Loading...
Култов коментар на Георги Ифандиев от декември 2009 г. във „ФорумЪт”
Едно съвременно селско стопанство със съпътстваща го консервна промишленост за обработка на продукцията, красотата на страната, запазените, обработените и показаните с вкус исторически и културни забележителности, съчетани с разумно развит туризъм (всякакъв, не само морски), щяха да превърнат Татковината ни в мечта за повечето хора по света. Разбира се, че към това би било добре да се добави и развие „интелигентна” промишленост – електроника и свързаните с отрасъла производства – на периферни устройства, на носители на информация и т.н. Може би не знаете, но някога „Нокия” е била фабрика за производство на хартия. Финландците с нищо не са по-добри от нас. Ние имаме цигани, те – чукчи, които през дългата полярна зима се напиват със самогон и се избиват като филмовите каубои из салууните.
Ако поне малко си правехте труда да дирите истината и да осмисляте фактите, щяхте да забележите Швейцария, Люксембург, Белгия, Холандия, Монако, Дания, Сан Марино, Норвегия, Словения, Андора… Нарочно включвам джуджетата. През шейсетте години, холандски специалисти помагаха за изграждането на парниците и оранжериите в Пазарджишко. Днес няма следа от тях. Докато Нидерландия не се срамува да доставя пресни зеленчуци на поне 35 на сто от европейците. Може да не са вкусни като нашите, но ги има. А ние се храним с турски, македонски и дори с… гръцки! За това трябва акъл, образование, самочувствие, любов към българщината, чувство за отговорност, опит и преди всичко ген – наследствено предадени качества. Тях комунистите не притежаваха. Няма как да ги имат днес. Едва ли ще ги добият и след няколко поколения. Защото Господ Си знае работата и ги наказва чрез децата им – почти всички дегенерати. Да давам ли примери с Тодор-Живковци, Гриша-Филиповци, Тано-Цоловци, Георги-Боковци та чак до Велизар-Енчевци? Не, не е жестоко, а справедливо. Моята свърши, както казва народът. Скоро няма да има кой да изкарва пенсиите ни. Вие му мислете. Защото Ви предстои най-страшното – да се превърнете в малцинство в собствената си родина. Вече го признават с половин уста и по малко по-различен начин:
„По прогнози на ООН се очаква през 2050 година възрастното население в България да е три пъти повече от младото население. Това каза по време на заключителна конференция по проект „Анализ на законодателство то и административна та практика и укрепване на административни я капацитет в системата на МТСП за интеграция на имигранти в България” Емилия Войнова – директор на дирекция „Демографска и семейна политика, етнически въпроси и равни възможности” в Министерство на труда и социалната.” („Три пъти повече ще е възрастното население на България през 2050 г.”, Агенция „Фокус”, София, 10 декември 2009 г.)
Проумявате ли какво се крие зад данните, изнесени от бившата ми колежка Емилия Войнова? „Братството” подготви същия капан дори за Китай. След не повече от 30 лета тази страна ще попадне в него. Тук е мястото да отговоря на онези, които ме ласкаят, че „много хора ми вярват”. Колко много? Хиляда и петстотин души, четящи статиите ми във „Форумът”? За Вас може да са много, но за мен са обидно малко. Някой от тях ще ми даде ли от дните си на тази земя, та да се трепя за него и неколцината му съмишленици? И не ми споменавайте някакви „възрожденци”. Защото Вашите „герои” не са мои. Ако познавахте техните истински биографии и дела, щяхте да се гнусите от тях, а не да ги възхвалявате и давате за пример. Просто приличате на мухи, попаднали в мрежата на паяка. Това е Тяхната матрица:
„Au bout de dix mois de séjour dans cette ville, mon pauvre ami n’était pas plus avancé qu’au premier moment de son arrivée. Il se servait d’un juif, agent de la police de Mayence ; cet homme se faisait bien payer, et ne fut pas d’une plus grande utilité qu’un autre juif qui avait été attaché exprès, pour le même objet, à la police de sûreté de Paris. Que peuvent les plus sages mesures des autorités de tous les pays, contre la vaste et permanente conjuration d’un peuple qui, réseau vaste autant que solide jeté sur tout le globe, porte ses forces partout où surgit un événement qui intéresse le nom Israélite (6) ? Mais Celui qui met un frein à la fureur des flots, Sait aussi des méchants arrêter les complots…” (David-Paul Drach, Chevalier P.L.B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Vol. I, Paul Mellier libraire – editeur, Paris, 1844 г., стр. 79.)
Който не знае френски, нека поне веднъж си направи труда и да намери начин за превод на откровението на бившия равин на Париж Давид Драш. Обърнете внимание на годината на издаване на двутомника му, който имам щастието да притежавам. Ала нека продължим.
„… Изправени сме пред решаването на много сложни и изключително тежки за страната проблеми… един от тях – съществуващата диспропорция ”стоки – пари”, острият дефицит на стоки, празните магазини. Свободните пари в населението почти два пъти превишават размера на годишния стокооборот… (Чрез две акции се погрижиха да ги приберат, Бел. Г.Иф.) Години наред се подържаха високи темпове на развитие на промишлени отрасли които нямат експортна конкурентноспособност – и същевременно не удовлетворяват конкретни вътрешни потребности. Те осигуряваха заетост и парични доходи на част от населението, но не даваха почти нищо за стоковото покритие на тези доходи. Допусна се значително нарастване на незавършеното строителство което в края на 1988 година надхвърли 12,6 милиарда лева – т.е. над 120 на сто от годишния обем на капиталните вложения. Нараснаха разходите на бюджета за финансиране на нерентабилни и губещи производства, за дотиране (субвенциониране) на цени и на левовата равностойност на износа. Не се провеждаше достатъчно контрол и върху платежния баланс на страната. Допускаше се общо прахосничество… Какво сега трябва да направим за да наситим пазара, да престанем най-после да обявяваме за дефицитни и най-обикновени стоки наше производство?
… Освен това трябва да решим и въпроса с ниските заплати и пенсии и да гарантираме минималния доход за всеки човек.
Необходимо е преди всичко решаването на неотложните проблеми на селското стопанство, на хранителната промишленост, на леката промишленост, на местната държавна и кооперативна промишленост и на битовите услуги. … Да дадем най-после на тези отрасли пълно предимство при решаването на техните въпроси в интереса на населението. Всички знаем че (в резултат на ръководството на Тодор Живков и Сие. и т.н. и т.н. – б.р.) в голяма степен разсипахме нашето селско стопанство. Намаля значително производството на плодове, зеленчуци, захарно цвекло.
Почти изчезнаха ягодите, малините, черешите, вишните, десертното грозде. Намаля броят на говедата и на овцете. Намаля суровинната база на хранителната промишленост. Нима е нормално хранително-вкусовата промишленост да дава 8 на сто от националния доход, а да получава едва 3 на сто от капиталните вложения и само 0,3 на сто от нашата машиностроителна а продукция?… Нетърпимо е положението със захарното цвекло. През 60-те и 70-те години ние със старата техника произвеждахме и задоволявахме над 50 на сто от нуждите ни от захар… А сега няма и 10 на сто!…Остри са и проблемите по снабдяването на населението с месни произведения, с масло и млечни продукти, с риба и рибни консерви. – особено поради състоянието на материално-техническата страна на нашия океански риболов. Ако още през 1990 г. не се сключат съответни договори главно със социалистически те страни за доставка на техника и на първо място кораби (!), още през 1991 г. ще бъдем изправени пред провал.”
Това не е написано от моя милост. Изречено е от другаря Атанас Димитров, член на ЦК на БКП, заместник-председател на Народното събрание. И знаете ли кога? На пленум на ЦК през декември 1989 г. Това остана тогава от любимия Ви социализъм.
Ако бяхте прочели книгата ми „СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО: Каква е цената на човечеството?”, Том ІІ, щяха да са Ви известни много други факти. Обяснението им е пак там. Няма никаква „световна конспирация”. Използването на подобни „термини” е начин за принизяване на истината. В света винаги се е водила война между силите на доброто – Бога и на злото – сатаната. Живеем в епоха на ожесточени битки. Наясно съм, че звучи мистично и отдалечено от живия живот. (Има такова животно жираф, повярвайте.) Убедено вярвам в Божия триумф. Ала не бива безучастно да наблюдаваме всичко това, сякаш то не ни засяга. Имаме на разположение съвсем кратък отрязък от историческо време, за да обърнем процесите в наша полза. Говорил съм и съм писал по темата как. Разбира се, според мен. Обаче в никакъв случай пътят не е към страната на сбърканите блянове, наречена „Утопия”. Лявото няма шанс. Нормалното ще надделее. А то трябва да бъде съобразено с егоистичната природа на човека. Не бързайте да ме опровергавате, като започнете да твърдите, че сте преодолял егото си. И помислете: като Ви заболи зъб, мен боли ли ме?
Напуснете страната „Утопия” и се върнете в реалността. Тя е пълна със злоба, надпревара за все повече материални богатства, грубо насилие и комунизъм. Тук са Живкови и телохранителката им Б.Б. Подготвеният от партията политикономист Иван Йорданович и „националистът” Волен, който преди пет-шест години май бе земеделец. Всичко останали боклуци на синедриона са по местата си. А ние на правим нищо, за да ги изхвърлим от там и да си върнем заграбеното от тях. Знаят го и умишлено ни разделят. Чрез медиите си разпространяват множество полуистини, които звучат и изглеждат като истински истини. По този начин натирват нормалното съзнание и мислене в най-различни посоки. Посредством парите манипулират не само общественото съзнание, но и бита на хората. Повечето нашенци са се отказали да мислят и да бъдат свободни. Доведени са до скотско състояние – да мислят единствено за прехраната и оцеляването си. Не вдигнем ли глава от копанята, завинаги ще останем гои. Впрочем точно така се държим.
Не приемам критики от страхливци. И не желая да имам нищо общо с представителите на стадото. Ако направя своя медия, тя ще е за онези, които не се плашат от истината и от тежката задача: да поемат съдбата в собствените си ръце.
2009-12-12
