Редове, написани с гняв…

„Quot capita, tot sensus.”[1]

ВРЕМЕ Е ДА СПРЕМ МАНИПУЛАЦИИТЕ

Червени интернационалисти и псевдомонархисти пропагандират лъжата, че гласовете на негласувалите се броят ● Макар да не гласувам, никой „демократ” не може да ме лиши от правото да претендирам ● От Стонишев, през Симеон, Костов и Юлиан Вуч. или сага за тъпотията по нашенски

Христос Возкресе!

Радвайте се, ликувайте! Очаква ни живот вечен. Защото: „…Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…”[2]

Не можах да се стърпя. Провокира ме някакъв опит за интервю на другаря Димитър „Пъпеша” Цонев с негово нищожество Симо Мадридски.[3] Когато разговарят двама „интелигенти” с красноречиви прякори, човек може само да се забавлява. Обаче този път в един миг се усети неприкритата намеса на онзи „колективен ум”, който диктува сладникавите реплики и на двамата събеседници. Става дума за епизода, в който Симо се напъна да агитира да се гласува на всяка цена. А Пъпеша влезе в обувките на говорител на истинската, на скритата власт. И „обясни” съвсем не между другото, че гласовете на негласувалите се разпределят по системата ДОНТ в партии, които същите негласували не познават 

Да подминем мерака на охранения мусакатко да се прави на врачка. Влизането в чужди образи, все на слуги на властниците, е характерно за целия му род.[4] Този път издънката Митко хвърли някакъв партийно-медиенбоб и взе за да гадае кой от негласувалите коя партия ненавижда. Жалка постановка, след като всичко е съвсем просто: щом не гласуват, хората не харесват нито един от филиалите на БКП, които им предлагат по сергиите на пазара, наречен политическа система и избори. По-важното е, че Пъпеша се вживя в набързо възложената му роля на представител на отдел „Пропаганда и дезинформация” на ЦК на БКП. И излъга, че гласовете на негласувалите се броят. Това не му бе достатъчно, та добави: „преразпределят ги по системата ДОНТ”. Което е лъжа, чиста измама и манипулация! Дори изготвените и приетите от болшевиките действащи избирателни закони не отчитат несъществуващото. Затова ви призовават да гласувате. Противното би било в противоречие с всякаква логика. А все пак днес не е 1946 година, нали?

Да припомня на кого служат Симо, Цонев и подобните им. На 10 януари 1990 г. тогавашният заместник-министър на вътрешните работи ген. Любен Гоцев спуска задача на всички членове на БКП, на ченгета и на новоназначени „демократични” политици: „Ние имаме три задачи: да оцелее партията като цяло,.. да спечелим изборите поне с 50 плюс 1, т. е след шест месеца да сме все още на власт… Да не продължаваме да дискутираме теории, да се занимаваме с емоции. Нямаме право да продължаваме тази форма на разговори… На 15. I. влиза чл. 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може др. Петър Младенов да извика др. Семерджиев и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка. Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия. Ето нашите работници не искат да четат писмата, връщат ги обратно, докладваха ми, че 10 работници искат да напуснат Втори отдел. Да не говоря за другите неща, които стоят в Шесто, хората стоят на тръни и не знаят къде ще отидат и какво ще правят. Ние сме хората, които ще решим съдбата на това ведомство. МВР ако трябва да го ликвидираме, ако трябва да направим две нови служби, наравно с Шесто и на УБО трябва да му търсим бъдеще. Утре ще чуете съвсем нови неща, които България не е очаквала. Времето ни пришпорва и трябва да действаме тази нощ. Утре ще бъде късно.”[5]

Ето на кого служат споменатите човешки и политически недоразумения. Както и всички останали, подготвени в мазетата на столичния партиен дом или на някогашните окръжни и градски комитети на БКП, в централата или местните поделение на ДС. Партията-майка ги рекрутира в различните свои политически крилца и перца. Изречената от Пъпеша лъжа редовно използват Станишев и Костов, Първанов и Я.Я., Местан и Каракачанов, Волен и Б.Б. и дори „царят на телевизионните идиоти” Юлиян Вуч. Защото изпълняват цитираната директива, съдържаща се в словото на Любен Гоцев, сведена до тях за безпрекословно изпълнение.

На какво разчитат? На наивността, глупостта и опортюнизма на масите, както се изразяват. Още в началото на ХVІ век Николо Макиавели формулира поведението на онези, които държат юздите на управлението в ръцете си: „… Владетелят трябва да умее да си служи както с оръжието, свойствено за човека, така и с оръжието, свойствено за животните.[6] Ако си служи само с едното, рискува да загуби властта си. Понеже владетелят е принуден да си служи с похватите на животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва – да не се бои от вълците. Който разчита само на лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи. И щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват… При това за един владетел никога не липсват законови причини, с които да се оправдае, когато не си удържи думата.”[7]

Понеже познавам леността на „масите”, ще ви представя онази част от най-важния според мен избирателен нормативен документ у нас – Закона за избиране на народни представители, която се отнася до настоящия проблем:

„Чл. 97. (1) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) При установяване на резултатите от гласуването:

1. една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен;

2. гласът е действителен само когато от съдържанието на бюлетината може да се определи категорично волята на избирателя и бюлетината съдържа два броя печати на съответната секционна избирателна комисия;

3. броят на гласувалите избиратели е равен на броя на намерените в избирателните кутии бюлетини.

(2) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Гласът по ал. 1 е действителен и когато:

1. в бюлетините има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството;

2. върху бюлетините има саморъчно написани знаци, механически увреждания и зачертавания извън квадратчетата за отразяване волята на избирателя.

(4) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

(5) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

Чл. 98. (1) Преди отваряне на избирателната кутия от масата се отстраняват всички вещи с изключение на черновите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Само един член по решение на комисията има достъп до бюлетините под наблюдението и контрола на останалите членове.

(3) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Избирателната кутия се отваря, бюлетините се изваждат една по една и се броят.

(4) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато в гласуването е била включена втора избирателна кутия, тя се отваря след изчерпване на бюлетините от първата кутия и изваждането и броенето на бюлетините продължава.

(5) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

(6) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Бюлетините се подреждат на купчинки, както следва:

1. купчинка от бюлетини по установения образец, в които не е отразен вотът на избирателя;

2. купчинка от бюлетини по установения образец:

а) с отбелязан вот за две или повече различни кандидатски листи, или

б) които не съдържат два броя печати на съответната секционна избирателна комисия; тези бюлетини се унищожават с надпис “унищожена” върху всяка бюлетина;

3. купчинки от бюлетини по установения образец с отбелязан вот, които съдържат два броя печати на съответната секционна избирателна комисия.

(7) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Когато по съдържанието на някоя бюлетина възникне спор, случаят се описва в протокол.

Чл. 99. (1) Секционната избирателна комисия преброява подадените в секцията гласове.

(2) (Отм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Броят на недействителните гласове е равен на сумата от броя на бюлетините по чл. 98, ал. 6, т. 1 и 2.

(4) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Общият брой на действителните гласове е равен на броя на бюлетините по чл. 98, ал. 6, т. 3.

Чл. 100. (Изм., ДВ, бр. 32 от 2005 г.) В протокола на секционната избирателна комисия последователно се вписват:

1. броят на намерените в избирателните кутии бюлетини;

2. броят на недействителните гласове;

3. броят на действителните гласове;

4. броят на гласовете, подадени за всяка партия, коалиция или независим кандидат;

5. броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.

Чл. 101. Екземплярите от протокола за районната и Централната избирателна комисия се предават от председателя или заместник-председателя, секретаря и член на комисията на районната избирателна комисия. Останалите книжа и материали се предават на общинската администрация.”[8]

Както забелязвате, във всички законови текстове става дума за „действително подадени гласове”, а не за неподадени, за хипотетични. Никъде не се занимават с тях. Те не са обект на закона. Той е закон за гласуване, а не за негласуване! Затова се измерва т. нар. избирателна активност. Разбира се, тя също винаги е обект на манипулации – обикновено я удвояват. Защото от 1990 г. насам никой, дори т. нар. граждански сдружения, не е извършил проверка на резултатите от изборите. Наистина това е много тежка задача, но си струва. Защото ако преброите „действително подадените гласове” и изчислите техния дял от общия брой на „имащите право на глас”, особено при умишлено неактулазираните ни избирателни списъци, ще се сблъскате с действителността. А тя е, че през последните години тази „активност” едва ли е надхвърляла 15–16 на сто! Огромни са престъпленията на т. нар. социолози и на медиите за нейното увеличаване и узаконяване в несъществуващи, несъразмерно раздути размери. Да, не преувеличавам – става дума за истински престъплания спрямо народа и опита за демокрация.

Онова, с което искам да приключа тези предизвикани от гнева ми редове е: Може да не ви харесвам, нормално е да не сте съгласни със схващанията ми, но не се правете на щрауси и престанете да криете главите си зад някакви пристрастия и други емоции. Зарежете верската си преданост към едно или друго лице, престанете да издигате в култ мизерници и мишоци, само защото медиите са ви внушили, че те представляват личности. Погледнете истината в очите и ще престанете да бъдете подвласни на манипулациите. Запомнете: никой не злоупотребява с неподадените гласове, защото е прекалено опасно. Спекулира се с подадените, с недействителните и т.н. А системата ДОНТ ги преизчислява така, че макар на последните общи парламентарни избори БСП да спечели най-много гласове в Кърджали например, тя няма депутат от този избирателен район. Защо от „Позитано” 20 не пропищяха орталъка? Много просто – понеже гласовете на привържениците на партията-квачка отидоха при едно от нейните пиленца… Моля ви, мразете ме, ако щете, но мислете! Нали това ни отличава от гоите…

Иначе в конкретния случай Пъпеша поиска „да глобяват негласувалите”. И „да ги лишават от правото да кандидатстват за държавна работа”. От своя страна Симо отсече, че „който не гласува, няма право да критикува”. Колко „демократично”! По-рано с това се занимаваха първичните партийни организации на БКП и БЗНС, тези на ОФ и вездесъщото ДС, а днес…

Иначе се моля Бог да прости гнева, избухнал в душата ми на най-светлия ден от годината – Светото и Велико Възкресение Христово.

Прочее, Христос наистина Возкресе, братя и сестри!