Новият български президент иска да промени представата за страната си като средище на престъпността и корупцията.
На някои коментатори той им напомня на Барак Обама. Подобно на американския президент, новият държавен глава на България държа първата си реч пред депутатите от парламента в София. Все пак това беше един друг американец, от който Росен Плевнелиев, цитирайки възгледите поддържани от чернокожия борец за правата на човека – Мартин Лутър Кинг, за да се ограничи след това: България днес няма нужда от една мечта, а от програма, която да акцентира както върху обществото, така и върху политическите сили.
В края на тази седмица 47-годишният Росен Плевнелиев ще встъпи в длъжност, приемайки президентския пост от своя предшественик бившият социалист Георги Първанов, който изкара два мандата като държавен глава. По това Плевнелиев се различава много от него. Плевнелиев започва своята политическа кариера твърде отскоро, бидейки известно време министър на регионалното развитие и благоустройството. Преди това основната му дейност е била свързана с частен бизнес, между другото и със компании от строителния бранш и от Германия. В родината си той спомага за изграждането на бизнес парк София и жилищен квартал- две от големите международни инвестиции.
Росен Плевнелиев-специалист по информатика обърна внимание на тесните връзки на страната му с ЕС, докато Първанов искаше да подчертае значението на Русия. Така в речта си пред парламента Плевнелиев поиска едно по-бързо интегриране към Европейския съюз. Евроинтеграцията означава една по-силна и по-богата страна.
Тя обаче не изглежда толкова лесно постижима. Критичните оценки към България заради трудностите при справянето с престъпността, са спънка за приемането и в Шенгенското свободно пространство, където пътуването се осъществява без наличието на граничен контрол. Българите все още са възпрепятствани да работят в 1/3-а от останалите страни-членки на ЕС. Страната се числи към едни от най-бедните членки на общността, където средномесечната заплата не надминава 300 евро.
Той иска не на последно място да даде перспективи за младите хора в страната, вместо да са принудени да емигрират. А тя да не се свързва повече с престъпност и корупция. Остава отворен въпросът, какъв е приносът на президента в политическото ежедневие. Даже задачите му в България са представителни. Все пак наблюдателите виждат перспективи за конструктивно партньорство с кабинета, какъвто бе случаят и при Първанов. Не бива да се пропуска факта, че той беше представен на изборите през октомври 2011 като кандидат на управляващата в страната партия-ГЕРБ. Така той може да допринесе за провеждането на реформи в правосъдната система, за чието провеждане доста често изтъкват от правителството, като за пример дават новосъздаденият закон антимафия, който предстои да се приеме до няколко седмици.
Мартина Чамовска
„Винер Цайтунг”
Превод Мартин Иванов