ЗА ДВАТА АРШИНА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА – ДАЛИ ПРЕВРЪЗКАТА НА ОЧИТЕ Й НЕ Е ДАМСКА?

 Въпросът дали наистина са политически мотивите за отказ от вписване на новия председател и ръководството на СДС, залегнали в решението на Шести състав на СГС, председателстван от съдия Димана Йосифова, продължава да буни духовете. Отношение по тоя въпрос трябва да вземат политиците. Но е редно да хвърлим поглед на юридическите мотиви на това решение. Стана ясно, че регистровият съд бил констатирал, че в документите, подадени от СДС за вписване на нови обстоятелства, подлежащи на вписване, имало „огромни празноти” – липсвали съставите на Националния съвет, Националния изпълнителен съвет, протоколи за кворума при взиманите от тях решения и др. 

Законодателят, преценил тежестта и отговорността на процесуалните и материално-правните действия по вписването на регистрация и промени в обстоятелствата на едно юридическо лице, е възложил задълженията по спазване на законосъобразността им на регистровия първоинстанционен съд в безспорното по характер охранително производство. Първоинстанционният съд е именно този, който, като страна в процесуалното правоотношение, е длъжен да установи налице ли са всички необходими процесуални предпоставки и да установи по безспорен начин спазени ли са разпоредбите на закона и устава за свикване на върховния ръководен орган на всяко юридическо лице, за легитимността на членовете му, за наличието на изискуемия се кворум, за спазване на процедурата за гласуване и приемане на решения и т.н.

 Съдът е задължен да спазва отговорния, компетентен и безпристрастен аналитичен подход към правните процедура и материя, а не само да калкулира доказателствата по принципа “има-няма” човек, документ, подпис, печат, разчитайки на безспорното и едностранно охранително производство.

 От друга страна законодателят е вменил в задължение на съда спазването на принципите за експедитивност и икономичност в производството, т.е. без да остави необсъдени всички доказателства по едно дело и да извлече необходимите правни аргументи от тях, да не се бави прекалено дълго с произнасяне на решението си, както, разбира се, и да не претупва процедурата. От своя страна регистърно задълженото лице за заявяване настъпили промени в обстоятелствата трябва да ги заяви в срок от настъпването им писмено пред съда, като се представят и необходимите доказателства за това. Неизпълнението на задължението не е свързано с административно-наказателна или наказателна санкция, но когато се касае до промени в устава, законът не им придава правна сила, докато те не бъдат вписани в съдебния регистър. Останалите обстоятелства, подлежащи на вписване, но невписани, ще проявят правно действие от момента на настъпването им. По отношение на третите лица действието им ще се прояви в зависимост от добросъвестността им, съгласно разпоредбите на ГПК.

Тази суха правна материя може да бъде обилно гарнирана с припомнянето на любопитни подробности от едно старо дело на същия Шести с-в на СГС, председателстван от същата съдийка Димана Йосифова, при което за непредубедения читател ще проличи различният аршин, с който е мерила жрицата Темида.
По това старо дело, свързано със скандалния случай  „ЖСК Хан Омуртаг” (станал обект на внимание в няколко поредни Народни събрания), пред съда е депозирано заявление за вписване промени, подлежащи на вписване, на дата 14.02.97 г. Съдебното решение е постановено от съдия Димана Йосифова едва на 09.12.1997 г.,  т. е. цели десет месеца след депозиране на заявлението!
По същото дело пред същия съд е депозирано друго заявление за вписване промени, подлежащи на вписване, на дата 29.01.98 г. На 02.02.98 г., т.е. за 2 (два) работни дни от депозирането на това заявление същата съдийка Димана Йосифова постановява решение, с което вписва исканите промени в обстоятелствата.
Това са постните факти. Нека да се поровим малко между кориците на това брадясало дело, за да открием любопитни съвпадения и контрасти с делото за легитимността на новия председател и ръководството на СДС, да видим дали в доказателствения материал и тук има или не „огромни празноти” и, ако има, дали и как те са запълнени и какви са процесуалните действия на съдия Димана Йосифова.

За краткост ще се спрем само на скорострелно постановеното, за два работни дни, съдебно решение, което беше атакувано пред различни съдебни инстанции.
Порочността, недопустимостта и нищожността на въпросното решение от 02.02.98 г. е резултат не от стремеж към спазване на принципите за бързина и икономичност на съдопроизводството, а от неизпълнението на задължението на съда да изиска представянето на всички необходими по закон и устав доказателства и да прецени тяхната допустимост и законосъобразност за вписване на промени и при това да извърши преценката задълбочено, компетентно и безпристрастно.
Съдът не е преценил изобщо недопустимостта неоправомощени лица да свикват върховния ръководен орган вместо законно избрания такъв, вписан от същия съд с предишното му решение от 09.12.97 г.
Съдът не е преценил и факта, че неоправомощените да свикват върховния ръководен орган лица са свикали себе си и близки до тях кръгове вместо голяма част от действителните членове на върховния ръководен орган. При това съдът не си е направил дори труда да провери кои и колко са действителните членове на този върховен ръководен орган и да сравни данните с доказателствата, представени при вписването по предишното си решение от 09.12.97 г., приети тогава от него за безспорни доказателства.
Неизпълнил това си задължение, съдът се е лишил от възможността да направи обоснована преценка дали е налице законо- и уставносъобразен кворум и дали е спазена процедурата при гласуването и вземането на решенията, включително и тия относно промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Прескочил задълженията си да изиска и обсъди всички тези доказателства, странно защо, обаче, съдът е обсъдил един несъществуващ или непредставен със заявлението за вписване документ – списък на присъствалите и гласували решенията членове на върховния ръководен орган, който списък липсва не само в описа на документите, представен със заявлението за вписване, но го няма дори и към момента на постановяване на решението на 02.02.98 г., които факти са безспорно установени. В описа, обаче, фигурира друг интересен документ – протоколът от събранието – съвсем различен от липсващия в списъка документ.
И за да бъде пълна апокалиптичната картина, в представения впоследствие списък фигурира, подписало се е и е гласувало решенията, отдавна починало лице! Това беше категорично потвърдено от резултатите от графологична експертиза, която освен горния ултрапарадоксален факт констатира, че от останалите подписи още три подписа са категорично недействителни, а още пет подписа – съмнително действителни.
В допълнение да отбележим, че графологичната експертиза доведе до потвърждаване на абсурдния факт, че „списъкът” и „протоколът” са написани по различно време и че първият е “в изключително свеж вид” спрямо останалите документи, съставен е на компютър и е разпечатан с матричен принтер, докато протоколът е с машинописен шрифт.
Така и от заключението на експертите-графолози, наред с останалите доказателства по делото стана ясно манипулативното създаване на фалшив кворум от нелегитимно представени лица.
За съжаление обаче, всички тези доказателства трябваше да бъдат преценяване от други съдебни инстанции в проточили се многогодишни съдебни производства, извън регистровото производство пред Шести състав на СГС, председателстван от съдия Димана Йосифова.
Но някакво морално удовлетворение за загубеното време, нерви и средства беше, че порочността, недопустимостта и нищожността на решението на съдия Димана Йосифова не са празни приказки на заинтересована страна и водят до основателни съмнения в нейната безпристрастност. Очевидно това е било и убеждение на Председателя на СГС, който преразпредели делото, при условията на чл. 13 /1/, изр. последно от ГПК, на друг съдебен състав.
Толкоз за съдебната сага „Ж.С.К. Хан Омуртаг“,  в резултат на която Министерството на отбраната се раздели с  апетитна сграда в престижния столичен кв. „Лозенец“ (зад  хотел „Хемус), а ехото от скандалния случай се чу през миналата година, когато футболният рефер Ангел Ангелов  поведе драматична битка за жилището си.
Дали пред същата перспектива ще бъдат изправени и новият председател Мартин Димитров и ръководството на СДС, само най-близкото бъдеще ще покаже.