А СВЕТЪТ ВСЕ ТАКА СЕ ВЪРТИ…

 Реалистични размисли, предизвикани от една сватба  •  Време за жътва за продавачите на смърт •  Quo vadis, човечество?

„Както ми каза Хамиш Боулз, който отразява кралската сватба за [списание] “Vogue”: „В представата за обществено устройство, включващо тази недостъпна и непревзимаема цитадела на върха, има нещо, което хипнотизира американците.“ Обществото в САЩ, чиито собствени митове включват този за безкласовото общество, изпитва необходимост от класен спектакъл.“[1]

Роджър Коен, „Ню Йорк Таймс“

Повече от 70 журналисти от американската телевизия CNN отразяваха сватбата на британския принц Уилям с Кейт Мидълтън, по майка Голдсмит. Най-републиканската държава – с най-мащабно отразяване на „сватбата на века“, както някои репортери банализираха събитието! Сякаш през следващите девет десетилетия никой известен човек няма да се жени.

Може би за втори път след революцията от 1776 г. насам САЩ се предадоха на бившата си метрополия. Първият беше през шейсетте в резултат на т. нар. британска инвазия на рокгрупи начело с “The Beatles”, “The Rolling Stones”, “The Animals”, “Dave Clark Five”, “Herman’s Hermits”, “Gerry & The Pacemakers” и т.н. Чернокожа туристка от Ню Йорк призна пред телевизионната камера, че е обсебена от „англофилия“. Журналистите на Острова се майтапят, че през продължилата два дни суматоха спечелили от американците повече пари от своите годишни заплати. Техните задокеански колеги, които нямали никаква представа от монархическия етикет, ги наемали за коментатори. Тъй като всички новинарски телевизионни мрежи в Съединените щати отразяваха събитието, в американския ефир звучеше повече чист английски език, отколкото типичното тамошно лаене, „оцветено“ с диалектно произношение и акцент.[2]

Усилието си струваше – чудесно театрално представление, каквото разточителният Холивуд не не е в състояние сам да създаде. Традицията беше спазена – който няма титла, не може да присъства. Само че и Мохамед ал Файед беше там. Дали с поканата си кралицата не му благодареше за това, че неговият син Доди веднъж за винаги я оттърва от фриволната бивша „народна принцеса“? Само че пролича и една огромна неблагодарност. Онези, заради които научих къде е Англия и езика, на който жителите й говорят, ги нямаше. През втората половина на ХХ век британските рокаджии имат по-значителен принос за страната си в сравнение с всеки друг. Дали египтянинът, бивш собственик на „Хародс“, не носи някаква секретна и по-важна титла от съответната ложа или клуб? Или неговите милиарди са по-чисти от парите на удостоените с титлата „сър“ Пол Макартни, Мик Джегър, Клиф Ричард, Том Джоунс? Струва ми се, че ключът към загадката е в принадлежността към някакво „специално“ малцинство, като това на сър Елтън Джон…

В името на демокрацията и духа на бъдещето

Иначе в този най-висш панаир на суетата гастролираха всякакви короновани особи. Например фамозният султан на Бруней, който останал толкова доволен от гастрола на Майкъл Джексън в двореца му, та допълнил хонорара му с… тоалетна чиния от чисто злато. Казват, че и Симо Мадридски се увъртал там, макар и лишен от скиптър. Не го забелязах дори в масовката. Медиите обръщаха повече внимание на Дейвид Бекъм. Сещате са защо.

По едно време усетих, че сред множеството най-колоритни униформи и униформени ми липсва нещо. Не, церемониалмайсторите на Бъкингам не допуснаха пропуск. Над главите на насъбралите се из цял Лондон многохилядни множества от любители на сеира прелетяха няколко „Спитфайъра“, един „Хърикейн“ и – о, какво чувство за историчност – бомбардировачи „Ланкастър“, герои от Битката за Великобритания! Всичко дойде на мястото си. Мравки ме полазиха от горчивия привкус на деветосептемврийски парад. Слава Богу, че ги отмениха. И това не е малко…

През това време „тълпата“ (“the crowd”) – така телевизионните коментатори наричаха хората, сбрани на принципа “Panem et circenses” – „хляб и зрелища“, неистово крещеше: “Kiss! Kiss! Cheer!” Искаха целувка и – каква гордост – не я пропуснах, за разлика от жена ми. Което развали настроението й до края на вечерта. Колко му трябва на човек, за да бъде щастлив? Навремето, на опашките пред книжарниците за поредното западно заглавие, някой ме бе осветлил с отговора на този въпрос: „Една хубава книга.“ Толкова. Тогава и за бира не ставаше дума, за разлика от сега.

Същевременно по света се водят войни. Бушуват „революции“, носещи съответни етикети – „демократични“, „арабски“, разноцветни, всякакви. И всички те са „спонтанни“. Нищо, че според документи, изтекли в “Wikileaks”, „бунтовниците“ се оказаха с високи заплати в ЦРУ и други подобни служби. И разполагат с ракети, танкове, артилерия… А организацията „Мюсюлмански братя“ е сред водещите „опозиционни“ сили както в Египет, така и в Сирия. Какво значение има това? Важно е борбата за демокрация да върви. Тя няма алтернатива, но не ще засегне „добрите“ диктатори – например саудитското кралско семейство, шейха на Кувейт, събратята му от емирствата… И техният час ще удари, спете спокойно, „демократи“.

Някои американски наблюдатели зацапват пейзажа, като твърдят, че сегашните бунтовници са собственост на ЦРУ. По-рано съвсем същите са избивали американски войници в Ирак. А районът между Бенгази, Дарна и Тобрук е гнездото, в което Алкайда подготвя своите бойци-самоубийци.[3] Какво пък, Либия е удобно място за харчене на оръжейна продукция. Човешките загуби са сравнително малки. В кризата производителите на средства за унищожение са станали по-благородни. Утре ще дарят някой по-тлъст чек и ще ги обявят за… филантропи.

А Русия и Китай наблюдават без най-малък белег на интерес. Наясно са, че не фигурират в списъка на бъдещите нефточерпци от земите на древен Картаген. Руската прогноза е, че до края на годината нефтът „ще се търгува на световните борси по 200 долара за варел“, както гласи купешката фраза, издаваща „висше журналистическо майсторство“. Догодина – 240-250 долара. Да живеят олигарсите! Китайските започнаха да напускат комунистическата империя. Бягат от данъците.[4] Съветските – пардон, руските – го сториха отдавна. Някои от тях – все комунисти, висши комсомолци и офицери от КГБ, вече участват в определянето на медийната мода на „Флийт Стрийт“. Например „Независимият“ всекидневник “The Independent”[5] се води на близкия до Михаил Горбачов полковник от зловещото съветско разузнаване Александър Лебедев. Самият Горби бе генсекът на КПСС, който преди точно четвърт век дълго укриваше истината за Чернобилската катастрофа. От което пострадаха милиони хора. Ако бе съобщил, те можеха да избягнат пораженията и малформациите, но…

Сега Лебедев има дипломатическо прикритие – води се търговски представител в посолството на Съветска Русия. Както и Роман Абрамович – все пак е губернатор на Чукотка. Допускате ли, че „демократичният Запад“ не знае истината за тях? Ами те са в един отбор. Нас, „обикновените хора“, ни няма там. Англичаните не дадоха политическо убежище на някои от тукашните политически затворници на уж бившия комунистически режим. Защо ли? Най-вероятно, за да не „тровят“ непорочната атмосфера на Квадратната миля[6]. Поредното доказателство за единството между капиталисти и комунисти, кой знае защо наричано „конвергенция на елитите“, беше честването на 80-годишнината на Михаил Сергеевич. Тя бе отпразнувана пак в банковата столица на света, а не край стените на Кремъл. Всеки има право да се променя. Колко демократично!…

Световната революция продължава

Кому е нужно всичко това? Значителна част от човечеството гладува, а шепа хора тънат в небивало охолство и излишество. Не, не съм социалист, нито вярвам в революционния масонски лозунг на илюминатите „равенство, братство, свобода“. Но справедливостта не ми е чужда. Има нещо нередно във всичко това, не мислите ли? Защо има деца с издути от недояждане коремчета и майки с помътнели от безпомощност и безнадеждност очи? И то след като ресурсите ни са достатъчни, та всички да живеем прилично. „Тъжният факт е, че като цяло умирането от глад не се свързва с недостига на храна по света. Ние разполагаме с един и половина пъти повече храна от необходимата за изхранването на света. Но все още има много гладуващи хора. Ала това е друга тема.“[7]

Преди дни във Великобритания ожениха втория на конституционната опашка за трона. Симпатичен младеж с ведър вид и хубава булка. Консервативен коментатор заяви пред BBC: „Днес принц Уилям сключи брак с Кейт, а Великобритания с монархията.“ Нашият народ е твърдо промонархически настроен. Той никога не е живял в истинска република. Живков беше повече владетел от английската кралица. Той не само управляваше, а направо колеше и бесеше. Упражняваше узурпираното право да решава съдбата на всеки – от члена на Политбюро до политическия затворник. Настоящата правителствена ръководителка се кълне, че е усвоила наследството му и прилага неговите завети.

Признавам, че и аз уважавам тази форма на управление, но в нейната истинска, конституционна форма. Понеже е най-предвидима, най-прозрачна и най-евтина. Ако сватбата на Уилям струва на англичаните 30 милиона евро, колко повече щяха да бъдат похарчени за едни четири-пет поредни евентуални президентски избори през трийсетте години от раждането му до нея?

Нещо далеч по-неприятно ще остане завинаги свързано с тази вълнуваща мимолетна „авантюра“ за масите. Ден преди церемонията „демократичната“ лондонска полиция задържа група антимонархисти, защото се готвели да се облекат като екзекутори и на шега да инсценират кралско гилотиниране.[8] А докато повече от два милиарда жители на планетата се бяха втренчили в телевизионното отразяване на церемонията, „10 души са били арестувани на спирка на метрото, защото носели антимонархически плакати“.[9] Това ли е демокрацията, както я разбират „най-големите демократи“? Ами ако сирийските мюсюлмански братя започнат шествия из улиците Лондон? Дали тогава Дейвид Камерън няма да се окаже по-зъл от също наследствения (монархически) диктатор Асад? Да не забравяме жертвите на „демокрацията“ във Франция през 1968-а и в САЩ от 1969-а. По онова време неоконсерваторите край Джордж Буш-младши бяха в редиците на протестиращите. Пак опряхме до правото на промяна, но и до залеза на цивилизацията…

Все по-често тъкмо на Запад различни медии обсъждат съществуването на план, който предвижда силното редуциране на населението на земята. Тайният световен елит непоколебимо налага волята си навсякъде. Стигна до най-източните части на Азия. Онези, които проявяват патриотично упорство и не се подчиняват, биват наказвани. Различни наблюдатели, учени и други коментатори разкриват смразяващи факти за напредъка на Братството и на оръжията, с които си служи. Предлагам ви да се запознаете с едно такова прясно свидетелство. Вижте видеозаписа. Аз не смея да го коментирам и да го приема за безспорна истина. Имам го благодарение на моята приятелка покрай книгите и телевизията С.Д. от Казанлък.

Само ви моля, докато осмисляте фактологията, не забравяйте: Световната революция продължава. Докъде ли ще ни доведе? До чиповете със знака на звяра?…

Очаквайте: Технология на измамата – ИСТИНАТА Е ВСЕ ТАКА НЕУДОБНА – Част ІІ: БЪЛГАРИЯ – ОТ ВЪЗХОД КЪМ УПАДЪК