Loading...
Нито глобалната енергийна криза, нито дори политиката за нулев ковид на Китай, която практически докара икономиката й до застой, успяват да спрат растящия дефицит на мед в света през 2022 г. Ето някои данни според World Bureau of Metal Statistics за първите 9 месеца на 2022 г. (спрямо 2021 г.):
– Ръст на потреблението в света с 4.1%
– Ръст на добива от мините с 1.2%
– Въпреки всички кризи – ръст на потреблението в Китай (5.5%) и дори в Европа (4.7%)
Данните от трите големи метални борси са ясни – наличието на мед в складовете е на рекордно ниски нива, измерено в дни глобално потребление.
Очевидно големите инвестиции в електрификация успяват напълно да компенсират ограниченията на „нормалното“ потребление. Последното обаче също не спи. Забележителни са данните от Индия, която тепърва навлиза във фаза на потребление на големи количества мед в икономиката си. Ръстът там е с 45% спрямо 2021 г., а говорим за 1.4 милиарда души, които тепърва ще получават непрекъснат достъп до ток и ще купуват коли, хладилници, перални и климатици. В подобно положение са практически всички страни наоколо – Пакистан, Бангладеш, Индонезия…
В това време добивът има проблеми почти навсякъде. Най-големият износител, Чили, се е сринал на нивата на добив от 2005 г., Перу също буксува. Само Конго успява да компенсира с големи нови мини, но там никога не знаеш кога ще настъпи някаква драма.
Всичко това обяснява защо цената на медта отказва да падне под $8000/тон дори в разгара на глобална криза и застой в Китай.
По-дългосрочните изгледи за цената на медта са изключително позитивни. Според Codelco, а и практически всички други анализатори го споделят, недостигът ще достигне 8 милиона тона на година през 2032 г. Последното означава ефективен стоп на всякакви илюзии за бърза електрификация.
Това не е препоръка за инвестиции. Просто споделям данни и мисли.
