да се случи така, че ако все пак решите да стигнете метрото, вратите да се затворят преди целия да сте в мотрисата. Неприятно е и… болезнено. Спестете си го.
4. Все пак сте вътре. Ура! Имате цели седем станции да попътувате, но ще ви отнеме едва някакви си има-няма десет минути. Ура! Тогава… защо заставате на вратата? Навътре е празно, влезте, не се притеснявайте!
5. Продължавате да сте вътре, дори правите някакви си колебливи три-четри крачки по посока вътрешността на мотрисата. И о, чудо – има място за сядане и то не едно, а цели две. Което не означава, че и двете са за вас, за раницата ви, за втория ви крак, за плика с покупки, за… Значи въпросът с местата стои така – в по-новите мотриси е лесно – седалките са отчетливо сепарирани. В по-старите може и да се объркате, но знайте – дългите са шестместни, малките, до вратата – събират три метрочовека. Това при добро желание и разумни габарити.
Разбирам, че сядайки, въодушевлението може да ви накара да разтворите широко крака, да почувствате свободата в междукрачието (особено ако сте от мъжки пол), но моля, овладейте се и се сепарирайте в рамките на едно човеко-седалко-метро място. Моля!
6. Седнали сте, забучили се слушалките в ушите или пък сте завладяни от поредната разтърсваща Шок-история. Разбирам, не е лесно, но пък и на бременната жена, която се опитва да не ви извади очите с корема си не й е лесно. Не чакайте бабата до вас да прояви пъргавост, проявете я вие. Ако вече сте станали или пък сте със счупена ръка, крак, нос, самочувствие – тази точка не се отнася до вас.
7. Гладен сте. Умирате от глад, направо коремът ви се гърчи от глад, но вие сте се погрижили и баничката послушно чака реда си в хартийката. Моля, нека остане там поне докато напуснете метростанцията. Защо? Няма да ви кажа.
8. Не сте седнали, но пък сте имали късмета да се хванете са вертикална пръчка. Честито! Това е постижение, заслужаващо вашата радост, но все пак – не прегръщайте пръчката, може би има и други желаещи да я споделят с вас.
9. По стечение на обстоятелствата – житейски и метротакива, пътувате досами вратата, но до вашата станция има още мноого път. Няма как-ще ви се налага да слизате поне дотогава докато не намерите по-удобно местенце навътре.
10. Когато слезете от метрото, а и преди да се качите, вярвам, където има, ползвате ескалатори – онези бързи нещица, които не ви карат да правите раз, два. Та там, на тях, стойте отдясно, за да може онези, които искат да ползват ескалаторите две в едно – т.е. хем да се возят, хем да се изкачват с краколатор, да могат да го правят отляво. Същото важи и за движещата се пътечка.
Спирам до тук, но вярвам, че хора с по-голям метро-опит от моя ще допълнят пропуснатото.
И ако съм забравила да спомена – споменавам, че всички тук четящи не се нуждаят от тези инструкции. Както се казва -присъстващите винаги правят изключение. И служат за пример, разбира се…
