Да не изпадаме в телешки възторг от собственото си затъване

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Добра новина ли е спадът на цените на имотите?Добра новина ли е спадът на цените на имотите?

Напоследък доста се говори и пише за това, че очакванията на експерти и брокери са цените на имотите да продължат да падат и през 2011 година. Това може и да е вярно, може и да не е. Но интересно защо всички смятат, че понижението на цените на българските недвижимости е добра новина и през 2011 година? Ако приемем, че корекцията на излишно раздутите стойности на имотите през 2008, 2009 и 2010 година е нещо нормално и наистина е добра новина, то дали можем да кажем същото и за новата година? Едва ли. Аргументите за подобно твърдение са няколко. Първият – според данните на водещи агенции и портали за платени обяви цените вече са се върнали на равнището си отпреди балона през 2006-2008 година. Ако това е била ролята на кризата – да приземи цените – то тя вече е изиграна. Продължаване на спада говори вече за нещо съвсем различно – страната затъва икономически

, доходите на населението продължават да падат, емиграцията на хората в активна възраст продължава да обезкръвява икономиката, няма приток на чуждестранни капитали в отрасъл „строителство“ и в „недвижими имоти“. Това не ми звучи като добра новина.Ситуацията ми прилича малко на оня стар виц за падащия от четиринайсетия етаж, който си повтарял „до тук добре“, когато прелитал покрай десетия етаж.

Втори, много важен аргумент – лошото в случая е липсата на достатъчно инфлация в България, в това число и при имотите. Известно е от макроикономическите анализи, а и от практиката в средата на 90-те години у нас, че инфлацията означава повече харчене, повече активност на купувачите, увеличаване на доходите и увеличаване на потребителската активност. У нас обаче сега се наблюдава обратното – пълна стагнация, въздържане от покупки дори около празниците, липса на инвестиционна активност, намаляване на средната стойност на големи покупки като жилища общо за страната, отлив на купувачи въобще на имоти. Това също не е добра новина, защото каква полза квадратният метър да стане 300 евро, ако няма кой да купува и на тази цена. Тези, които си спомнят началото на деветдесетте години на миналия век, до кризата през 1996-97 г., със сигурност са забелязали, че тогава на пазара за имоти липсваше купувачът, цените бяха ниски, но сделките – минимален брой. Един пример на истински случай от началото на 90-те години – апартамент от 80 квадрата в центъра на София на ул. „Янтра“, партерен, се продаваше за 20 000 щатски долара и трудно намери купувач. Собственикът бе решил да заминава за Канада и трябваше да отстъпи 2 хиляди долара, за да реализира имота си. По време на балона през 2007-ма този апартамент с лекота можеше да бъде продаден за 80 – 90 000 евро. Друг реален факт – през 1994-96 г., в южните вилни зони около София – Панчарево, Кокаляне – парцел от половин декар с малка къща от 40 квадрата, ток, вода, път /15 минути с кола от Орлов мост/ струваше 10 000 долара и нямаше мераклии. Преди две години за подобен парцел /без къща/ собствениците взеха 86 000 евро.

Така че нека се върнем на понятието „добра новина“ в сферата на цените на имотите. Според мен днес добра новина е раздвижването на пазара, появата на купувачи и увеличаване на сделките и разбира се, повишението на цените с нормални темпове и проценти. Това ще означава, че наистина излизаме от кризата, че сигурността на домакинствата в утрешния ден се повишава, че доходите растат или поне дават признаци на увеличение. Никой в страната няма нужда от срив на цените на имотите, като не броим хората, които стискат някаква сума за жилище от години и чакат цените да стигнат сумата, а не те да я увеличат, за да си купят имот. Печелившите по тази схема обаче ще са пренебрежително малко спрямо общия брой на хората в страната. Трябва вече да сме наясно, че понижението на цените не е признак за икономическо благоденствие и благополучие, а точно обратното. Логиката за това е много елементарна – когато цените растат, но с тях и доходите, най-много печелят хората с възможности /образование, интелект, бизнес усет, търговски умения/, а най-много губят тези без необходимите качества /мързеливи, неработещи от години, престъпници, работещи в сивата икономика,малцинства без трудови навици/. И обратно – срив на цени означава, че печелят хората с малко пари, които в никакъв случай не могат и не са двигател на икономиката и на обществото, както и такива, притежаващи „мръсни“ капитали. При това те печелят за кратък период и незначителни предимства пред останалите, които са губещи в подобна ситуация. Спад на цени и доходи означава тотален монопол на работодатели с изкривени представи за права над своите работници, пресиране на работещите със закъсняване на заплати, със заплахи за уволнение и понижение на договорени плащания. И в крайна сметка – потъване на цялото общество към дъното, с уговорката, че който може, се спасява – или емигрирайки, или разчитайки на доходи извън страната от работещи в чужбина близки. Въобще мрачна картинка.

Така че, нека отново да помислим – добра новина ли е продължаващо понижение на цените на имотите през 2011 година и да не изпадаме в телешки възторг от собственото си затъване.

Photo: Vigo

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.